ВЪВЕДЕНИЕ: АКТУАЛНОСТ, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ, ОБЕКТ И ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ГРАНИЦИ, ПОДХОДИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Веселин Рангелов

web | Пространствена и функционална...

Актуалност на изследването

С развитието на урбанизацията все повече се засилва стремежът на хората за съприкосновение с природата. Поради утежнените условия за живот и труд в съвременните градове човешкият организъм акумулира вредни вещества и психическо напрежение, които водят до негативни здравословни последици. При това положение манастирските комплекси, намирайки се по-често в извънселищна среда, се явяват едно от естествените и желани места за краткотраен или дълготраен отдих на хората със своето богато културно-историческо наследство, спокойствие и не на последно място - изолираното им местоположение спрямо големия град, сред тишина, чист въздух, планински простор и красиви гледки.

Науката безспорно е доказала, че отдихът в извънградска среда най-ефективно възстановява физическите и психически сили на човека и съдейства за повишаването на неговата работоспособност. Времето, прекарано в манастирските комплекси ни зарежда с положителни емоции и познания в областта на религията, историята, изкуството, архитектурата и бита на отдавна отминали епохи. Това води до непрекъснатото увеличаване на рекреационното значение на манастирските комплекси, придавайки им допълнителна функция в контекста на съвременното обществено развитие. Така рекреацията се превръща в своеобразна "консумация" на тези обекти и в последните години съвсем закономерно се утвърждава като един от основните начини за многоцелевото им използване.

Манастирският двор и растителността, наред с останалите компоненти на манастирския комплекс, имат съществено значение за рекреационния потенциал, въпреки че досега на тях не е обръщано достатъчно внимание при проучванията на тези обекти.

Поради непрекъснато нарастващата необходимост от създаване на възможности за рекреационно използване на манастирските комплекси, един от основните принципи на днешната туристическа политика е да се осигуряват условия за отдих в тях или околностите им. При използването на манастирските комплекси за нуждите на отдиха се търсят оптимални варианти за съчетаването на религиозната им дейност с техните богати рекреационни възможности. За това организирането на отдиха в манастирите винаги е съпътствано от редица териториално-устройствени, градоустройствени, архитектурни, екологични и разбира се, културологични проблеми.

Именно това определя безспорната актуалност на изследването в практико-приложен аспект, като то може да бъде от полза на Светия Синод и Българския туристически съюз в създаването на предпоставки за устойчиво развитие на тези комплекси.

От друга страна, слабо проучената пространствена организация на манастирските дворове и липсата на модел за описанието и оценката им, определя актуалността на изследванията в теоретичен аспект.

Архитектурата на манастирите като цяло е добре проучена. След първите публикации в началото на 20-ти век (Атанасов 1905; Маринов 1896а, 1896б, 1928, 1929; Стойчев 1922; Филов 1931 и др.), които имат по-скоро спорадичен характер, интересът към националното архитектурно наследство значително нараства, в резултат на което се появяват множество трудове и публикации за българските манастирски комплекси. Такива са трудовете и публикациите на Тодор Златев (1948, 1955, 1958, 1962), Чавръков, Танчев (1974, 1978, 2001), Чавръков, Добрев (1974), Чавръков (2002), Божилов, Тулешков, Прашков, Стамов (1997), Божилов, Тулешков, Прашков, Стамов (2008), Тулешков (1988, 2006а, 2005, 1980, 2007), Прашков, Бакалова, Бояджиев (1992), Прашков, Шаренков (1987), Маргарита Коева (2003а, 2003в, 1977, 1989: 303-326, 2009б), Коева, Йокимов, Стоилова (2003), Коева, Йокимов, Стоилова, Божилова (2002) и много други, които създават основа за важни теоретични обобщения в областта на нашето архитектурно наследство.

На фона на многопосочните, широки и подробни изследвания относно архитектурата и синтеза на изкуствата в манастирските комплекси рязко контрастира изоставането в изследването на другата важна компонента в тези обекти, а именно манастирския двор.

