ПОРЯДЪЧНИ ХОРА

Пиеро Киара

web

Понеже се бе родил в деня на Пресвято Тяло и Кръв Христови, падащ се нея година на първи юли, бяха го нарекли Прециозо¹, обикновено с това име в околностите на Луино кръщаваха жените. С Прециоза или с умалителното Прециозина.

Прециозо, най-малкият от седемте братя Боналуми, от дете имаше склонност към свободния живот, без труд и задължения. Семейството не беше богато, братята му бяха все зидари и бояджии, така че като поразсъди каква служба или занаят да си избере, сметна, че ще е най-добре да живее от мошеничества. Бе започнал с измами по застраховките и с фалшифициране на моторни масла. Бе успял да продаде в тенекетата на Shell някакъв противен катран, който добиваше от смачкани желъди, като ги изтискваше с преса. Върху тенекетата бе налепил етикети "Precious Rover Oil"², което по-късно му послужи пред съда в подкрепа на твърденията му, че бе честно декларирал тяхното съдържание и качеството на стоката.

Когато в Милано ме взе да живея при него в края на уморителния период на мошеничествата, което ще рече на пълната самонадеяност, с приливи и отливи на благоразумие и предпазливост, се занимаваше с контрабанда, от която му бе писано да натрупа състояние.

Взе ме да живея при него в Милано заради ловкостта ми в играта, от картите до билярда, вероятно със задната умисъл да делим наполовина печалбата, придобита на някои места, където се събираха "загубеняци", фрашкани с пари. Обеща ми нощувка и храна два пъти дневно, вкъщи или навън, навън щеше да плаща винаги той, като в края на месеца щеше да си прихваща триста лири от заплатата ми.

Когато ме заведе да ми покаже къде живее, в една стара сграда на улица "Анфитеатро" (пресечка на булевард "Гарибалди"), като стигнахме по стълбите площадката на последния етаж, се подаде през прозореца към вътрешния двор и ми посочи с пръст отсрещния прозорец.

- Ей там живея - каза.

И като отлепи от стената една дъска от скеле, която не бях забелязал, я намести върху перваза и я прехвърли на височината на прозореца, който ми беше посочил. Прозорецът се отвори колкото да мине една ръка, която опипа дъската, сякаш за да се увери, че е добре подпряна и после пак се скри.

Без да ми дава обяснения, Прециозо весело яхна дъската и почна да се предвижва, отскачайки леко напред, докато стигна отсрещния прозорец. Последвах го, когато ми даде знак, и на двайсет метра височина пресякох двора върху застрашително огъващата се дъска.

Влизайки в жилището забелязах, че се състои от едно-единствено помещение, с друг прозорец, гледащ към улица "Анфитеатро", но без каквато и да било входна врата. Досетих се, че в това скривалище Прециозо Боналуми, често търсен от полицията, можеше лесно да се изплъзне от редовните полицейски блокади, устройвани в квартала. Дори да претърсваха сградата - свърталище на бандити и техни помагачи от мазето до тавана, никой никога не би могъл да открие помещение, в което не се влизаше от стълбището.

- Тук - каза Прециозо, докато бавно прибираше дъската - при опасност са се крили наведнъж двайсет-трийсет приятели.

Ръката, която се бе уверила, че дъската е добре подпряна от другата страна, принадлежеше на една дама, която Прециозо ми представи зад някакво перде, където лежеше просната върху един двоен креват.

- Това е жената, с която живея! - каза с широк жест.

Жената, която беше по комбинезон, се извърна с гръб към нас, оголвайки огромен задник.

- Как минава - попитах - по дъската с тия килограми?"

- Не минава - отговори. - Влезе миналата година през вратата, преди да я зазидам, оттогава не е излизала. Няма нужда да излиза. Всичко доставям аз.

Действително Прециозо доставяше всичко. Жената имаше единствено грижата да поддържа ред, да готви и да му служи като жена, когато пожелаеше.

- От Леняно е - ми обясни. - Мъжът ѝ я биеше и я държеше гладна. Прибрах я от улицата и оттогава е тук, почна да дебелее, а откак ми хрумна идеята с дъската, седи затворена. Но не ѝ пречи. Напротив!

И с все сила плесна голия задник, който се залюшка, после двете маси, от които бе съставен, бавно спряха да се тресат. Доволен, Прециозо ме заведе зад някакъв параван, където с друг широк жест ми посочи една лежанка:

- Тук ще спиш. На това легло са спали най-големите обирачи на Милано.

След което се върна на прозореца и внимателно промуши дъската.

- Сега излизам - каза, докато я наместваше. - Имам малко работа. Ще мина по-късно да те взема да вечеряме навън. Чувствай се като у дома си.

Прехвърлил единия крак през перваза, кимна с глава към една метална пръчка, опряна на мивката, и добави:

- За нея е. Жените се нуждаят от бой повече отколкото от хляб. Нали сме порядъчни хора!

БЕЛЕЖКИ

1. Precioso (итал.) - скъпоценен; тук: пресвят (б.пр., Е.Д.-В.). [обратно]

2. "Precious Rover Oil" (англ.) - висококачествено дъбово масло (б.пр., Е.Д.-В.). [обратно]

© Пиеро Киара
© Евгения Динкова, превод от италиански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2021, № 3 (256)