КАК ИЗЧИСТИХМЕ И КАК В СТАЯТА НИ РАЗЦЪФНА ЦЯЛА ГРАДИНА

Петер Карпински

web

Сутринта задуха свеж пролетен ветрец и боклуците, събрани на големи кълбета, се разбягаха из стаята като подвижни храсталаци в прериите на Дивия Запад. Един момент, все пак не живеем в прерията, а в блок в жилищен комплекс.

- Троп-Троп, можеш ли да дойдеш за малко? - извиках своя приятел и той веднага дотърча. При това вдигна толкова прахоляк, че трябваше да чакаме цели пет минути, докато се уталожи. После казах:

- Струва ми се, че трябва да изчистим.

- Защо? - не разбра Троп-Троп.

- А не виждаш ли каква мръсотия е?

- Мръсотия? - невярващо попита Троп-Троп. Огледа се из стаята и срита под масата мръсния чорап, който беше до краката му.

- Готово, вече е чисто - съобщи ми той.

- Веднага го вдигни! - ядосах му се.

- Излез оттам! - Троп-Троп заповяда на чорапа, който дори не помръдна. - Изглежда никак не му се иска... - каза ми. - Но всъщност, и на мен никак не ми се иска. По-добре да ида да си играя - врътна се на пета и искаше да изчезне.

- Ако посмееш да си тръгнеш, значи... - започнах със заплашителен глас, - значи в неделя следобед няма да получиш портокалов сладкиш.

За Троп-Троп това беше най-голямата заплаха и поради тази причина нямаше как избяга.

- Какво искаш да правим? - попита ме, за да бъде сигурен.

- Да чистим.

- Пак ли?

- Как така пак? Не съм чистил цяла зима. Виж, по пода има цял слой от прах. На прозорците висят паяжини вместо пердета, които са толкова мръсни, че не се вижда улицата. Понякога дори не знам дали е ден, или нощ.

- На мен така ми харесва - убеждаваше ме Троп-Троп. - Сякаш сме в призрачен замък.

- Ще ти дам аз на тебе един призрачен замък! Тук ще изчистим и толкова - отсякох. - Ти ще изметеш пода, а аз ще измия прозорците.

Троп-Троп жалостиво въздъхна, изгони от метлата паяка Карол, който тъкмо беше започнал да си плете нова паяжина, и се захвана да мете. Отляво надясно, отдясно наляво. Така се развихри из стаята, че прахолякът се издигна като вихрушка във въздуха. Даже стигна до тавана, след което се настани на всевъзможни места. Праас! Във вихъра на чистенето Троп-Троп успя да замете от масата и една стъклена чаша. Опитах се да не обръщам внимание и продължих да мия прозорците.

Туууп! Троп-Троп счупи и чашка за кафе. "Само спокойно - казах си. - Няма какво друго да потроши."

Дръъън! Но Троп-Троп винаги си намираше по нещо, например една порцеланова чинийка. Стисках със зъби и продължавах да търкам стъклата на прозореца с парче стар вестник. При това не бях обърнал внимание как прахът, който Троп-Троп вдигаше, вече се бе наслоил върху тях. Когато приключих, прозорците бяха по-мръсни, отколкото преди и отдалече изглеждаха като кално поле след дъжд. Отгоре на всичко към боклука на пода се бяха присъединили и счупени парченца.

- Явно няма да стане така - измърморих. - Трябва да измислим нещо.

- Аз вече измислих - обади се Троп-Троп. - Нека да оставим всичко така, както си е, и да идем да играем.

- Няма да стане - запънах се аз. - Днес ще чистим, ако ще блокът да се сгромоляса.

- Както искаш... - Троп-Троп замахна с метлата и скъпоценната ваза върху шкафа заплашително се разклати.

- Стига вече! - изкрясках, а Троп-Троп само това и чакаше. Веднага захвърли метлата и искаше да изчезне, но веднага го сграбчих за яката. - Вече знам как да го направим.

- Ой, ой, ой - захленчи той, защото разбра, че днес изобщо няма да му се размине.

Двамата с Троп-Троп отидохме при домоуправителя и взехме от него лопатата, с която отрива сняг на улицата. С общи усилия я повдигнахме и успяхме да изтикаме в средата на стаята купчината боклуци от пода, която, честно казано, беше толкова голяма, колкото Високите Татри. Освен прах в нея имаше и много интересни неща. Например, три жълти чорапа. Много странно, понеже и аз, и Троп-Троп имаме само по два крака. На кого ли беше този трети чорап? Според Троп-Троп при нас бяха идвали извънземни, защото всички знаят, че само те имат по три крака. Даже и праха го бяха донесли те и понеже е от космоса, затова ще бъде много жалко, ако го изхвърлим. Не се оставих да ме убеди да задържим праха и занесох всичко в кофата за боклук. Тогава Троп-Троп обяви:

- Готово!

- Не си и помисляй! А прозорците?

- Ще ги счупим. После стъкларите ще ни сложат нови, чисти. И така няма да се бъхтим.