Ограничен брой публикации за манастирските комплекси отделят внимание и на дворовете, на тяхната роля в живота на монасите и на някои теоретични въпроси за организацията на дворното пространство. При всички положения обаче е отделено твърде малко внимание на растителността, настилките и градинското обзавеждане (пейки, чешми, асми, цветарници, настилки и т.н.) (Димов 1975; Кулелиев 2007; Галев, Рангелов 2011: 37-44; Рангелов 2007, 2014).

Това закъснение в много отношения е непоправимо, тъй като голяма част от съществувалите в миналото дворове са разрушени или значително изменени в процеса на адаптирането им към изискванията на променения бит. Закъснението е фатално най-вече по отношение на растителността, тъй като тя е с малка дълговечност и не винаги е възстановявана след приключване на жизнения й цикъл. Особено цветната растителност, която мени видовия си състав буквално всяка година.

Това още веднъж потвърждава актуалността на изследването в теоретичен аспект.

Практико-приложният аспект също е от съществено значение, тъй като значителното засилване на рекреационните функции на манастирските комплекси и техните околности води до прекомерно натоварване на средата, което може да бъде регулирано единствено с помощта на умело планирана функционално-планировъчна структура и пространствена организация на отдиха, което ще окаже положителен екологичен ефект в прилежащите територии. От друга страна, пълноценното включване на рекреационните ресурси на отделните манастирски комплекси в системата на отдиха ще има и значителен социален ефект. Умелото планиране и реализиране на рекреационната дейност ще осигури препитание и допълнителни доходи на местното население и ще спре процеса на обезлюдяване в българското село и малките градове, което безспорно е съществен положителен икономически ефект.

Всичко това налага разработването на модел за описание и оценка на манастирските дворове, който би подпомогнал тяхната реставрация, консервация и социализация в контекста на устойчивото развитие, характеризиращо се със своите три основни аспекта: екологичен, социален и икономически.

Цел на изследването

Целта на настоящото проучване е въз основа на:

• теренни наблюдения, измервания и заснемания на характерни пропорции, елементи и детайли в дворовете на типични български манастирски комплекси;

• анализ на научни публикации по проблемите в организацията и рекреационния потенциал на дворните пространства в манастирските комплекси;

• анализ на растителността и другите ландшафтни компоненти в околностите и териториалния обхват на тези комплекси

1. Да бъдат систематизирани манастирските комплекси според пространствените характеристики на дворните пространства и търсенето на закономерности във функционалното им устройство през различните исторически и икономико-политически периоди в развитието на страната.

2. Да бъдат изяснени и оценени териториалните и функционални възможности за развитие на комплексите, както и на отдиха и туризма в тях като част от концепцията за устойчиво развитие на подобни обекти, при значително променените с годините условия на съществуването им.

3. Изследвайки аспектите, засягащи рекреационния потенциал на тези комплекси, да се формулират от методологическа гледна точка общовалидни показатели и критерии за систематизирането им и рекреационната им оценка, приложими в стопанисването и развитието на подобни обекти и свързаните с тях териториално-пространствени структури.

4. Да бъдат формулирани общовалидни показатели и критерии за пространствена организация на манастирските дворове и възможности за рекреация:

- размери и пропорции;

- обособеност (степен на огражданe);

- автентичност (автентична архитектура, характерни градински елементи);

- растителност в границите на комплекса;

- потенциал (околни насаждения, природни забележителности);

- достъпност (транспортни и пешеходни комуникации);

- обезпеченост (сграден фонд и надземни съоръжения като потенциал за рекреация).

5. Да бъде разработен теоретичен модел за описание и оценка на манастирските дворове от гледна точка на рекреацията.

6. Разработеният модел да бъде тестван чрез изготвянето на рекреационна оценка за 3 манастирски комплекса, от различни краища на България, с различно време на възникване и намиращи се в различна социално-икономическа обстановка днес.

