В ГАЛИЛЕЯ

web

Виждам се като разпънат
на кръста на зноя.
Тръните Исусови са комарите,
не пот, а кръв капе от носа ми,
не мога да възшествам
от маранята.
Как обичам влажната пръст на Датча,
от която на два метра избива вода!
На небето сигур е още по-горещо,
за к’во ми е притрябвало тогаз то,
кат мога и тук да си пукна от жега.