Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТАЙНСТВА
web
Загадките звънтят ли,
стина в столетна стража.
Обвърза ме, скова ме
с непоносима вярност.
Вода и вятър шепнат,
о, как ли руменееш,
Сърце, очи несетно
по теб безспир лелеят.
Аз пиша песента си:
щом те обичам честно,
ти пощади деня ми
от верността нелесна.
1937
© Атила Йожеф
© Светла Кьосева, превод от унгарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2020, № 4 (245)
|