Задачи на изследването

Постигането на основните цели на изследването се реализира чрез:

1. Изучаване на конкретни обекти, проучвания и публикации, които са тематично насочени към пространствената организация на дворните пространства в манастирските комплекси и проблемите на отдиха в тях.

2. Проследяване на еволюцията в устройството и пространствената организация на манастирските дворове и систематизиране на основните типове.

3. Диференциран анализ на най-важните природни и антропогенни компоненти, които влияят на организацията на двора и елементите в него.

4. Синтез на аналитичната информация и обособяване на основни типове дворове.

 

Обект на изследването

Обект на настоящото проучване са дворовете на манастирските комплекси в България. Традиционно манастирските сгради ограждат даден терен и са своеобразна крепост, както срещу въоръжени нападения, така и срещу "изкушенията на външния свят". Манастирската църква, в повечето православни манастири, е разположена в така образувания вътрешен двор, а организацията на двора е подчинена предимно на ежедневния ритъм на монашеския живот.

Формулиране на понятието "вътрешен двор"

Това е незастроената част от манастирски комплекс, която е заградена частично или напълно от една или повече сгради и стени. Понякога пространството е разделено на части от допълнителни прегради и всяка от тях е наричана (вътрешен) двор. Така, в част от манастирите са формирани независими монашески, поклоннически и селскостопански дворове, но основното предназначение на двора е защита, във възможно най-широк смисъл: на собствеността, от несгодите на околната среда, за постигане на уединение и т.н.

По данни на фондация "Корона и кръст" (Ценева 2005) манастирите в България са над 200, Светият Синод посочва 140 със 120 монаси, голяма част от тях са недействащи. Независимо от точността на данните, без съмнение, броят им е голям и е трудно да бъдат обхванати всички.

Настоящото проучване се базира на наблюдения върху 168 манастирски комплекса, от които 119 действащи, 26 без монаси и 93 с монаси. От тях 52 девически и 41 с монаси.

Тези предварителни проучвания дадоха възможност за определяне на ограничен брой "типични" обекти, предимно такива, които имат автетнична архитектура, богата история, възможности за рекреация с впечатляваща природна среда и организирани дворни пространства, със съществено участие в общото композиционно решение на манастирския комплекс.

Обект на подробно изследване в настоящия труд са 3 манастирски комплекса, отличаващи се по начин на обитаване, местоположение, с различно време на възникване, разнообразен релеф, преминали през различни етапи на развитие и намиращи се в различни социално-икономически условия днес, а именно:

• Осеновлашки манастир "Св. Богородица" (7-те престола), XI в., с. Осеновлаг, Софийска епархия, Софийска духовна околия.

Осеновлашкият манастир, известен повече като "Седемте престола", се намира в живописна част на северна Стара планина, в полите на връх Издремец. Манастирът, с официално име "Света Богородица", е построен в красивата долина на сравнително малката река Габровница. Тъй като разстоянието от София е 86 км, той е предпочитана дестинация за разходка на столичани през почивните дни.

• Германски манастир "Св. Иван Рилски", Х в., с. Герман, Софийска епархия, Софийска духовна околия.

Германският манастир "Св. Иван Рилски" се намира в красива гориста местност в Лозенската планина недалеч от София. Манастирът отстои на около 5 км югоизточно от с. Герман, което от своя страна се намира само на 15 км югоизточно от София.

Счита се, че манастирът е бил основан през Х век, скоро след смъртта на Св. Иван Рилски. Образът на Св. Иван Рилски присъства в много от светите обители в района на София, тъй като той е бил широко почитан в този край. Въпреки това, само манастирите в Герман и Курило (до Нови Искър) са посветени на този светец. Според легенди, Св. Иван Рилски е живял за известно време в покрайнините на село Герман, преди да се оттегли в Рила.

• Самоковски метох "Покров Богородичен", XIII в., Софийска епархия, Самоковска духовна околия.

Самоковският девически манастир "Покров Богородичен" е основан през 1772 г. като девически метох на "Хилендарския манастир" по инициатива на баба Фота. Тя обединила малобройна девическа общност в града и дълги години до смъртта си през 1844 г. била игуменка на манастира.

