КАК ДА НАРИСУВАМ ТОВА?

Маргита Иваничкова

web

Не изпитвам любов към дневниците, нищо че се казвам Любош. Но веднъж в училище имахме за домашно да напишем и да нарисуваме в своя дневник някаква случка. Понеже сега е много популярна една чуждестранна книжка за един пъзльо, дето пишел дневник. Познавам и по-добри книжки, даже и словашки. Обаче домашното си е домашно.

Не мога да се съсредоточа, защото сестра ми Вероника постоянно наднича през рамото ми и непрекъснато се закача. Като ѝ дам листа, за да ми покаже как си пише името, тя се плези и надрасква ВЕроНИКА, после пак почва да ми досажда. Мама само я защитава. А на мен непрекъснато ми прави забележки, че Ника е още малка, ходи на детска градина, че е единствената ми сестра и разни такива бла-бла-бла... Лази ми по нервите. Сега пак го прави. Седя на компютъра и си пиша домашното на тема: Дневник.

дддддиииииилолл.ссссклллл 4555,,,,

- Ника, махай се! - изобщо не исках да напиша това, но Ника донесе в стаята ми котарака Буфо и го сложи на клавиатурата. Така че тази глупост два реда по-нагоре я написа котаракът.

Ника се разрева. И на мен ми се реве, защото не мога да се отърва от нея. После ще има приказки, че съм претупал домашното. Виновен ли съм, че тя се е овесила на врата ми и е донесла и плюшените си играчки на масата, "за да станат и те умни като нашия Юби, Юбинко, Юбинко!"

Това последното е име. Когато още се учеше да говори, все ѝ викаха: "Хайде, кажи "Любинко"! Когато измърмореше Юбинко, всички полудяваха, така ми и остана. Не ми викаха нормално Любош, Любо и т.н. У нас всичко се върти около дребната Ника.

ффкочевшкдлоаеееееееееоххс...... 77******************

Буфо пак е на клавиатурата.

- Ника, махни се, че никога няма да го допиша!

За домашно трябва да напишем също текст с трудните за писане думи след буквата М, но така, че да е свързан, някаква случка.

Вероника не спираше да ми досажда, даже окупира и компютъра ми. Супер! Веднага ме разпозна на снимките и завика:

- Юби, Юби, Юби, много те юбичкам - и затвори Буфо в раницата ми.

Хамстер тук не се римува с нищо. Яд ме е, защото стихчетата с трудните думи след М нещо не ми се получават. "Юби, Юби, Юби - устата ти ухае на гъби" - така мога, но учителката ни едва ли ще го хареса.

Ето я и моята случка: "Моята сестра Ника все ме вкарва в прегрешения, когато съм вкъщи и уча. Дано скоро е събота, за да можем да идем на излет в Миява. Дотам няма магистрала и пътят не се промъква през пролом. Не е като с колата до Хърватска, където минаваме, когато отиваме на почивка и татко се мръщи, че трябва да плаща пътна такса."

Още обаче нямах другото домашно. Никаааа! Тази, дребната, ще ме побърка. Мама се нахвърли върху мен, че не можем да се разберем. Аз ли не мога да се разбера? А че Вероника прави бели, никак не я интересува. Ника е малка, трябва да се съобразявам, защото съм неин по-голям брат. Бла, бла, бла... Изведнъж станах голям. Когато за рождения ми ден исках нова игра, бях малък. Сега ще ги изтипосам всички в интернет."

Имахме за домашно също да напишем и една случка, но в рубриката за конфузни ситуации на интернет страницата www.dnevniknasmelotomomche.sk. Няма проблем. Моят никнейм е Ubi1. Ника го измисли - поне за това я бива моята сестра. Готин е, нали?

Ето и нашата домашна конфузна случка:

"Веднъж мама отиде до пощата и ни остави вкъщи сами с малката ми сестра Ника. Ника непрекъснато ми досаждаше и искаше да ѝ кажа как се появяват пиленцата. Откъде да знам? Казах нещо от сорта, че кокошките мътят яйца в кошове, а после се излюпват пиленца. Видях това в един стар филм, понеже ние пилетата ги купуваме вече готови. Един ден си пишех задачите по математика, бях пуснал на Ника някаква приказка, за да остави на мира котарака Буфо и да погледа кученца на компютъра. Не ѝ хареса, но се махна поне за малко и не ми досаждаше. Мама се върна и малката ме остави на мира. Но след няколко дни вкъщи се появи невероятна смрад. Майка ми и баща ми ходеха като побъркани и претърсиха всяко кътче. Но смрадта ставаше все по-силна. Беше по-зле, отколкото когато запалиш контейнер. Мама много се разстрои. Веднъж отиде да изхвърли едни тениски в коша за пране. Тогава към него се впусна Вероника. Плачеше и не пускаше никой там. Не преставаше да дрънка нещо за някакви пиленца. Мама обърна коша и почти припадна. В него между мръсните дрехи имаше стари, спукани и смърдящи яйца. Ника продължаваше да реве, че иска да си има пиленца. И че Юбинко - т.е. аз - ѝ казал, че пиленцата се появяват от яйца, сложени в кош. Ето защо си взела яйца от хладилника, поседяла малко върху тях, за да ги мъти, после затворила коша и чакала да се излюпят пиленца. На мама ѝ потекоха сълзи от очите, не знам дали беше от яд, или от смях. Ето това е моята случка за рубриката на конфузните ситуации с родители, братя и сестри. Към тази случка трябва също да нарисуваме нещо, което най-добре да я описва. Но, кажете ми, как мога да нарисувам ужасяваща смрад?"

© Маргита Иваничкова
© Даниела Константинова, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.03.2020, № 3 (244)

Преводът е направен по: Margita Ivaničkova. S troma psami za pätami. Bratislava: Spolok Slovenských spisovatelʾov, 2016.