ИЗ "ЩЕ СИ ПРОПРАВЯ ПЪТ"

Йозеф Банаш

web

Първа глава
АКО ЗАГИНА

На 26 април 1919 година в Рим Милан Растислав Щефаник¹ се сбогува с маркиза Джулиана Бендзони и отпътува с началника на чехо-словашката военна мисия в Италия майор Шеба с влака от Рим за Падуа. Там бе седалището на италианския Comando Supremo - генералния щаб, който бе преместен от Удине през октомври 1917 година, след като италианците загубиха боя за Капорете. Тук той имаше преговори с генерал Бадоли за попълване на въоръжението на нашите войски. После продължи с автомобил на генералния щаб към войниците си. На 27 април, в Галарате ди Лаго Маджоре, седалището на главното командване на Втора чехо-словашка армия и на тренировъчния полигон Голасека, той извърши преглед на отбранителните батальони. Беше приятно изненадан от дисциплината и военната подготовка на войниците. Не успя да прикрие възхищението си, когато 50-ти батальон, състоящ се изключително от 50 хиляди "здрави синове словаци", както самият той ги наричаше, му отдаде военни почести. После се върна от Галарате през Милано до Падуа. По обратния път разказваше възбудено за плановете си за времето след завръщането на легиона от Русия, обясняваше на майор Шеба вижданията си за разпределението на задачите между него и министъра на народната отбрана Клофач², страстно споделяше и мисли, които не бяха тясно свързани с армията. В главата му зрееше идеята за създаване на министерство на туризма, разказваше на глас за многото служебни промени, които се отнасяха до представите му за организирането на новата република, както и за ролята на Словакия в нея.

Във всеки случай нямаше ни най-малко вид на незаинтересуван човек, който смята да подава оставка. Беше прекрасен пролетен ден, генералът се прехласваше по разцъфналите магнолии, череши и кайсии, на фона на снежните върхове на Южните Алпи. Следеше пътя с карта на колене и се ядосваше, когато забележеше, че шофьорът не избира най-краткия път. Напразно шофьорът обясняваше, че познава този път наизуст, генералът си знаеше своето.

Математическото му мислене не му позволяваше и най-малкото отклонение от плана, тъй че, ако то се случеше, ставаше нервен. Ако се добавеха към това и болките в стомаха, най-често го отнасяха шофьорите. В градчето Сан Марино той неочаквано помоли шофьора да свърне от пътя на север към езерото Лаго ди Гарда. В селцето Коломбаре на великолепния полуостров Сирмионе той слезе от автомобила и, очарован от прекрасната природа, се разходи за малко по брега на езерото. Настроението му се оправи и с Шебо си поръчаха по чаша червено вино в местната таверна. Известно време мълчаха. На генерала му личеше, че в главата си има цял рояк мисли.

- Бенеш³ и Клофач нищо не разбират от военно дело, тъй че няма какво да ме учат как се формира армия. Военният министърът съм аз! Трябва да се организират полковете и бригадите - изведнъж каза той.

- Братко⁴ министър, позволявам си да възразя, че министър Клофач се стреми да осигурява за страната войска с минимален брой чужди офицери. Те струват скъпо, но по-лошото е, че нямат общ език с войската и войниците и те не ги разбират. Със собствени сили можем да покрием нуждите на батальоните най-много с капитани и майори, но за по-големите формирования ни се налага да ангажираме голям брой чужди офицери с по-висок чин. Самият ти казваш, че в нашата армия трябва да цари родолюбив дух. Такъв чуждите офицери не могат да възпитат.

- Не могат - съгласи се Щефаник и се умълча.

Шеба използва съгласието му и отново продължи по започнатата тема, която вече леко досаждаше на генерала.

- С риск да стана досаден, пак ще припомня, че на 30 април тръгва санитарен влак 103 от Фолина до Прага.

- Не, трябва да съм у дома час по-скоро. Шробар⁵ ми пише, че всеки ден Словакия е заплашена от унгарска болшевишка инвазия. Трябва да сме готови за нея. Ще се справим с унгарците, после ще отскоча до Прага, а оттам до Сибир за нашите момчета.

- Братко министър, пак прецени, да летиш на несигурна машина над Алпите и да кацнеш на непроверено летище, още повече близо до вражеските позиции, от които във всеки момент могат да започнат стрелба...

- Братко майор, ако на човек му е писано да умре, може и тухла да падне на главата му, тъй както си върви по улицата - засмя се Щефаник. - Виж този прекрасен, направо приказен край. Тук искам да живея. Може пък и да ми се случи. След определена важна промяна в личния ми живот, която планираме за началото на юни, смятам на това място да си построя вила. Погледни това великолепие, тези безкрайни лозя. Голяма част от тях са собственост на нашата мила княгиня Веноса... ах... каква красота!

- Джулиана - шеговито се наклони към него Шеба. На лицето на Щефаник се появи утвърдителна усмивка. - Чудесна идея. Помолих приятеля Юркович да направи проект на вилата. Нашият строителен взвод под командването на майор Видра си довърши задачата и планираме да го разпуснем. Повече от убеден съм, че момчетата са способни да построят тук хубава вила от червени тухли, която ще хармонира с природата.