През 30-те години на XIX в. Самоковският девически манастир бил обграден с висок зид и била построена магерницата. Постепенно се появили и другите стопански и жилищни крила. В манастира се съхраняват ръкописи, старопечатни книги и мощите на Св. Пантелеймон и Св. Сава, донесени през XIX в. от Света гора.

Критериите за подбор бяха:

1. Манастирите да бъдат действащи;

2. Да притежават типичния характер на епохата, в която са изградени;

3. Тъй като почти половината от действащите според Светия Синод български манастири (68) принадлежат на Софийската епархия, или наричана още "Мала Света Гора", подборът бе насочен именно към нея;

4. Ставропигиалните манастири (Бачковски манастир, Рилски манастир, Троянски манастир), са под пряката юрисдикция на Светия синод и същевременно реализират значителни приходи от туризъм. Те не са засегнати от социално-икономическата обстановка в страната, напротив - туризмът им се отразява изключително благоприятно и те са в подем за разлика от останалите манастирски комплекси. Именно поради това, че са така преекспонирани, те не представляват интерес за настоящото изследване.

Както бе споменато, настоящото проучването е насочено към обекти в Западна България, и по-специално Софийска духовна епархия. Разбира се, предложеният модел може да бъде приложен и в бъдещо по-мащабно проучване, което да обхване манастирските комплексии от останалите епархии на национално ниво.

Предмет на изследването

За да може монографичният труд да има реално значение в областта на научно-приложните изследвания, при конкретните анализи вниманието се насочва не изобщо върху двора, сам по себе си, а върху тези негови параметри, които от гледна точка на пространствената организация определят функционалните му особености и характеристики.

I. В по-широк аспект изследванията са насочени към:

1. Изясняване ролята и значението на тези природни и антропогенни фактори, които най-силно влияят върху пространствената организация;

2. Изясняване възможностите за рекреация, които манастирските комплекси предлагат днес.

II. Конкретиката на изследванията се изразява в:

1. Историческа справка;

2. Проучване на морфометричните показатели и пространствени параметри на дворовете в планово и вертикално отношение;

3. Проучване на обзавеждането на дворните пространства: обграждащите архитектурни обеми, малки архитектурни форми, дизайн (характерни елементи), градинско обзавеждане, настилки и т.н.;

4. Заснемане на дървесно-храстовата растителност в границите на двора (произход, характер, композиция);

5. Изследване на околния ландшафт - растителност и природни забележителности в прилежащите на манастира територии и възможности, които предлагат за отдих.

Обхват и граници на изследването

Изследването обхваща исторически, социални и паркоустройствени аспекти, повлияли на планиране, изграждане и развитие на дворовете в манастирските комплекси (използвани са теренни проучвания и измервания, архиви на НИНКН (наследник на НИПК), манастирски архиви, топографски планове и карти, статистически данни, научноизследователски проекти и публикации).

Липсата на проучвания и оскъдният брой публикации относно растителността в манастирските дворове наложиха анализирането на съвременното състояние на тези комплекси да се базира на описания и публикации с близка тематика, но най вече на собствени наблюдения, заснемания и изследвания по маршрутно-експедиционен метод през периода 2007-2015 г.

В своите граници изследването включва всички аспекти на пространствена организация в манастирските дворове и възможностите, определящи функционалната им пригодност за рекреационна дейност.

Подходи и методи на изследването

За постигане на главната изследователска цел и решаване на основните задачи, в труда са изготвени редица анализи:

• Документален анализ

Документалният анализ е в основата на оценката и включва преглед на всички релевантни документи. Анализът на документи предоставя първоначалната база от информация за контекста, целите и задачите на изследването. В настоящето изследване той се състои в следното:

1. Предварителен анализ на литературни източници и графичен материал в областта на българската църковна архитектура.

