|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЕДАРана Хамудда Съществува странна връзка между ходжа Фарес и този люлеещ се стол, който стои в хола пред камината на неговия дом от цели 40 години. Някой му го бе подарил още когато са строили този дом, в който той живее и до ден-днешен. Все още си спомня онова приятно и дълбоко чувство, което го обхвана, когато седна на него за първи път и започна да се люлее и да слуша скърцането му, сякаш бе музика, галеща слуха. Оттогава винаги бърза да седне на него, когато е тъжен и потиснат. Заедно със звука от скърцането се пренася към друг, по-удобен и по-честен свят. Това не е просто стол, а по-скоро топъл скут, който му предлага странен уют, като че ли е от плът и кръв. Дълги години се е чудил на необичайното спокойствие и мир, които намираше винаги, когато сядаше на него. Вероятно е свързано със строителството на този дом, си мисли той, но бързо се разколебава, тъй като има доста други неща, свързани с изграждането на дома, но с които няма толкова силна връзка, примерно тази голяма ваза, която също стои в дъното на хола, подарена му по същия повод. Помисли отново. Може пък да е свързано с човека, който му е подарил стола. Усмихва се и вика: "Щом не ми пука за вазата, която ми е подарил Хилал, най-добрият ми приятел, как така съм се привързал към този подарък? Аз дори не помня името на човека, който ми го подари!" Така или иначе, тайната на този странен стол остана неразгадана за ходжата Фарес... През една нощ, той се събуди потиснат, нещо тежeше на гърдите му и го задушаваше. Стана, както обикновено, и седна на любимия си люлещ се стол. Започна да се люлее и да се радва на скърцането му. Леко-полека се понесе далече през тъмната нощ, осветена от слаба жълта светлина, а образът на младата му майка седеше на земята до дървено кошче, където сладко спеше едно детенце. Майката люлееше кошчето, а скърцането му се сливаше с ангелския й топъл глас, докато му пееше: "Да пеем за гълъбите! Дано конникът се унесе и мирно заспи! Да пеем за гълъбите. Дано конникът се унесе и мирно заспи, мирно заспи… Изчезна гласът от паметта. Остана само звукът от скърцащия люлеещ се стол. Скоро той започна да забавя хода си, докато спря напълно. На сутринта бе погребението на ходжата Фарес.
© Рана Хамудда |