- Наистина идеята не е никак лоша - загадъчно се усмихна Щефаник. Той галеше с поглед върховете на планината, които се отразяваха в езерото.

От много време Шеба не го беше виждал в толкова добро настроение. Двамата допиха виното, още малко се порадваха на покритите със сняг върхове, после продължиха по пътя си на изток към Падуа. На съвместната им вечеря в хотела Шеба даде на министъра новата телеграма от приятеля Вавро Шробар. Словашкият политик отново го молеше настойчиво да пристигне в Братислава колкото е възможно по-бързо. На няколко пъти Щефаник препрочете телеграмата, клатейки глава.

- Познавам Вавро много добре. Щом толкова настоява, значи, положението там никак не е розово.

- Братко генерал, получих телеграма със заповед веднага да се върна в Рим - внимателно каза Шеба.

За изненада на майора Щефаник не протестира, а точно обратното - сякаш новината го бе зарадвала.

- Кога заминаваш?

- С твое разрешение утре след закуска.

- Добре. Ще се срещнем на закуска.

Шеба нямаше представа, че след телеграмата на Шробар генералът дълго не можа да заспи. Мисълта му все се въртеше около неразбираемото му назначаване в негово отсъствие за министър на войната и то по време, когато войната свърши и най-вече след неотдавнашния му разговор в Париж с Йозеф Шкултети⁶. Опитният политик се оказа прав: Милане, войната още не е свършила. Превратът в Чехия завърши на 28 октомври, но в Словакия тя едва сега започва. Този, който спаси Словакия, ще спаси и Чехо-Словакия. Той ще бъде истинският герой и той ще диктува условията.

По време на закуската и двамата военни не разговаряха, докато генералът не наруши рязко мълчанието:

- Вече реших, при първа възможност отлитам за вкъщи. За Братислава. Там имат нужда от мен!

- Нали искаше да отидеш при президента в Прага? - още веднъж се опита да го разколебае Шеба.

- Не мога в Прага. Самолетът дотам няма да стигне.

- Влакът е готов...

- Не мога да навлизам на територията на врага. Най-напред трябва да уредя всичко необходимо в Словакия, а после ще замина за Прага.

- Не знам... дали си чул за катастрофата на капитан Пали де Босис и останалите... Всички те са катастрофирали със самолет "Капрони".

- Няма да летя сам. Не се съмнявам, че италианските приятели са ми подбрали опитен екипаж от пилоти и механици, а и аз разбирам нещо от пилотаж. Именно с "Капрони" летях през войната като наблюдател.

- Инженер Капрони, който самият е конструктор, не препоръчва да се лети на дълги разстояния със самолетите, произведени по време на войната, защото са създадени набързо и от некачествени материали. А разстоянието от летището в Падуа до Братислава е на границата на възможностите на самолета - продължи да го убеждава Шеба.

- Братко майор, мислех си, че ме познаваш по-добре. Ще летя!

- Братко министър, в Словакия и особено в Братислава, фактически още се води война. В средата на март Шробар обяви мобилизация, само в Прага си мислят, че цялата република е луда от щастие. На практика Братислава и околностите ѝ са още унгарски. Дори не може да се говори за Братислава - за по-голямата част от населението тя е все още Пожон⁷ или Пресбург. Унгарците искат да спечелят народа. Разчитат на референдум. Ако трябва да използвам по-силни думи, некоректни политически, но за съжаление реални, ти ще полетиш до Чехо-Словакия само на хартия, а всъщност, съдейки по настроенията на населението, ще полетиш до Унгария. Отиваш в неприятелска среда. Ако сега с каквато и да било фонограма предварително съобщим у нас за часа и мястото на пристигането ти, можеш да бъдеш сигурен, че съответните унгарски органи ще го научат много преди нашите. Вярно е, че господин Шробар е привлякъл екип от чехи и словаци, но засега е успял да попълни с него твърде малко служебни постове, много от местата в администрацията му са с унгарци и поунгарчени, които наистина кандисаха да се закълнат във вярност към Чехо-Словашката република, но много добре знаеш как стоят нещата. Може ли да им се вярва? Много често основната шпионска работа я вършат техниците по поддръжката и чистачките. И какво мислиш, че ще направят червените унгарски гвардейци като видят как над тях прелита вражески бомбардировач? Целият десен бряг на Дунав е завзет от унгарски болшевишки банди. Преди две седмици хората на Бела Кун⁸ са обявили всеобща мобилизация и в редиците им са влезли много млади работници и селяни. Кун им е казал, че и те, както в Русия, се борят срещу буржоазията и за национализация на фабриките и земята. Освен това имат и подкрепата на руски болшевики, които са им военни съветници. В Словакия действат "nemzeti tanázs" - народни съвети по болшевишки принцип, подчинени на Будапеща. Влиянието им става все по-силно.

- Какъв ли е броят на войските им? - замисли се Щефаник след тези притеснителни слова.