2. Анализ на типични манастирски комплекси, запазили в голяма степен автентичния вид на дворните си пространства с характерни насаждения и градинско обзавеждане.

3. Натурни наблюдения и визуални анализи на пространствената организация в подробно разглежданите обекти.

4. Набиране, обработка, систематизиране и анализ на:

- исторически данни за българските манастирски комплекси и, по-специално, статистически данни от НИНКН, фондация "Корона и кръст", манастирски архиви, Светия Синод и др.;

- информация от литературни източници (научноизследователски трудове, монографии, дисертации, студии и статии), с данни за български манастирски комплекси;

- териториалноустройствени, ландшафтноустройствени, земеустройствени и паркоустройствени планове;

• SWOT анализ (анализ на силните и слаби страни, благоприятните възможности и заплахите от неблагоприятни въздействия)

Изследва силните и слаби страни на конкретен елемент и спомага за получаване на разумна увереност относно надеждността на предлаганите мерки за повишаване на ефективността и регулирането на дадена дейност. Съчетан с формулираните критерии и показатели за организация на манастирските дворове, той е в основата на разработеният модел за оценка на рекреационния потенциал.

• Качествен анализ (качествени изследвания)

Качественият анализ се основава на сортирането и групирането на данни и определянето на тенденции, теми и модели от наличната информация. За целите на конкретната оценка бяха използвани някои от основните подходи за провеждането на качествен анализ като:

1. Кодиране и абстракция - определяне категориите на понятията, които се използват за класифициране на данните и групиране на свързаните категории;

2. Матрици за данни - идентифициране на основни теми или измерения, сортиране на данни и извеждане на модели от тях;

3. Качествен времеви анализ на данни - хронологично подреждане на данни за осигуряване профил на обектите;

• Сравнителен анализ (бенчмаркинг)

Сравнителният анализ е процес на идентифициране на собственото представяне или това на оценявания обект, програма или проект с това на най-добрите в съответната област, разбиране на пътищата, по които те са го достигнали и възприемане и адаптиране на техния опит за подобряване на собственото представяне. Той включва сравняване на различни положения, които са обект на дадена интервенция и се извършва въз основа на определени показатели за изпълнение.

В изброените анализи са приложени следните подходи и методи:

I. Подходи

• Програмно-целевият подход е приложен при структурирането на изследването, тъй като методически то се опира на анализа, интерпретацията, синтеза и оценката на предварително избрани особености в пространствената организация на манастирските комплекси.

• Балансовият подход е използван по време на технологическото осъществяване на изследването, както при представянето в цифров вид на съществуващата информация за организацията на отделните обекти, така и при осъществяването на връзката между количествените и качествените характеристики в анализите. Този подход позволява ревизия на качествените показатели за пространствата и систематично разместване на данните за факторите, които определят рекреационния потенциал на тези комплекси.

• Системният подход е заложен в основата на диференцирания анализ на ландшафтните компоненти и е използван с цел да бъдат отчетени взаимовръзките и зависимостите между тях. Това според Демек (1977: 204-205) е същността на системния анализ на ландшафтите, а според Костровицкий (1977: 27-36) е особено важно при рекреационните изследвания.

• Мултипликационният подход е намерил приложение при отчитането на взаимодействието между всички изследвани фактори и многостранното им отразяване в резултатите от разработката за всичките 3 комплекса. Както подчертават Hinek и Trnka (1985), обектите, за които се очертава да бъдат използвани полифункционално, трябва да се изучават не само по отделни компоненти, а и в техния синтез.

II. Методи

• Методът на компонентния и пофакторен анализ е приложен при диференцирания анализ на манастирските дворове.

• Методът на натурното наблюдение и обследване (експедиционният метод) е използван за запознаване с действителното положение и набор на информация посредством познавателно обхождане на обектите и провеждане на теренните измервания, заснемания и изследвания.

• Методът на графоаналитичния анализ е приложен за обобщаване на резултатите от производната графична информация, получена при работата с изходните данни.

