ЕЛЕНЧЕТАТА

Маргита Иваничкова

web

На Коледа под елхата намерих пуловер. Представете си - пуловер! Да бях получил поне най-обикновен суичър! А пък то - пуловер с еленчета! Само една шапка на Дядо Коледа ми липсваше и можех да тръгна по домовете на пенсионерите да раздавам бонбончета. Учили са ме, че на харизан пуловер зъбите не се гледат, но все пак това си беше истинско разочарование. Еленчета! Като за дете в детската градина! Ако знаете как боцкаше¹ тоя пуловер! А после казват - на харизано зъбите не гледай! Но пък получих и бинокъл - трябва да призная, че нашите са добра комбина с Дядо Коледа. Ама все пак можеше да мине и без тези рогати зверове на пуловера. От учтивост и за да покажа, че не съм безчувствен егоист, пробвах този боцкащ пуловер. Трябваше да видите реакцията на жените вкъщи. Майка ми и баба ми пляскаха с ръце, охкаха и ахкаха колко съм сладичък с пуловера.

- Аз да не съм сандвич - отвърнах им.

Мама ме изгледа строго, даже не беше нужно да ми казва да не развалям Коледата. А Вероника започна да се дърпа, тя нали може да разваля Коледата...

- Какви хубави еленчета - нарочно шушукаше около мен, сякаш бях някаква гипсова фигура, която през лятото на плажа децата оцветяват в ужасно крещящи цветове.

Идеше ми да потъна в земята от срам, а останалата част от нашето семейство щеше да се пукне от смях. Вероника разопаковаше подаръците, от един компакт диск се чуваха коледни песни, а на мен ми се ревеше. Но никой не ми обърна внимание.

- Отивам в мазето за ябълки. Нали на Коледа трябва да се разреже ябълка, за да видим какво ни чака през годината² - съобщих им.

- Е, много си добричък! - похвали ме мама. - Имаме портокали, киви, банани, но съвсем бях забравила за ябълки - чух я да казва, докато топурках към мазето.

Да си призная, много ме е страх от това мазе. Там е тъмно, крушката е слаба, покрита със страховити паяжини и от всеки ъгъл дебнат крилати змейове, които само чакат да сграбчат Смешко. Смешко е моят таен приятел. Той е таралеж. Тази година нито есента беше като есен, нито зимата като зима, нито сняг имаше, нито дъжд. Намерих този ежко изгубен и гладен в градината. Беше се сгушил и ми се стори, че ми казва фу-фу-фу, с което ме моли за помощ. Не казах на никого и тайничко го занесох у нас в мазето при картофите, морковите, ябълките и страшните змейове, които ще се нахвърлят върху мен изпод завесите от паяжини. Ще разклатят крушката и ще впият хищни муцуни в ябълките и в Смешко. Но вече знам как да победя тези гадини. След като хвърлят страшните си сенки върху мен, аз също ще използвам играта на сенки. Ще се изправя до крушката, смело ще си поема дъх и с пръсти ще им играя театър на сенките, показвайки пламъци и мечове. Всички тия змейове ще се изпокрият в дупките между щайгите с цвекло и зеле. Тогава вече няма да могат да наранят моя Смешко. Но и той няма да нарани ябълките. Установих, че ябълките върху бодлите на таралежите са пълна глупост, има ги само в приказките. Ежковците не ядат ябълки. На тях трябва да им се направи малко леговище, да се постеле с намачкана хартия, да им се дава вода и нормална храна за таралежи. Всеки таралеж сам ще си намери змейове, паяци и бръмбари.

Една нощ опитах да спя върху смачкани вестници и да ви кажа, никак не искам да съм таралеж. Даже и в градината никога не съм виждал да носят в леговището си стари вестници. Много неудобно се спи върху тях.

А горе, при светещата елха и коледните песни, никой не обърна внимание как в кошницата за ябълки сложих и омразния пуловер с еленчетата. Взех също малко от недоядения шаран и се отправих да се бия със змейовете, скрити в паяжините. Смешко бе заспал до парче нахапано яйце. Тихичко постлах пуловера с еленчетата в леговището му, намиращо се зад една щайга с ябълки. Нека и той празнува Коледа.

След като се върнах от мазето, станах герой. Понеже на никого от възрастните не му се ходи в мазето. Понякога ми се струва, че възрастните имат деца, само за да ги карат да ходят до мазето вместо тях.

Заради празничното настроение никой от възрастните не забеляза, че еленчетата изчезнаха. Нали тази година нито зимата беше зима, нито пролетта беше полет, затова и моите еленчета не лисваха на никого.

Чак след Коледа, даже не бях вкъщи, майка ми намерила Смешко в мазето.

- О, какво е това? - извика ми тя, задъхвайки се. С пръст сочеше ту постлания пуловер, ту мен.

- Е, как какво? Таралеж. Моето другарче Смешко. Четох някъде, че трябва да му се постеле нещо на леговището. Ежко има бодли, пуловерът също боцка, сякаш и той има бодли, значи ще им бъде весело.

И наистина беше.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. На словашки глаголът hrýzť, който се употребява в смисъл ‘боцкам’ (за материя на дреха), означава също и "хапя". [обратно]

2. Според словашката традиция на Коледа се разрязват ябълки и ако сърцевината им е хубава и здрава (а не развалена и гнила), годината ще е добра и успешна. [обратно]

© Маргита Иваничкова
© Даниела Константинова, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.03.2020, № 3 (244)

Преводът е направен по: Margita Ivaničkova. S troma psami za pätami. Bratislava: Spolok Slovenských spisovatelʾov, 2016.