- Комисарят на войната Ландлер има сто и двадесет хиляди мъже, от които изпрати четиридесет хиляди срещу румънците, и осемдесет хиляди срещу нас. Но тъй като румънците подписаха примирие с Кун, се даде възможност на унгарците да преместят всичките си дивизии срещу нас!

- А ние?

- Генерал Пичоне разполага с едва 54 батальона с по двеста до двеста и петдесет мъже. Това прави общо по-малко от четиринадесет хиляди войници. Цялата гранична линия, очертана от Пичоне, се защитава от 31-и и 32-и полк на шеста дивизия, от няколкостотин доброволци, "Соколите" и частите на "Стражите на свободата". Всичко това е твърде малко. Засега нямаме повече, макар че бързо идват попълнения. И което е най-лошото - не само Шробар, но и нашите войници нямат вяра на италианските офицери.

- Да, дочух, че те нощем, със съгласието на унгарските караули, тайно преминавали през моста в Лигерфал - Петържалка⁹, а оттам към унгарските казина да играят карти с унгарските офицери.

- Явно, за италианските католици ние, чешките безбожници, сме далеч по-неприемливи от унгарските калвинисти, пък били те и болшевики - с горчивина допълни Шеба.

Щефаник дишаше тежко. Беше стиснал челюсти.

- Трябва бързо да попълним частите си. Кун и хората му се подготвят за тотална офанзива. Според информацията от Италианския генерален щаб, тяхното разузнаване от Братислава съобщава, че се готвят да действат в близките дни - най-късно до 20 май.

- По дяволите, в Русия имаме шестдесет хиляди боеспособни войници, а не сме в състояние да си ги приберем! Болшевиките явно държат на това, което е казал пред тях Кароли¹⁰: "Никога няма да се откажем от Пожон!". Но ние не сме някакви посерковци! Както изглежда - откъсването на Словакия от Унгария ще бъде възможно само с оръжие. Щом е така, ще се бием! - задъхано каза Щефаник. - Ще изгоним врага от Словакия и после ще отида на разговор с Масарик¹¹ за по-нататъшните ми задължения към републиката!

- И сякаш всичко това не стига, но между италианеца Пичоне, който командва в Западна Словакия и французина Енок, който отговаря за източната граница, има непрестанни дрязги - ядосваше се Шеба. От яд си запали и цигара. - Енок е получил заповед от Клофач да изгони румънците от Подкарпатска Рус и да завземе територията.

- Клофач..., защо ли се мъчи този чиновник, който през живота си не е държал пушка в ръка, да се бърка в тези работи. Той е министър на отбраната, а ние сме все още във война. Министърът на войната съм аз! Това ще трябва да го обсъдя в Прага! Най-напред обаче ще уредя нещата в Словакия. Бюрократите в Париж приказват разни врели-некипели за "дипломатическо решение на проблема"... - клатеше ядосано глава Щефаник. - Пичоне се оплаква от ниския боен дух на нашите войници. Той, който като главнокомандващ за по-сигурно отседна в чешкия Кромержиш! Чак когато Шробар започна да удря с юмрук по масата, благоволи да си вдигне задника и да дойде в Братислава заедно с тъпата си крава, защото стомахчето му е най-важно и всяка сутрин се нуждае от прясно млекце. По дяволите, трябваше поне пет минути да изкара в Сибир, там деликатното му стомахче щеше да се стегне. Ясно е защо Вавро ме вика толкова спешно в Словакия. И генерал Леловски има проблеми - пилзенският завод "Шкода" няма мед и не може да произвежда амуниции. Трябва да си вземем Петържалка, иначе братиславското пристанище е в опасност, а то е единствената връзка на нашата република с морето и с южните славяни.

Въпреки тези думи на Щефаник, Шебо продължаваше да го убеждава.

- Пичоне съобщава, че цялата ни южна граница от десния бряг на Дунав я държат унгарските гвардейци и то още от крепостта Девин. В Братислава били преградили моста "Франц Йозеф" с железни барикади и бодлива тел. По Дунав постоянно кръжали на моторни лодки военни патрули с насочени пушки, съвсем близко едни срещу други са унгарските и чехо-словашките войници, въоръжени и с картечници. Подпорите на моста са минирани, тъй че в случай на нужда и едната, и другата страна, може да го хвърли във въздуха. От десния бряг на Дунав, срещу сградата на правителството, унгарците са настанили артилерия и с мегафони постоянно тръбят, че отказват да сътрудничат с новото чехо-словашко правителство и заплашват, че ще обесят всеки, който сътрудничи с новата администрация. Фронтовата линия между Чехо-Словакия и Унгарската съветска република минава през средата на Дунав, непосредствено под прозорците на правителствената сграда. Унгарските болшевики са започнали да пребоядисват отличителните държавни обозначения на самолетите от трикольор на червена звезда. Кой ги знае дали за това време са успели да ги пребоядисат всичките? Унгарският трикольор много прилича на италианския: бяло-зелено-червено. В цялата тази бъркотия всеки войник би могъл да се обърка... В Словакия е въведено военно положение.

- Значи Вавро вече е успял да въведе военен режим. Това е добре.