• Експертният метод (метод на критичния анализ и експертната оценка) е използван за тълкуване на фотографската информация, а освен това, в съчетание с метода на балните оценки - за генерирането на абстрактни числа, които да служат като измерители на стандартните компоненти в дворовете при оценката на рекреациония им потенциал.

Структурирането на монографичния труд (фиг. 1) е извършено съобразно методическите съвети и препоръки, написани от Урбах (1983), а при конструиране на въведението, където са изложени целите, задачите, обектът и научният апарат на изследването, е използвана монографията на Ковачев (2001).

Фиг. 1: Структура на монографичния труд

Създаването на базата от данни за обекта на изследване преминава през няколко технологични етапа. Първо са извършени теренни наблюдения и измервания, графичният материал от които (крокита, скици и фотоматериали) е преобразуван от хартиен носител в цифров вид, след което с методите на сравнителния анализ са потърсени характерни особености и зависимости, пресъздадени и интерпретирани в текстови и табличен вид.

Процесът на създаване на графичната база данни е осъществен в следната последователност:

• създаване на кроки - посредством теренни наблюдения и измервания.

• векторизиране - ръчно за крокита в среда на AutoCAD-2010 с директно въвеждане на данните от оператора и полуавтоматично за съществуващи графични материали, сканирани при резолюция 600dpi, обработване на растерното изображение в средата на Photoshop CS3 и векторизиране на изображението в среда на AutoCAD-Softdesk 9. Според Тепелиев, Колева, Стойнев (1999: 3-13) посредством този метод на векторизиране (on screen digitalization) се постига по-голяма простота и скорост на работата и се елиминират личните грешки на оператора.

• редактиране на информацията, състоящо се в изчистване на откритите грешки и пропуски при теренните измервания.

В резултат от тези технологични операции са получени цифровите модели на проучваните манастирски дворове.

Диференцираният анализ обхваща компонентите, които са избрани в резултат на литературния преглед като най-точно характеризиращи пространствената и функционална организация на манастирските дворове, имащи съществено значение за отдиха и с най-силно влияние върху рекреационния потенциал на манастирските комплекси.

Синтезът включва систематизирането на аналитичната информация при създаването на типологична класификация на манастирските дворове, тъй като те могат да бъдат класифицирани по различни принципи до обособяването на отделни типове. За класификационни критерии се прилагат количествените и качествени характеристики на анализираните манастирски дворове. В резултат от това систематизиране на аналитичната информация в изследваните обекти се обособяват еднородни типологични единици, които се характеризират с определена организация и структура.

Оценката на отделните типове манастирски дворове, пространствената им организация и автентичния характер, които в контекста на съвремието предлагат рекреационен потенциал, е заключителният и най-важен етап на изследването. Обект на оценката са обособените в резултат от синтеза типологични единици. Целта е да се документира тяхната уникална историческа обусловеност, като същевременно се определи тяхната пригодност за различни видове рекреационни дейности. Успоредно с това се отчитат лимитиращите фактори, които при определени условия изключват възможността за използване на дадена типологична единица за една или друга дейност. Оценката се прави в два аспекта, определени според начина на събирането и обработката на данните - функционална и визуална. Разработен е и модел, генериращ стратегии за стопанисване и развитие на тези обекти, като рекреационното им използване е една от възможностите за тяхното устойчиво развитие.

Технологична последователност на работа

Технологичната последователност на работа е базирана на предложената от Коева "Методика за изучаване на архитектурните паметници" (2003в) и е съвкупност от няколко равнища на изучаване на обектите.

• Първо равнище

Можем да го определим като равнище на описание и първична систематизация. То включва извършването на редица операции, които имат за цел да "подготвят" обекта за анализ.

Основните манипулации, които следва да се извършат в него, са:

1. Събиране на исторически данни за създаването и живота във времето на обекта (отнемане на части от него, пристроявания, промени във функциите и пр.).

2. Библиографиране на съществуващите писмени материали и устни разкази.

3. Фотодокументация.

