|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АФОРИЗМИ - 1Милан Р. Симич * Държавата, това не съм аз. Не съм толкова пропаднал. * Мазохистите твърдят, че у нас никога толкова добре не са живели. * С нетърпение очаквам да отворят архива. Живо ме интересува дали съм бил доносник.* Лекарствата са добри. Вашето здраве е с изтекъл срок.* На интелектуалци не плащаме. Те са умни, нека се оправят сами.* Нашият Сизиф носи камък на шията.* Толкова бях пиян, че трябваше да ме задържат легналите полицаи.* Често сменям партиите. Искам да помогна на всички.* На мнозина им плащат, за да мълчат. Само народът мълчи безплатно.* Имам смекчаващо вината обстоятелство. Приемам подкупи, но ме гризе съвестта.* Ако не бяха лъжесвидетелите, щеше да се окаже, че ние сме виновни.* Мен ли намерихте да подкупвате! Слава Богу, попаднали сте на правилния човек.* Имам заразна болест. Предай нататък!* Загубих вярата в светлото бъдеще. Който я намери, нека я задържи.* Няма драма без сценарий.* Зарадвахме публиката. Отменихме представлението.* Когато съди историята, адвокатите не са много полезни.* Знаем, че има изход. Това е всичко, което знаем за изхода.* Какво е солидарност? Онова, което никой не смее да каже, не смея и аз.* Народът би проговорил, но се страхува да не си загуби свободата на словото.* Изключеният телевизор е прозорец към света.* Ние не наемаме млади хора. Нямат трудов стаж.* Заблудихме се, тъпчейки на едно място.* Подслушването е тайно, защото ние уважаваме личния живот на хората.* В условията на демокрация цензурираме само онова, което не е за публикуване.* Всеки афорист в света се пита: ако Лец е първи, кой е третият?* Наричайте ме Аристотел. Искам да ме споменават векове.* Когато премахнахме цензурата, цензорите назначихме за редактори.* Историята се повтаря, за да изпълни всички наши желания.* Ние знаем как да се борим с бедността. Не сме бедни от вчера.* Върнах се от платената болница. Вкъщи имам повече лекарства.* Който влезе в нашата история, оттам жив няма да се върне!* Всеки крие каквото трябва: властта – истината, народът – недоволството.* Държавата пое всички постове на победената мафия. Да не страда работата.* Лесно ви е на вас да пишете роман. А аз имам сто варианта на един-единствен афоризъм!* Моето семейство е добре организирано. Имаме членове на всички партии.* Ние жертвахме армията. За да може полицията да има по-добри условия!* На вечеря ще ми дойдат роднини от чужбина. Надявам се да донесат нещо за ядене!* Продавам чужди книги. Моите никой не иска да ги купува.* Обичам ходенето. Всеки ден ходя до кухнята за бедни.* От лекаря се измъкнах без подкуп... От полицая не можах!* Един наш известен писател ме прие на трудов договор. Той пише, аз диктувам!* Завръщащите се от чужбина са много подозрителни. Никой не знае какво повече търсят тук!* Вече не съм оптимист. Песимистите ми обещаха работа!* Братя сме, тяхната мама!* На пациента направихме една излишна операция. Нямахме да му върнем ресто.* Служих в армията в мирно време. Да не съм луд, че да служа по време на война!* Някога хранехме половин Европа. Сега храним само нашата мафия.* Мислите си, че ми е лесно, защото съм мафиот? Не ви е грижа, че не ми върви трудовият стаж!* И нихилистите имат своя бог. Никой.* Познавам ви като велики демократи. Такива бяхте и като ортодоксални комунисти!* Защо не пиша романи? Добре знам, че вие четете само афоризми.* Всички знаем какво писателят е искал да каже, но никой не го разбира!* Невинно осъденият имаше облекчаващо обстоятелство. Беше му за първи път.* В Сърбия само престъпниците не живеят престъпно.* Представлението пропадна. Никой не иска да играе народ.* Моят доносник знае всичко за мен. Само не знае за мен и жена му.* Историята се повтаря. Да бяхме я фалшифицирали повече!* Нашето славно минало не сме го измислили ние. Измислили са го нашите предци.* Аз съм популярен писател. В кухнята за бедни ми дават двойна порция.* Нямаше нужда де се изслушват лъжливите свидетели, защото истинските си смениха показанията.
© Милан Р. Симич |