- Братко генерал... добре разбираш, че да кацнеш при това положение в Братислава е крайно рисковано... Обмисли, моля те, предложението ни и пътувай с легионерския санитарен влак! През целия път можеш и да не слизаш от него. У дома искат да те посрещнат както си му е редът. Казват, че те чака и майка ти с братята и сестрите...

- Ще почакат още малко. Вече ти казах, че бих пътувал с влака само при крайно неблагоприятно време. А и аз не държа ни най-малко на тържествено посрещане. И в Сибир такива неща ми действаха на нервите. Колко пъти вече им съобщихте, че ще летя?

- Два пъти.

Щефаник само замислено поклати с глава. После заедно пиха чай. Преди още Шеба да се сбогува с генерала, опита още веднъж да го разубеди да лети.

- Скъпи майоре, разубеждаваш ме, но напразно. Ще ти го кажа направо още веднъж. Утре сутринта заминавам направо за летището в Портогруара.

- Това окончателното ти решение ли е? - изненадано го гледаше Шеба.

- Приятелю, през цялото време ми твърдиш, че положението в Братислава е крайно опасно, тъй че моето пътуване трябва да остане в тайна до последния момент. Мислиш ли, че ако министър пътува с влак през Виена, на виенското летище няма да го приветстват представители на италианската мисия, най-вероятно и много други излишни посрещачи? После във Виена ще трябва да се прекача на прешпорската железница, която минава през Петържалка. А тя е на унгарска територия. Само че от Петържалка до Братислава ще трябва да ме съпровождат унгарски болшевишки войници - сърдечно се засмя генералът. - Трябва колкото се може по-бързо да съм си у дома. Нямаме никакво време за губене... И... - гласът му се задави, в гърлото му се бе образувала буца - не можеш да си представиш как копнея да видя майка си, братята и сестрите, приятелите, моята родна Копаница. - Боже мой, Янко, та аз си отивам у дома! Разбираш ли? Имам отечество... Е, момче, остани си тук със здраве - той развълнувано пристъпи към майора и сърдечно го прегърна. - Ако по пътя си загина, кажи у дома, че много обичах народа и страната си.

Шеба не можа и дума да каже, само преглътна сълзите си, кимна с глава, прегърна генерала и се качи в своята кола.

- Не разпускайте засега Строителния взвод - Щефаник се засмя и добродушно вдигна палец.

Следобед шофьорът го закара до италианския главен щаб, където вече го очакваше началникът на главния щаб на италианската армия и близък приятел генерал Армандо Диаз. Обясни му сложното положение в Братислава, за което генералът бе добре осведомен. Не се наложи да го убеждава, че до последно пътуването му трябва да остане в тайна, тъй че да информират Братислава в последния момент. От този миг подготовката на полета, летците, механиците и самия самолет ставаше в режим на строга поверителност.

Надвечер генералът се върна в хотела. Още в Париж се бе уговорил с поручик Даниел Левис и майор Гастон Фурние, че Братислава ще получи шифрована телеграма малко преди кацането на самолета. Мястото за кацане ще изберат те и ще му изпратят предварително координатите. За полета на самолета ще знае само тесен кръг от много благонадеждни лица, сред които и неговият приятел граф Хануш Коловрат¹², който ще го чака на летището с оператор, откъдето после заедно ще отпътуват за Скалица. Щефаник нареди на шофьора да тръгва за Кампоформидо, летище недалеч от Удине. На летището в Портогруаро, както бе казал на майор Шеба, изобщо не отиде. От 30 април до деня на отлитането си, генералът се покри за цели три дни. Вероятно ги беше прекарал в Падуа с Джулиана.

Трийсет и седма глава
ГИБЕЛТА

На 4 май, малко след 6 часа, Щефаник пристигна на летището, намиращо се на кръстовището между пътя, свързващ Удине с градчето Кампоформидо и пътя Векиа Постале. Той бе закусил леко в хотел "Савоя" и бе облякъл генералската си униформа. В специалната си кожена чантичка бе сложил осем хиляди франка в брой, в неголямата си чанта бе подредил грижливо значителен брой важни документи и чек за сумата 183 207 франка, издаден за традиционната руско-френска банка "Банк Русо Азиатик". (Днес тази сума би представлявала приблизително 800 000 евро). Беше неделен ден, тъй че сто и двадесет километровия път изминаха за малко повече от час. В една от дървените военни бараки, разположени между хангарите, генералът се поздрави с механиците и пилотите, които вече го чакаха. Информираха го за времето и трасето. Младият поручик му препоръча да се облече топло, тъй като при полета над Юлските Алпи на запад от Триглав между Тарвизио и Кранска Гора най-високата точка ще бъде на височина хиляда и петстотин метра, където температурата ще е под нулата. Щефаник се засмя и извади от куфара си, който адютант Бенони бе донесъл в кабината, бельо, пижама и два топли пуловера. Пилотите поклатиха одобрително с глава.

- Прогнозата е, че при Пресбург времето ще се развали и почти през целия полет ще духа северозападен вятър, тъй че трябва да сме подготвени за почти три и половина часов полет в доста студено време - притеснено каза италианският поручик.

