Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСЕТИТЕЛКАТА
web
Малка лейди на вратата,
защо ти там стоиш и чукаш?
Преди не съм те виждал така
белята да си търсиш.
Не знаеш ли, че грях си е
да ме предизвикваш,
защото имам рематиз
и ставите ми скърцат.
Не, старата лейди не те е пратила,
не ми разправяй тaя история,
виждал съм те да се моташ наоколо,
в таз тук територия.
Дошла си, за да ти разкажа
някоя приказка пак, но няма - ха -
я виж, ква е тая миризма?
Топла храна? Xвала!
Влизай, миси, как я караш?
Тук до огъня ела,
c теб, дете, се пошегувах;
кошницата дай, да е под ръка.
Ах, нали ѝ приляга на добрата Мис
да ми прати пир сюрприз?
Блажен съм аз и с рематиз,
и се чувствам супер.
Пилешко и то със сос,
топло, още пари;
славна яхния от сладък картоф,
миси знае как да черпи.
Я тук седни, чадо боже,
та дядо малко да помисли,
с приказка да те разсмее,
като си похапне.
© Пол Лорънс Дънбар
© Христина Керанова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.02.2021, № 2 (255)
|