Това предложение ми хареса. Но когато пресметнах колко ще ни струват новите прозорци, предпочетох да се върна към традиционния метод - с парцала и водата.

Търкахме като подивели тези противни прозорци, но мръсотията оставаше. Със зъби и нокти се беше вкопчила в стъклото. Положихме робски усилия. Изобщо не можахме да се справим с нея. Троп-Троп на два пъти почти падна от прозореца, докато се опитваше да го изчисти от външната страна. След около три часа упорита работа някак си успяхме. На някои места все още останаха мръсни петна, майка ми определено щеше да ги изчисти по-добре. Важното обаче бе, че изведнъж в стаята просветна.

- Готово! - този път обявих аз.

- Страхотно! - засия Троп-Троп. - Най-накрая вече можем да си играем. Дръж! - възкликна той и хвърли към мен първото нещо, което попадна в ръката му.

За жалост, това бе мръсният парцал, с който допреди малко миех прозорците. Едва успях да приклекна, когато със силен плясък парцалът се удари в стената. След това още веднъж плесна, падайки на пода. А върху стената остана огромно мръсно петно.

- Виж какво направи! - започнах да се карам.

- Без да искам, но пък това петно е хубаво - прекъсна ме Троп-Троп. - Прилича на голямо излежаващо се куче. Винаги съм искал да имам на стената картина на куче.

- Наистина, прилича малко на куче - допуснах аз. - Но на доста грозно куче. Никак не ми харесва.

- На това място може да сложим някаква картина или да преместим шкафа - предложи Троп-Троп.

- Не, сега трябва да боядисаме цялата стая!

- Ай, ай, ай - завайка се Троп-Троп.

Всъщност боядисването никак не е трудно. Първо трябва да си направите бояджийска шапка от вестник, след това да вземете стълба от съседа, да донесете четки от мазето и да си купите боя от магазина.

Разпределихме си работата, Троп-Троп, понеже е по-нисък, боядиса долната част на стената. А аз, тъй като съм по-висок, се качих на стълбата и боядисах горната половина от стената и тавана. Бяхме готови за по-малко от три часа. Накрая Троп-Троп искаше да намаже с боя и току-що измитите прозорци, но за всеки случай бързо му отмъкнах четката.

С чувство за добре свършена работа двамата отстъпихме назад, за да огледаме нашия шедьовър.

Трагедия! Уж боядисвахме заедно, но всеки бе ползвал различен цвят. Троп-Троп избрал синьо, а аз - жълто. Едната половина на стената беше синя като небето, а другата - искреше като слънцето. Там, където цветовете се срещаха, се бяха образували мръснозелени петна, приличащи на тревистите площи в жилищния ни комплекс.

- Какво ще правим сега? - възкликнах. При представата, че трябва пак да боядисваме, изпитах ужас.

- Имам идея - обади се Троп-Троп. - Но ми трябват повече цветове. Червен, кафяв, виолетов, оранжев, бял... - след това започна да се държи тайнствено и не каза нищо повече.

Изтичах до магазина да купя различни бои.

- Да не би да боядисвате в цирка? - с насмешка ме попита продавачката, когато си тръгвах.

- Ами... - какво да ѝ обяснявам, само махнах с ръка и забързах към къщи, сграбчил кутиите с боите.

Троп-Троп се бе приготвил и ме чакаше, накривил на главата си бояджийската шапка като истински бояджия, в ръката си държеше четка. Първо я потопи в червената боя, а после нарисува една роза върху мръснозелената полянка. След това сложи четката в кафявата боя и върху небесносинята половина на стената извая птиче - мисля, че беше славей. После нарисува пъстроцветна пеперуда, синигер, гълъб, полски мак, синя метличина, паун, огромна пчела, маргаритка, камбанка и водно конче. След малко холът ни заприлича на огромна разцъфнала поляна, на която пърхаха с криле всякакви птици и насекоми.

- Красиво е - прошепнах.

- Харесва ли ти? - попита Троп-Троп.

Кимнах.

- Не знаех, че рисуваш толкова хубаво. Прекрасно е. Нашият апартамент никога не е изглеждал така весело, както сега!

Не можех да се нагледам. Не преставах да се възхищавам.

- Значи, в неделя ще ми дадеш парченце портокалов сладкиш, нали? - попита ме Троп-Троп.

- Разбира се, можеш да хапваш, колкото си поискаш.

Троп-Троп лакомо се облиза, а аз не можех да откъсна поглед от цялата тази красота. Дори не забелязах как зад нашия измит прозорец бавно се бе стъмнило.

Когато си лягах, ми се стори, че усещам омайващия аромат на всички вълшебни цветя, нарисувани на стената.

- Чуваш ли? - побутна ме Троп-троп.

Заслушах се. В хола ни пееше славей.

© Петер Карпински
© Даниела Константинова, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.03.2020, № 3 (244)

Преводът е направен по: Peter Karpinský. Ako sme s Ťukťukom ťukťukovali. Bratislava: Slovart, 2018.