- Моля да ме извините, господин министър, разрешете да ви се представя - поручик Джото Манчинели Скоти и с ваше позволение ще ви бъда първи пилот. Разрешете да ви представя и втория пилот - сержант Умберто Мерлино и механика Габриеле Агиунто.

- Господа, за мен е чест, че италианското командваме ме е поверило в ръцете на благородника Манчинели и на блестящия неаполитанец Мерлино и, както вече чух, на перфектния механик Агиунто. Научих, че имате зад гърба си 60 часа бойни полети - обърна се усмихнат Щефаник към Мерлино. Мъжете си подадоха ръце и започнаха да обличат авиаторските си комбинезони, под които бяха навлекли по няколко ката топло бельо, тъй че се движеха като пингвини. Щефаник бе взел със себе си малката кожена чантичка, която не даде дори на адютанта си.

Поручик Манчинели извади военна карта и я разгъна върху масата.

- Ще летим по трасето Джемона - Резиута - Тарвизио - Арнолдщайн - Вилах - Клагенфурт - Древоград - по долината на река Мур: Грац - Брюк ан дер Мур - долината на река Мурз: Мюрзцушлаг - Винер Нойщат - Пресбург. Разполагаме с чудесна машина от девета бомбардировъчна ескадра, и двата предни мотора са след генерален ремонт, прелетял съм на този самолет хиляди километри. С приятеля ми Умберто летяхме по това трасе до Виена вече няколко пъти - със самодоволна усмивка съобщи Манчинели.

- Да, машината е наистина много добра, аз също в известна степен я познавам. На 4 май 1916 година участвах с нея при бомбардировките като навигатор по фронтовата линия в отсечката Тренто-Матарело - похвали се Щефаник.

- Знаем, известни са ни и вашите полети над нашия фронт и в Сърбия. Защо не пилотирате сам?

- Нямах време да изпробвам машината, не съм летял като пилот на "Капрони", така че предпочитам да се оставя във вашите ръце.

В този момент забръмчаха двигателите.

- Виждате ли, блестящият ни механик Габи държи всичко под контрол. Нека проверим машината и ние. Създайте си удобства. До началото на полета има още двадесет минути. Ще стартираме около осем часа.

И двамата пилоти излязоха, а Щефаник остана в помещението с Бенони.

- Ако обичате, адютант, бихте ли ме оставил за малко сам?

Бенони козирува и излезе.

- В съседното помещение съм, господине! На вашите услуги!

Щефаник си навлече и авиаторския комбинезон, а на главата си нахлузи кафява каска. После остана известно време седнал мълчаливо, разглеждайки снимките на усмихнати пилоти и различни грамоти за победи от авиосъстезания, окачени по стените. Летището се ползваше от юли 1913 година, т.е. малко по-малко от шест години.

Мислеше си дали не беше малко груб с Джулиана в Рим, стори му се сякаш поведението му предизвика у нея по-скоро съмнения за бъдещия им съвместен живот, отколкото сериозен интерес. Постоянно в главата му се връщаше споменът за думите му относно несигурното бъдеще, за което ѝ говори преди раздялата им. Реши да ѝ напише други, по-оптимистични слова, с които по-добре да изрази чувствата си към нея. Извади лист хартия, предварително подготвен за целта, и седна над писмото. Преди още и дума да напише, той се замисли сериозно над съдържанието му.

Приятелко, моя прескъпа приятелко! Сбогом! Каква страшна дума разделя нашия живот! Понякога обвинявам съдбата, която така неуморно поставя на изпитание нашата любов, досега толкова смела и почтена. Сбогом! Не, аз ще се върна. Ще се върна, за да остана - вярвам го - занапред при тебе, моя горещо обичана! Двигателят бръмчи! Трябва да тръгвам! Вечно трябва да тръгвам... Пред очите си виждам кръгове, в сърцето си усещам тревога, но сега му прощавам тази негова нормална човешка слабост: Не бива, скъпа моя Джулиана, да се отдалечавам от теб, но след толкова години трябва да видя и семейството си, и отечеството си. Имам ли отечество? Каква радост, каква болка в сърцето. Самолетът ме зове... Сбогом! Не тъгувай. В миговете, високо над върховете на планините и облаците, целуван от девствени слънчеви лъчи и прегръщан от азурените вълни, моята душа отново ще намери покой и моите устни отново ще ти шепнат: Довиждане, Джулиана! Довиждане, обожавана от мене жено!

После сгъна листа и го пъхна в плик, върху който написа адреса: Giuliana Benzoni, Roma, Palazzo Taverna, 85 Via Panico, и допълни "La mia amata" (Моята любима).

- Господин генерал, извинявам се за безпокойството, но трябва да се качвате в самолета! - прекъсна мечтанията му Бенони.

Щефаник не реагира. Имаше усещането, че в писмото си не бе успял да изрази точно своите чувства. Трябваше му още малко време да обмисли думите, с които изказваше своята любов на френски.

- Господин генерал, моля ви! - този път настояваха Бенони и техникът.

