ОПАКОВАНИЯТ РАЙХСТАГ

Ванцети Василев

web

Следващият филмиран голям проект е "Опакованият Райхстаг". Успях да го гледам за първи път едва през ноември 2007 година. Музеят на модерното изкуство (МоМА) в Ню Йорк предлагаше две безплатни прожекции в разстояние на една седмица. Информираха ме за втората поред, която щеше да се състои на 11 ноември в 4:30 следобед. Залата - кинотеатър "Рой и Нуита Тютъс" - беше препълнена. Противно на разпорежданията бяха допуснали по-голям брой зрители от капацитета й и имаше седящи по стълбите.

Идеята води началото си в замислите на твореца от 1961 година. Не носи конкретно име и местонахождение. На един от колажите я виждаме като опакована с полиетилен 8-етажна сграда, завързана с въжета и стоманени кабели, гледана изпод една от аркообразните основи на Айфеловата кула. Означена е като обществена сграда, която може да бъде парламент или затвор. През 1963 Кристо участва с три творби в изложба в галерията на Алфред Шмела в Дюселдорф, една от които е "Опакована обществена сграда". През 1964 той предлага да пакетира две сгради в областта на Уол Стрийт. Отказват му. През 1967 предлага да опакова музея "Уитни" в Ню Йорк. Отново получава отказ. Резултатът за Музея на модерното изкуство и Съединената химическа кула през 1968 е подобен. Сградата, която избират, идва през есента на 1971 година, месец преди фиаското със "Завеса на долината". Двойката получава картичка с изглед на Бранденбургската врата и Райхстага от Берлин, Западна Германия, от американския историк по архитектура и арт дилър Майкъл Кълен. Предлага им опаковането на сградата на Райхстага. Жан-Клод му отговаря: "Взимай разрешителните!" Отговорът им е позитивен, но интересът им в самото начало е анемичен. За да ги убеди, Майкъл Кълен пътува до Ню Йорк на 12 ноември, а след това, на 4 декември се срещат в Цюрих. Така се прави изборът на обществената сграда, която артистите искат да опаковат. Кристо е ентусиазиран и възхитен, но желае този път получаването на разрешение за проекта да предхожда техническото му оформяне.

Първата рисунка датира от пролетта на следващата година. Надеждите за започване на проекта предвиждат най-рано пролетта на 1973.

Началните сцени от филма започват с мразовит декемврийски ден в Берлин през 1980. Двамата и придружаващият ги Волфганг Уолц, се придвижват по заснеженото поле към сградата на Райхстага. Виждат се Бранденбургската врата и танкове на някоя от четирите велики сили, разделили Берлин. По известния берлински "С-бан" се движи влакова композиция. Спира на границата на разделението за паспортна проверка. Камерата плъзга погледа си по изпъстрената с графити "Стена". Обсъждат се детайли от работата по опаковането. Това не е първото им посещение от еволюцията на проекта. Кристо пътува до Берлин заедно с Уолц и Кълен на 12 февруари 1976 г., за да огледа на място сградата, да направят фотографии. Същият ден дава първата си пресконференция пред немската преса. Зимната сцена завършва с почит пред гробовете на 136-те застреляни граждани на Германската демократична република, дръзнали да потърсят убежище в западните демокрации, прескачайки "Стената". Издълбаният надпис върху много от паметниците е лаконичен: "Безименен". Под него - датата на разстрела. Рождената дата липсва.

През юни той отново лети до Германия, за да се срещне с водачи на политически партии и техни изтъкнати дейци. Присъстват и двама от администраторите на Райхстага. Следващата година "совалката" Ню Йорк-Германия зачестява. Кметът на Берлин, Клаус Шуц, е спечелен за каузата. Президентът на Германия информира двойката, че персонално е за проекта, но като президент на страната е против. Вили Бранд, председател на социалдемократическата партия, дава подкрепата си. На 16 април 1978 година двойката е в Хамбург, за да присъства на първата среща на организирания Комитет за осъществяване на проекта "Опакованият Райхстаг" в дома на собственика на вестник "Ди Цайт". През 1981 година Вили Бранд посещава ателието на "Хауърд Стрийт" и намеква никога да не изоставят проекта. До този момент има два отказа от германска страна.

"Даже един посланик не може да свърши такава работа" - казва той.

В края на това десетилетие има моменти, когато и четирите велики сили, окупирали Берлин, дават зелена светлина на проекта. Бавят се единствено германците, а може би се и страхуват. Сградата на Райхстага е тяхна и представителите им, т.е. Бундестагът, трябва да вземат решението.

Падането на Берлинската стена през 1989 г. и последвалото обединение на Германия през 1990 създават загриженост на двойката в едно отношение - ако сградата се реконструира и започне нормален живот на парламентарна сграда, проектът, най вероятно, би останал нереализиран. В този период Кристо няма създадени рисунки и колажи за Райхстага. На въпрос какво става, той отговаря: "Ако германците наистина искат да реализираме проекта, те трябва да се обърнат към нас."

