БЯЛАТА ПЕРСИЙКА

Едит Несбит

web

Аз бях красива, благоразумна, уважавана и отговорна домашна тигрова котка на средна възраст. Бях скромна. Знаех мястото си и го пазех. И това бе най-близкото местенце до огъня през зимата или някъде близичко до слънчевия прозорец през лятото. Нищо не ме тревожеше - поне нищо повече от някоя муха в каймака или пък някоя грешка със съхранението на месото, което получавах, докато един ден моят господар не получи бялата персийска котка като подарък от някакъв неразумен човек.

Тя бе прекрасна по един неин си мек, глуповат, сантиментален и синеок начин. Разбира се, бялата персийска котка не знаеше английски и когато й викаха "Писи, писи", единствената й реакция бе да се скрие под дивана, тъй като си мислеше, че някой се закача с нея. Тя владееше само два езика - персийски и котешки.

Моят господар не мислеше за това. Той я наричаше "Писи", наричаше я "Писанка", наричаше я още "Титъмс" и "Писанка пък тогава", зовеше я също с хиляди други нежни думи, с които преди това бях отрупвана аз, а в този момент напразно се сипеха към тази неотзивчива непозната. Но щом разбра, че тя не откликва на нито една от тях, моят господар въздъхна.

- Горкото същество! - каза той. - Тя е глуха.

Аз стоях до осветената решетка на камината, миех си личицето, ближех си хубавите лапички и наблюдавах. Господарят вече не обръщаше особено внимание на новата котка. Но аз се страхувах, че той може да научи персийски или пък котешки език и да се сприятели с нея. Тогава реших, че най-добре за мен би било тя напълно да промени държанието си - до такава степен, че вече да бъде невъзможно с господаря да станат някога отново приятели. Така че й казах:

- Навярно се чудиш защо нашият господар се държи студено с теб. Вероятно не знаеш, че в Англия белите котки трябва да мяукат двадесет пъти по-дълго и да мъркат двадесет пъти по-силно от котките от който и да е друг цвят?

- О, благодаря много, че ми каза - отвърна тя с благодарност. - Не знаех. Всъщност аз имам чудесен глас.

Следващия път, когато поиска млякото си, тя измяука така, че можеше да бъде чута на разстояние от двадесет мили. Горкият господар бе толкова изумен, че за малко не изпусна чинията. След като изпи млякото си, скочи в неговия скут, а той започна да я гали. Тя пък от своя страна за малко не получи пристъп в усилието си да мърка достатъчно силно, за да бъде доволен той. Отначало господарят бе действително доволен, но когато мъркането започна да става все по-силно и по-силно, горкият човек си запуши ушите и каза:

- О, боже! О, боже! Това е по-лошо от жуженето на цял рояк пчели.

Все пак той я пусна грижливо, а аз я поздравих колко добре се е справила. А тя се справи дори по-добре, отколкото очаквах. Бе любящо, макар и глупаво същество и тъй като се безпокоеше дали ще оправдае очакванията за котка с нейния цвят в Англия, се упражняваше ден и нощ.

Нейното мъркане бе вече най-силното, което бях чувала да издава която и да е друга котка, но тя искаше да подобри и мяукането си. И мяукаше в градината, мяукаше в къщата, мяукаше по време на хранене, мяукаше по време на молитва, мяукаше, когато огладнее, за да покаже, че иска храна, и мяукаше, когато се е нахранила, за да покаже своята благодарност.

- Горкото същество - каза веднъж господарят на един приятел, който бе дошъл на гости, - тя е толкова глуха, че не чува шума, който вдига.

Разбира се, аз разбрах какво каза той, но тя все още не знаеше нито една думичка на английски, а ако господарят бе започнал да учи персийски, предполагам, че не бе стигнал по-далече от азбуката.

Мяукането на персийката бе по-слабо този ден, тъй като тя имаше настинка.

- Не мисля, че е толкова лошо - каза приятелят. - Но ако ти наистина имаш намерение да се отървеш от нея, то знай, че тя е много красива. Би могла да спечели награди навсякъде.

- Твоя е - отвърна господарят веднага, а странният господин я отнесе с една кошница.

Онази вечер, аз бяха тази, която седеше в скута на моя господар, аз наблюдавах писането на неговите писма върху зелената покривка на масата, аз бях тази, която изпи цялото мляко, което бе останало от чая¹ му.

След няколко дни той получи писмо. Прочетох го, когато го остави на масата, а ако не вярвате, че котките могат да четат, мога само да кажа, че е толкова лесно да се прочете писмо като това на господаря, колкото и да се напише история като тази. В писмото молеха моя господар да вземе обратно красивата персийка.

"Нейното виене - продължаваше писмото - става все по-лошо и по-лошо. Горкото същество е, както каза ти, прекалено глухо, за да бъде толерирано."

Моят господар отговори веднага, че по-скоро би се съгласил да бъде наказан да отглежда куче, отколкото да прибере обратно под своя порив красивата персийка.

Като отговор по пощата дойде жалостиво писмо, в което се молеше за помощ и пощада, а приятелят пак дойде на чай. Потреперах при мисълта, че моята чуждоземна съперница може да се върне да живее с мен. Но тя не се върна. На следващата сутрин моят господар ме взе в скута си и докато ме галеше нежно, каза:

- Ах, Табикинс! Никакви персийки повече за нас. Изпратих я при моята глуха леля. Тя ще й се зарадва много - един наистина красив подарък, а тъй като те и двете са глухи, писъците на красивата персийка няма да навредят на никого. Но аз няма да имам повече котки за изложба - каза той, докато наливаше още каймак за мен в своята собствена чиния. - Ти знаеш как да се държиш. Няма да имам друга котка, единствено теб.

Да, съгласна съм с това решение. И той никога повече не си взе друга котка.

Бележки на преводача

1. В Обединеното кралство е обичайна практика чаят да се пие с мляко. [обратно]

© Едит Несбит
© Надежда Караянева, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.08.2017, № 8 (213)