- Идвам! - той взе набързо чист лист хартия и написа само няколко думи: "Обичам те! Вечно твой Милан!" - Извади от плика първоначалното писмо, което напъха в джоба на комбинезона си. Вместо него в плика сложи новото и го залепи. Подаде плика на Бенони с молба да го изпрати на маркиза Бендзони. После тръгна към самолета. Перките на бомбардировача "Капрони 450" със знака на лилията вече се въртяха на пълни обороти. С ръкостискане се сбогува с техниците, направиха си обща снимка, после се качи първи в самолета и зае мястото на наблюдателя в предната му част. Изкачи се по къса стълбичка към крилото, но при влизането в самия самолет сабята му се заклещи. Техникът услужливо я пое, за да може дори така навлечен, тя да прескочи по-лесно страничната стена, висока около метър. По същия начин механикът помогна и на първия пилот Манчинели. Пилотът седна зад Щефаник вдясно, докато вторият пилот Мерлино зае мястото вляво, а механикът-радист Агуинто застана до купола пред третия заден двигател. Небето бе облачно, утринната хладина се мъчеше да проникне чак до кожата, но облеклото от няколко ката пазеше екипажа.

В 8.07 часа самолет "Капрони" Са3 тип 450 с регистрационен номер 11495 излетя в посока Пресбург - Братислава. Два часа след излитането му, в 10.07 часа бе издадена заповед за изпращане на шифрована информация за старта на самолета в посока Братислава. Самото шифроване, както и дешифрирането ѝ в Братислава, отне известно време.

Още от сутринта министър Шробар се бе отдал на дълго подготвяното събитие - засаждането на Липата на свободата в град Скалица. В единадесет предобед на площада в Скалица се събраха служители, учители, представители на правни и обществени институции. Тържеството започна с песента-химн "Кой гори за правдата" в изпълнение на хора на земеделската младеж на Скалица и държавния химн в изпълнение на 72-ри чехо-словашки полк от Братислава. Слово държа правителственият съветник Павол Блахо, Мария Белайова изпълни стихотворението на Хвиездослав¹³ "Не смейте да хулите народа мой", пяха се песните "Хей словаци", "Кои са Божите войни", хората танцуваха и се веселяха, говори министър Вавро Шробар, присъстваха генерал Луиджи Пичоне, кметът на Скалица Стефан Мандик, жупанът на Нитра Людовит Оканик, братиславският жупан Самуел Зох, пражкият редактор Ян Ербен, писателят Иван Краско и други. Около единадесет и половина в повишено настроение гостите седнаха на тържествен обяд. За всеки случай, ако все пак Щефаник долети, в правителствената сграда в Братислава бяха оставили дежурни няколко чиновника, заедно с шефа на административния отдел д-р Иванко. Когато му връчиха телеграмата за полета, той веднага се опита да се свърже със Скалица, но там отдавна вече всички празнуваха. По време на неуспешните си опити за връзка, той забеляза да лети самолет над Дунав. Тогава свика колегите си и веднага потеглиха за Вайнори.

По същото време в театъра в Кральовске Винохради при Прага държеше реч министърът на народната отбрана Вацлав Клофач. В словото си той подчерта ролята на чехо-словашките легиони за създаването на републиката, като спомена имената на трима мъже с особена заслуга за това - Масарик, Бенеш и Осуски. За ролята на Щефаник не спомена и дума...

След старта самолетът се насочи на север. При прелитането над Алпите Щефаник се почувства особено щастлив. Сякаш снежните върхове му вдъхнаха енергия. Той се обърна на няколко пъти към екипажа и окуражително се усмихна на момчетата. Мислеше за това, какво го чака у дома. Вика го президентът Масарик, но още по-настойчив е Вавро в Словакия, затова ще отиде най-напред при него. Досмеша го как всички толкова настойчиво го убеждаваха да не лети. Заместник началник-щаба на италианската армия Бадолио, генерал Грациани, Шеба - да лети четири часа на височина три хиляди метра може да се окаже съдбоносно за сърцето му. Та нима същото това сърце не бе издържало на сибирските студове?

Той дори не осъзна, че вече летят над Винер Нойщад. Поручик Манчинели забеляза, че няколко метровият кабел на антената се е скъсал и се е омотал около кормилото, отговарящо за управлението на височината. Той съзнателно отбеляза констатацията си в бордовия дневник и го показа на екипажа. Известно време екипажът се двоумеше дали няма да е по-добре да кацнат принудително във Виена, но след като провериха функционалността на височинните кормила, решиха да продължат направо за Братислава. Като ориентир на летците Дунав беше най-идеалният навигатор, достатъчно бе да летят над реката. За пилотите, които прелитаха това трасе за първи път, реката водеше най-сигурно към целта. Самолетът намали височината си на около хиляда метра, когато пред него изникна силуетът на Братиславския Храд. На изток от селцето Волфщал те прелетяха над чехо-словашко-австрийската граница и продължиха полета на височина около 500 метра над левия бряг на Дунав в посока Братислава. Отгоре Щефаник с възхита гледаше моста "Франц Йозеф", при откриването на който той, като двадесетгодишен, присъстваше. Нима можеше да предчувства, че в близките дни този мост щеше да носи неговото име? Развълнуван от гледката над столицата на Словакия, той следеше върховете на планините Мале Карпати а Биеле Карпати, които скриваха в далечината на север Копанице - неговия роден край със светия връх Брадло. Сред бръмченето на моторите и шума на перките Щефаник започна да си тананика:

Кошаришко поле, брезово си ти,
по теб блуждаят очите ми,
в теб утеха диря, в полето, в гората,
родни край, мили, за сърцето отплата...

