|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАКЛЮЧЕНИЕВеселин Рангелов web | Пространствена и функционална...
От експерименталното прилагане на модела за оценка на рекреационния потенциал и формулиране на стратегии за стопанисване и развитие на българските манастирски комплекси върху три различни по характер примерни обекта, се вижда, че той е приложим за който и да е български православен манастир по света, като получените резултати, без съмнение, биха подпомогнали в значителна степен институциите, отговорни за тяхното стопанисване. Предложената категоризация, базирана на бални оценки, до голяма степен илюстрира състоянието на съответния обект, като в бъдеще би могла да бъде допълнена и с рейтингова класация на оценените обекти, която би била от полза за планиране на адекватни управленски мерки както от Светия Синод и Българския туристически съюз, така и от държавата в лицето на Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие. Разбира се, тази категоризация е условна и отразява моментното състояние на комплекса от фактори в даден обект, като лесно се актуализира, варирайки в положителна или отрицателна посока, при промяна в състоянието на отделните компоненти. Както се вижда, анализът по отделни бални оценки дава много добра представа за отделните параметри на манастирския двор, но все пак, комплексната оценка е редно да бъде ползвана само като бегъл ориентир за състоянието на обекта и не би трябвало да служи като съпоставка на отделни комплекси. Поради тази причина, показателите и критериите за оценка бяха интерпретирани като компоненти на предложения хибриден модел за формулиране на стратегия за стопанисване и развитие, базиран на инструмента за стратегическо планиране SWAT. Това даде възможност да бъдат съставени варианти за стопанисване и развитие на обектите в условията на устойчиво развитие. Предложената матрица генерира четири групи алтернативни стратегии, а не избира или определя коя от тях е най-добра. Най-общо казано, има няколко насоки, инспирирани от конкретните условия на средата, съобразно обществено-икономическата обстановка в страната към настоящия момент, а съчетанието между вътрешни и външни фактори ни дава възможност да формулираме конкретни стратегии за развитие и стопанисване на който и да е обект.
Въпреки че настоящият монографичен труд бе фокусиран основно върху слабо проучената пространствена организация на манастирските дворове и липсата на модел за описанието и оценката им, можем да отбележим, че темата е многоаспектна и дава възможност за редица допълнителни проучвания и изследвания в различни направления. Взависимост от насоката и спецификата, те могат да бъдат обособени в две осовни групи:
Необходимо е да отбележим, че богатото културно-историческо наследство, съчетано с вълнуващ и неповторим ландшафт, превръщат манастирите в желана туристическа дестинация, което, наред с основната им функция, е от изключително значение за тези обекти, защото създава условия за тяхното устойчиво развитие и съхраняване до голяма степен на тяхната автентичност в бъдеще. Въпреки казаното дотук, истинското предизвикателство не бива да е превръщането на манастирските комплекси в туристически обекти, а умелото планиране на околното им пространство. Така, от една страна, ще се разкрият прелестите на това национално богатство и от друга, то ще бъде съхранено за бъдещите поколения.
|