• Второ равнище

То е равнището, в което обектът се връща във вида преди материализацията му, чрез:

1. Архитектурно заснемане - извършване на измервания, чрез които се достига до проектната форма на обекта - план, фасади, разрези, детайли.

2. Фотограметрия.

3. Компютърен модел.

• Трето равнище

На това ниво се изучават материалите, от които е изпълнен обектът, тяхното състояние и необходимостта от подмяна.

1. Експертна оценка.

2. Изготвяне на спецификация.

• Четвърто равнище

Изготвя се системно-структурен анализ.

На това равнище се извършват успоредно две "операции": обектът се анализира и като самостоятелен, и като част от исторически обусловените архитектурно-художествени процеси. Изготвят се:

1. Анализ на утилитарно-функционалната структура, която се сравнява с еталоните на времето, когато обектът е създаден, а също и с еталоните и идеала на времената, когато е съществувал и е бил променян.

2. Анализ на композиционната структура (архитектурна композиция, стилистика, естетически качества). Сравнения с еталоните и оценка.

3. Изучаване и оценка на обекта като част от урбанистична или териториална структура.

4. Разглеждане на обекта на концептуално-символно равнище, т.е. като участие в духовното развитие на обществото (социална група, народност, нация или цялото човечество).

За да могат да се извършат операциите, предвидени на това равнище, трябва да се разполага с модели на съответните процеси (исторически, архитектурни), с които да се сравнява обектът.

• Пето равнище

Оценка на участие в съвременната култура, което определя възможностите на обекта да бъде приобщен към потребностите на съвременното общество (познавателни, утилитарни, рекреационни и пр.).

• Шесто равнище

То е обобщаващо равнище на анализ и оценка, при което се определя категорията на обекта като паметен знак на развитието, от което зависи неговата по-нататъшна съдба. Ако познанията ни в дадения момент не са достатъчни, обектът трябва да бъде определен като артефакт и запазен без намеси.

* * *

Консервацията, реставрацията и адаптацията (социализация) на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на тяхната автентичност.

Съобразно Закона за културното наследство (Закон 2009-2012):

Чл. 45. Класификацията на недвижимите културни ценности се извършва въз основа на:

1. тяхната принадлежност към определен исторически период;

2. научната и културната област, към която се отнасят;

3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) пространствената им структура и териториален обхват.

4. степента на застрашеност.

Чл. 47. Според научната и културната област, към която се отнасят, недвижимите културни ценности са:

1. археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;

2. исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Според пространствената структура и териториалния обхват недвижимите културни ценности са:

1. единични;

2. групови:

а) ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда;

б) комплекс - разновидност на ансамбъла, чиито елементи са функционално свързани;

в) историческо селище - урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или няколко епохи;

г) историческа зона - обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория, наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи;

д) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) археологически резерват - обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности.

Както се вижда, понятията "архитектурен паметник" и "паметник на градинско-парковото изкуство" са също толкова широкообхватни за формулиране, както и понятията "архитектура", "градинско-парково изкуство" и "ландшафтна архитектура". Затова ще приемем определението, което ICOMOS (международен комитет за паметниците и забележителните места) е възприел като работно, за да се избегнат затрудненията, предизвиквани от използването на различни критерии в отделни страни и в рамките на отделни култури: "творби на архитектурата със забележителна стойност и природни феномени" - Определението включва всички видове архитектурни творби, включително и тези на ландшафтната архтектура.

Трудност при изучаване на архитектурните паметници и произведенията на градинско-парковото изкуство поражда обстоятелството, че обектът трябва да бъде разглеждан като обособена творба и едновременно с това като част от историко-архитектурния процес. Според Коева (2003в) само така може да се достигне до относително обективни оценки за неговата стойност като недвижима културна ценност и до яснота за мерките, които трябва да бъдат прилагани за неговото опазване (консервация, реставрация, адаптиране към съвременните изисквания и пр.).

© Веселин Рангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.08.2016
Веселин Рангелов. Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България. Варна: LiterNet, 2016.