Когато в 11.30 над Дунав неочаквано се появи вражески бомбардировач с италианско обозначение и с типичния за Италия двоен корпус, командирът на червените гвардейци, разположени на десния бряг, веднага разбра каква заповед трябва да даде. Войниците със заредените винтовки, насочени към самолета, го гледаха в очакване. Чакаха една-единствена дума "Тuz!" (Огън!). Положително капитанът и за минута не би се поколебал да я издаде, ако тази сутрин не бе прочел шифрованата заповед от главния щаб, в която министърът на войната Йозеф Поган-Шварц категорично предупреждаваше да се избягват всякакви сблъсъци с чешките войски по време на подготовката на главното нападение на унгарската Червена армия над Словакия, което е запланувано за близките дни. Просто нямаше начин командирът да издаде тази заповед. Унгарските войници само разочаровано проследиха как самолетът с италианско обозначение се отдалечава от Дунав в североизточна посока. Тъй като самолетът бе летял почти час срещу вятъра, стрелката на горивото в резервоара показваше рязко намаляване и самолетът повече не можеше да си позволи никакво кръжене над града, тъй че трябваше да се насочи към летището в селцето Вайнори по най-късия път. Вторият пилот бе разгънал върху коленете си картата на Братислава с околностите ѝ. Метеорологичната станция, разположена във фабрика "Динамит Нобел", показваше пет градуса над нулата, а видимостта осем от десетградусовата скала.

В очакване на скорошното кацане от нетърпение Щефаник си разкопча безопасния колан, за да може по-добре да следи приближаващата земя. При прелитането над артилерийските казарми някой стреля, вероятно по грешка бе приел самолета за вражески. По-късно стрелялият войник Мешко си бе признал за изстрела, но бе заявил, че не е бил информиран за забраната да се стреля и произвел изстрела във въздуха ей така, без да се цели в самолета. Веднага бил затворен, но след обясненията, още на следващия ден бил освободен. Изстреляният патрон бил единият от трите истински патрони, които били раздадени на всеки войник. По онова време пилзенският завод "Шкода" не разполагаше с мед и затова не можеше да произвежда муниции. По тази причина тяхното разпределяне за армията бе много строго следено. Дори гюллетата за дулата се произвеждали от некачествен материал, поради което не били достатъчно точни. От шума на моторите и перките екипажът на самолета не бе чул нищо обезпокоително. Продължили в посока Вайнори, където в началото на селото бе започнало строителството на полево летище, на разстояние по въздуха 8 километра от центъра на града. Работници и войници усърдно подготвяха блатистия терен, който местните хора знаеха под името Езерото. В ниските атмосферни слоеве по тези места често духаха много силни ветрове.

Майор Фурние и поручик Левис контролираха състоянието на летището за наближаващото кацане, за което специално бе пристигнал в Братислава специалист от виенската италианска авиаторска мисия. Те обаче не бяха получили съобщението за полета и бяха забелязали самолета едва когато летеше над града. Тогава светкавично се върнаха на пистата и наредиха да се запалят бъчви със смола, за да покажат на пилотите началото на пистата и посоката на вятъра. На летището присъстваха италиански поручик от главната квартира, италиански механик и шофьорът на автомобила Иржи Скоржепа, който трябваше да закара Щефаник до Скалица. Сутринта на летището бил и Хануш Коловрат с оператора Емануел Прохазка. Но щом получил информация от главното командване, че поради лошите атмосферни условия Щефаник няма да лети, и двамата тръгнали за Скалица. Тук - в този чисто словашки град - се очакваше да се състои тържественото посрещане. Димът стана видим едва тогава, когато самолетът започна да търси пистата за кацане. Мъжът, седящ на мястото на навигатора, видя на полето хора и весело им помаха. На ръката си имаше златна гривна с надпис "АМОР-РОМА". И хората му помахаха. От посоката на платнената стрелка на летището пилотът установи, че лети по посока на вятъра. При това положение самолетът би трябвало да направи кръг надясно над село Вайнори с радиус около километър и половина, за да кацне според правилата срещу вятъра. Второто обръщане над село Фарна вече щеше да е с радиус два километра при северозападен вятър, който духаше от ляво на самолета. По-големият радиус стана причина пилотите да не успеят да обърнат самолета в необходимата посока. Като единствено решение оставаше да направят рязък завой на височина приблизително сто метра при значително намалена скорост на полета поради предходните маневри. Щефаник забеляза, че пилотите са изнервени. За един тежък бомбардировач острото завъртане бе много рисковано. Може би те все пак щяха да се справят, ако точно в този момент самолетът не бе пропаднал рязко с цели 20 метра. "Въздушна яма" - положително бе преминало през главата на Щефаник. Безвъздушно пространство, в което перките нямат за какво да се захванат. В този момент перките се захванаха, но вятърът духаше отдясно почти перпендикулярно на самолета. Следствие наклона и рязкото обръщане се получи голяма разлика в скоростта между лявото и дясното крило, при което се появи неравномерно противоналягане. Самолетът бе на височина само 68 метра и загубата на височината и скоростта вече нямаше начин да бъдат овладени. За почти тритонната машина с център на тежестта в предната третина на корпуса нямаше никакъв шанс и самолетът стремглаво заби нос в земята, в резултат на което от него се изсипа всичко, което не беше закрепено. Три единствени секунди и всичко свърши. След свободното падане перпендикулярният удар в земята смачка телата на екипажа и самолетът се обърна по гръб. Това стана в неделя на 4 май 1919 година малко преди пладне в селцето Иванка край Братислава. Турбулентният въздушен пласт зад Мале Карпати, за който на времето в Америка Щефаник бе разказвал на Босак, се оказа съдбовен за екипажа. Това предупреждение, което на 29 септември 1917 година в Ню Йорк Щефаник бе отправил към словашкия банкер Босак и бе адресирано към сина му летец, постигна самия него: "Предупредете Вашия син, че най-опасни за летците са тъй наречените въздушни ями ниско над земята."

