|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОГАТО СЕ СРЕЩНЕМ ОТНОВО
web
Ще сме чакали половин година
Облечени в тайната си тъга и в страховете си
Езиците ни приклещени от несправедливи закони
Думите изпосталели в концентрационните лагери на разстояние и време
Затова, ако разкъсам дрехите ти
И малко размажа розовото ти червило
С грубите си ръце, непохватни от предизвиквано желание
Моля те, прости необичайната ми грубост
Или ако не кажа нищо, когато се срещнем
И застана безмълвен и замаян от сластната реалност на първата ни прегръдка
Или ако казвам твърде много, заеквайки от уважение и възхищение,
И се държа като глупак
Моля те, не придиряй липсата на елегантност
Макар и глупак да съм,
ако в очите ми видиш настървение
За порозовялата ти плът
А погледът ми вперен в твоя
И ако дишането ми ти се стори може би по-силно отколкото нормално е прието,
Не се страхувай
Защото съм най-безопасният мъж на света
Само увреден по мой си начин
Както сме всички в тоя свят посивял
Ако си представиш обвиняващи духове
Появяващи се в ъглите на стаята, където лежахме
Не бъди суеверна,
Защото призраци не съществуват извън ума ти
Реалността е кръв, мускули и свободата на неограничените
Леглата са като обърнати длани и чаршафите жадни от пот
И когато тази пот се стича на капки по гърдите ми
Докато натъпквам поезия вътре в портмонето на тялото ти
Аз се моля да не се отвратиш от безплодните ми стихове
Ако ти е неудобно да се обличаш като жена, на която е позволено да е чувствена
Не слушай нестихващите клюки в главата си
Просто сложи ръка отзад на врата ми
И отпусни морно устните си върху тялото ми сякаш е мебел
която да споделим спокойните безмълвни отпуски
Които ни чакат в края на разяряващия лабиринт
Нека разкъсам сейфа на окования ти дух
С часовоите ти от примерно незадоволство и самотни излияния
И не се бой, че ще завържа възли във внимателно планирания ти живот,
Защото аз зная добре какъв съм
И по-важно, зная каква си ти
И накъде отиваш и колко далече.
Страстта не е отклонение и времето не може да се купи обратно, мила,
Затова дотук с двусмислените ти съмнения и неосъзнатите ти страхове.
Разбира се, има неща в нашия свят, които заслужават недоверие,
Но аз не съм от тях,
Затова позволи си любов в лицето на твоите терзания
Японците казват, че женското сърце е като небето през есента,
Тоест никога не можеш да предвидиш какво ще получиш или защо
Но много по-добре е забравата на притворените очи
И леко запотената кожа
Отколкото тривиалността на онези безкрайни защо
И мислитe, спотаени в теб.
Защoто миналото е вече изгорено
А на настоящето понякога трябва да позволим поне да отпусне юздите си
Защото бъдещето ни поема в различни посоки
Като вените на животно, съществуващо само да живее
Преди да трябва да умре.
© Блеър Бурааса
© Юлияна Тодорова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2018, № 9 (226)
|