Променили ли са тези две изненадващи събития, сепващи съзнанието на целия свят, значението на опаковането на Райхстага? Никъде не намерих тълкувания на това, но най-вероятно отговорът е да. В някои интервюта Кристо съвсем дипломатично отговаря на въпроси, свързани с падането на "Стената", че наистина, ако опаковането е било реализирано по-рано, някои сили биха го използвали спекулативно. Можем да изградим един въображаем сценарий, в който гражданите на една разделена страна са застанали от двете страни на Берлинската стена. Тези, на чиято територия е Райхстага, ще се възхищават и веселят, около нея, а на няколко десетки метри, другата част на града ще наблюдава събитието през телените мрежи. Познавачът на онези времена би допуснал, че жителите на източната част ще бъдат държани на прилично разстояние.

Германците наистина вземат решение сградата да се реконструира. Конкурсът за това печели архитектът сър Норман Фостър. Към своето решение журито добавя: "Препоръчваме също опаковането на Райхстага от Кристо преди реконструкцията."

Борбата за това започва да прилича на обществен маратон. На 2 февруари 1982 г. на едно публично изслушване във Франкфурт Херман Джоузеф, виден политик и бизнесмен, заявява: "Да се каже "не" на проекта е по-лесно. Но да кажеш "да" носи по-малко рискове. Сега е ваш ред да ни кажете защо" - обръща се той към Кристо.

Двойката достига всички нива и слоеве на германската нация или по-точно: жителите й, които живеят на запад от "Стената". Виждаме ги на подиума пред огромна аудитория, на която Волфганг Уолц превежда за Кристо:

"Ние трябва да убедим 77 милиона германци. Те от своя страна трябва да убедят своите 661 представители в Бундестага. Трябва ни мнозинство от гласовете, това вероятно прави 340 от гласовете."

Кинолентата проследява този период до момента на гласуването на Бундестага по една-единствена точка от дневния ред: опаковането на Райхстага. Цитирам някои от изказванията на Кристо, дадени в различни моменти и места в едно: "Ако не произхождах от бивша източноевропейска страна, Райхстагът не би имал никакво значение за мен. Моят произход направи от мен най-точният човек за този проект. Райхстагът представлява среща на Запада с Изтока и коридор от миналото към бъдещето. За две седмици той ще бъде произведение на изкуството. Една значителна част от него е средство за комуникация."

В една сцена преди гласуването на Бундестага, виждаме Кристо да отговаря на въпрос, свързан с името му: "Това е малкото ми име, а не фамилното." Към него е прибавил латинското "С", за да озвучи началната буква Х, която във френския се нарича "hashe muet" (безгласно, нямо хаш). Случаят се повтаря и в английския. Започнато с "Н" и в двата езика се акцентира на "р"-то, докато с "С", произнесено като "к", "х"-то си запазва значението в звуковата форма. За артистичното име, както и отпадането на бащиното му име Явашев, Доминик Лапорт дава психоаналитично тълкуване в книгата си за Кристо, намеквайки за отхвърляне на бащиния авторитет от сина, което е спорно.

Сюблимният момент, парламентарната сесия на Бундестага с финал гласуване, е насрочен на 25 февруари 1994 година. Президентът й, Рита Зюсмунд, я открива и дава думата на първия говорител Петер Конради, представител на социалдемократическата партия. Изказването му представлява блестящ и зашеметяващ старт за поддръжниците на проекта.

"Г-жо председател, дами и господа, днес ние ще дискутираме и накрая ще решим дали Кристо ще опакова за 14 дни Райхстага. В продължение на 22 години артистът говореше на безбройни срещи с политици, журналисти, артисти, критици и граждани за опаковането на Райхстага. Аз съм поразен от тази упоритост, от тази сила, тази сила на въображение да направи от видимо невъзможното, възможно. Само ако можехме ние, политиците, да имаме такова въображение, такава упоритост, такава силна воля и кампания като неговата."

Представител на противниците на проекта казва: "Аз не бих си представил друга западна демокрация да отиде до положение, до което сме стигнали ние - парламентът да обсъжда такъв въпрос."

Канцлер Кол, също противник, седи на стола си с непроницаема маска на лицето.

Друго впечатляващо изказване на консервативен противник: "Райхстагът е страховит символ на съвременната германска история. Символ, който като никой друг, показва възходите и паденията на нашата история. Превратностите, резките паузи са оставили отпечатък върху постройката. Райхстагът е каменното свидетелство на германската съдба през това столетие. Националните символи трябва да обединяват. Те трябва да ни събират. Опаковането на Райхстага няма да ни обедини, то ще ни поляризира. Твърде много хора няма да могат да го разберат и приемат."

Дебатът е разгорещен и наистина показва поляризация на силите.

"Абсолютно недопустимо е да отхвърлим проектa в момент на нестабилност след обединението, в какъвто се намира нацията ни" - казва представител от поддръжниците на проекта. Следващият: "Нека да разрешим спора с лекота. Нека да живеем в новото демократично успокоение с велик символ за 14 дни. И след това можем да преминем към реконструиране на Райхстага с голямо удоволствие и настойчивост."

Започва гласуването. Камерата е фокусирана върху загриженото лице на Кристо. Ръцете му си играят неспокойно една с друга. Гласували са 591 представители на Бундестага. От тях: 295 са "за", 226 - против, въздържали се - 10.

"Проектът е одобрен!" - провъзгласява Рита Зюсмунд.

© Ванцети Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.02.2017, № 2 (207)

Други публикации:
Ванцети Василев. Да опаковаш вятъра. София: Изток-Запад, 2013.