ЗА ПОТОЧЕТО

Юрай Шебеста

web

Високо в планината извирало поточе. Както лъкатушело през долините, ставало все по-буйно, тъй като от двете му страни в него се вливали и други ручейчета. То си казало: "Колко съм силно! Много съм силно. Но мога още повече". Когато стигнало до стената на един бент, зад който течал стар, улегнал поток, му се похвалило:

- Искам да сторя нещо голямо, изключително. Не желая да бъда като останалите. Затова ще потека в обратна посока, към върха.

Старият поток се засмял:

- Разбирам те, ти си млад и се чувстваш недооценен - и спокойно продължил да си тече по-нататък.

Поточето напънало всичките си сили и тръгнало срещу течението, помръднало малко нагоре, но тежестта на цялата вода, която било събрало по пътя си, била толкова голяма, че непрестанно го тласкала надолу.

Поточето храбро се борило няколко дни, а вестта за неговите смели опити се разнесла чак до реката, оттам до морето, а от него за това научил и самият могъщ океан. Той веднага свикал Съвета на всички наземни води. Дълго размишлявали те как да постъпят и накрая по един черен дъждовен облак изпратили учтива препоръка на поточето.

Когато облакът надвиснал над него, то било много изморено, лежало без сили край големия завой.

- Водите на световния океан те поздравяват - внимателно започнал да предава посланието чрез шумолящите си капки опитният облак. Началото било обнадеждаващо, поточето веднага скочило и наострило слух. - Всички оценяват твоята решителност, а издръжливостта ти е похвална - продължавало да се лее посланието. - Но всички те молят добре да премислиш. Нуждаят се от теб. И най-нищожното поточе има място сред наземните води. Очакват те страхотни приключения. Заедно с потоците и реките ще опознаеш най-красивите градове и страни, заедно с моретата и океаните ще зърнеш най-прекрасните творения на света, а ако затъжиш за дома, ще се превърнеш в облак и като дъжд ще се върнеш обратно. Потечи заедно с нас. Това ти препредавам от името на водите на света.

Поточето се зарадвало и казало:

- Добре тогава, ще тръгна заедно с тях.

Но едновременно си помислило: "Та нали така и така съм накрая на силите си". Доволно, то се изтегнало на повърхността и се понесло над бента към стария поток.

Поуки:

Не питай старило, а патило.

Добра дума железни врати отваря.

Само глупакът не отстъпва.

© Юрай Шебеста
© Асен Милчев, превод от словашки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2020, № 2 (243)

Преводът е направен по: Juraj Šebesta. Bajky 1. Bratislava: Asociácia Corpus, 2017.