Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОФИЛ ОТРАЗЕН В СЪЛЗА
web
В земята горчиво звучи океанът на твоя глас
И като пощенски марки прозорците на вратите се взират в теб
Би казал: хотелска стая и ето дърветата
Протягат шии като ловни кучета
Още десет крачки и вятърът ме грабва за ръката
Вдлъбнат смях
И застрахователната полица на соната
Звездите падат под веслата като ключове в мастилото
На нощно езеро
Мозъкът се люшка като каютата на презокеански параход
Ако знаеше ако знаеше само спомена за тази целувка
Отрязани коси като думи
Мирисът на тунел в единствена дума
Сред алкохола на шумна гълчава
Пътищата се затварят като вратите на фабриките в седем вечерта
Влаковете се движат граматически чак до гърдите
Твоите очи са като гари под чело като сърце
Съмнението пропълзява по вените като скръб
Като инжекция някаква
Вятърът си подряза шлема от кристал
("Покана за бал", 1931)
© Иларие Воронка
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2021, № 2 (255)
|