ПОРУЧИК ГАЛИЦИН 2

web

Ненужна тъга, господа офицери,
каквото загубихме, взе го врагът -
тук няма отечество, не ще се намери
и вяра по нашия, белязан с кръв път.
Към Дон ни притиска неприятелят близо,
зад нас полосата е ивица кал,
догарят в селата прихлупени хижи
и вече не могат да палят без жал.
Махнете, поручик, сега самогона,
в пиянството няма забрава, вина,
подайте команда - за бой ескадрона
готов е - нали сме със Вас на война.
И Вий, капитан, със пълната чаша
не давайте пример, бъдете по-смел,
аз зная - при тях са роднините Ваши,
но Вий не сте юноша, а сте офицер.
Степта ще покрие следите ни бавно,
поклон, че със мен сте в съдбовния час.
И аз във последната схватка ще падна -
аз също съм русин, дворянин съм аз.
От степния вятър сме брулени ние,
могилата наша - къде ще е тя?
И вечно да бъде със нас и Русия,
вземете по шепичка руска земя.
Не падайте духом, поручик Галицин!
Корнет Оболенски, налейте вино!