Едва бяха приключили големите тостове на празника в парка на Обществения дом в Скалица, когато към Пичоне дотича адютантът му с телеграма. Генералът пребледня като стена, по същото време пребледня и Вавро Шробар, който получи телеграма с подобно съдържание. В курорта Албано Терме при Падуа пребледня и началникът на генералния щаб на италианската армия генерал Армандо Диаз, който на 4 май 1919 година в 15.45 часа, три часа след инцидента, получи фонограма № 548:

"Капрони" 11495 в 11.30 ч. прелетя над Братислава. Малко по-късно катастрофира близо до летището. Екипаж и пасажер - всички мъртви. Стоп. Майор Новеда.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Милан Растислав Щефаник (1880-1919) е една от най-ярките и светли личности в словашката история. Политик, дипломат, авиатор, генерал от военно-въздушните сили на Франция, астроном. Привърженик на създаването на Чехо-Словашката република на 28 октомври 1918 г. и неин пръв министър на въоръжените сили. Загива на 4 май 1919 при самолетна катастрофа близо до Братислава. [обратно]

2. Вацлав Клофач (1868-1942) - чешки политик, един от основателите на Чешката национална социална партия и един от най-известните радикални националистически чешки политици в Хабсбургската монархия. [обратно]

3. Едвард Бенеш - виден чехо-словашки политик. Бил е министър на външните работи на Чехо-Словакия (1918-1935), министър-председател (1921-1922), президент (1935-1938). По време на окупацията на страната от хитлеристите емигрира в Англия, а след 1946 г. отново е избран за президент. През 1948 г. под натиска на настъпващия комунизъм и съветизацията на страната е принуден да подаде оставка. Умира 3 месеца след това (вероятно е бил убит). [обратно]

4. Така по време на Първата световна война се обръщали един към друг и си говорели на "ти" чехо-словашките легионери. Те продължават да използват това обръщение към Щефаник и когато той става министър в първото чехо-словашко правителство. [обратно]

5. Вавро Шробар (1867-1950) - словашки лекар и политик. Играе важна роля в създаването на Чехо-словакия през 1918 г. след разпадането на Австро-Унгарската империя и заема различни министерски постове между войните. [обратно]

6. Йозеф Шкултети (1853-1948 г.) - словашки политик, публицист, историк и езиковед. [обратно]

7. Пожон и Пресбург - имената на Братислава на унгарски и немски по време на Австро-Унгарската империя. [обратно]

8. Бела Кун (1886-1938) - унгарски политик от комунистическата партия, ръководител на Унгарската съветска република, просъществувала 133 дни през 1919 г. [обратно]

9. Петържалка - в момента най-големият квартал на Братислава (120 хил. жители). Преди село и квартал на Братислава, който до 1970 г. с града го свързваше единствено Стария мост (мост Франц Йозеф). [обратно]

10. Михали Кароли (1875-1955) - от 1918 до 1919 г. става министър-председател, а след това и президент на кратко съществувалата Първа унгарска народна република. [обратно]

11. Томаш Гариг Масарик (1850-1937) - чешки социолог и философ, политик и държавник, един от лидерите на чехо-словашкото движение за независимост, а след създаването на държавата - първият президент на Чехо-Словашката република (1918-1935). [обратно]

12. Коловрат - старинен голям аристократичен род в Централна Европа, който през XV век се разцепва на полски и австрийски клон. [обратно]

13. Павол Хвиездослав (1849-1921) - голям словашки поет, драматург, преводач, за кратко е бил член на чехо-словашкия парламент. Пише в традиционен стил, а по-късно е повлиян от модернизма. [обратно]

© Йозеф Банаш
© Людмила Котарова, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2020, № 4 (245)

Преводът е направен по: Josef Banáљ, Prebijem sa! Bratislava: Ikar, 2018.