|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВТОРА ГЛАВАМОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕКРЕАЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ И ФОРМУЛИРАНЕ НА СТРАТЕГИИ ЗА СТОПАНИСВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКСИВеселин Рангелов web | Пространствена и функционална...
Целта е да бъдат дефинирани общовалидни показатели и критерии по основни пунктове, имащи отношение както към пространствената организация, така и към рекреацията като основна възможност за устойчиво развитие в манастирските дворове, които ще изградят скелета на SWAT-матрицата за всеки конкретен обект, и същевременно ще позволят формулирането на относително точни бални оценки, с които обектите ще бъдат оценени по съответни пунктове. Комплексната оценка е инструмент, който ще позволи поддържането на рейтингова класация, варираща при всяка промяна на основен показател и отразяваща относително точно туристическите възможностти на съответните обекти към даден момент, чрез съответни категории, което значително ще улесни участието им в туристическите пазари и същевременно ще дава ясна представа за актуалното състояние на манастирските комплекси, позволявайки да се насочим към адекватни мероприятия по тяхното стопанисване.
Пропорциите и размерите в българските манастирски комплекси варират в широки граници взависимост от периода на възникване, но почти винаги са умело балансирани спрямо човешкия мащаб. Преоразмерените пространства са допълнително преградени от малки архитектурни форми (параклис, кладенец, пергола и т.н.) или растителност, а малките са оптически манипулирани с надребняване на основните елементи в тях, като е търсено усещане за по-голямо пространство. Почти във всички манастирски комплекси е осигурен оптимален вертикален зрителен ъгъл от ~ 27-30о, което улеснява възприемането на пространството. Ограничената етажност в преобладаващата част от манастирските комплекси (1-3 етажа) не натоварва допълнително зрителното поле и осигурява зрителен комфорт на наблюдателя. Както бе споменато, добрите дворни пропорции зависят не само от броя и разположението на отделните елементи, но и от тяхната големина. Струпецкият манастир е пример за дисбаланс в габаритите на отделните елементи, които, макар и правилно групирани, са оформили неясен пространствен контур (фиг. 51). Фиг. 51. Струпецки манастир Макар и с елемент на субективност, предлагам да бъдат обособени четири групи обекти, според пространствената организация, със съответни бални оценки:
Оценка: 3
Оценка: 2
Оценка: 1
Оценка: 0
Взависимост от застройката и начина на ограждане на манастирския двор от архитектурните обеми, можем да дефинираме четири степени на обособеност:
Оценка: 3
Оценка: 2
Оценка: 1
Оценка: 0
Повечето манастирски комплекси, запазени до днес, са дело на зрялото Възраждане (XIX в.), като голяма част от тях са възстановки на по-стари опожарени или разрушени манастири. Манастири са изграждани и през XX в., дори и днес, но тъй като този период на манастиростроене не е допринесъл с нищо към вече утвърдените пространствени схеми, а архитектурата е повече от скромна, не бихме могли да говорим за автентичен облик. В най-общи линии, бихме могли да разделим известните днес манастирски комплекси в следните групи:
Оценка: 3
Оценка: 2
Оценка: 1
Оценка: 0
По отношение на растителността трудно можем да говорим за автентичност предвид на ограничената дълговечност на растителните видове. Днес, с редки изключения, дървесната растителност в манастирите рядко надхвърля 100-150 г., а храстовата и цветната растителност са почти в постоянен процес на подмяна. Но въпреки малката възраст на насажденията, можем да дефинираме понятието автентичен облик на растителността, изграден от типични за района и времето на възникване видове, макар и в по-голямата си част засадени доста по-късно. Както вече бе споменато, преобладаващата част от запазените днес манастири са дело на Възраждането. То е и този период, в който възниква една особена връзка между миряните и близките манастири. Поклонниците, от една страна, дарявали в манастирите освен средства и предмети (много често цветя, овощни фиданки, лози и екзотични растения, донесени от гурбетчии), а от друга страна, копирали това, което виждат в манастира, и в собствените си дворове. Именно това, както и запазените пътеписи и стенописи с изобразени манастирски дворове, ни дава възможност да си изградим представа за ролята на растителността в духовния живот на българина.
Оценка: 3
Оценка: 2
Оценка: 1
Оценка: 0
В представената по-горе класификация на манастирските комплекси според обитаването им, бе установена и пряка зависимост на подбор и поддържане на растителността в насажденията в зависимост от типа обитаване, като тази диференциация може да залегне и в модела за оценка на този показател със съответните бални оценки.
Оценка: 3
Оценка: 2
Оценка: 1
Оценка: 0
Туристическият потенциал на един манастирски комплекс би могъл да варира в широки граници и в общи линии зависи от няколко различни аспекта. На първо място, влияние оказва комфорта на средата, но той до голяма степен е взависимост и от разгледаните вече показатели. Съществено влияние оказват близостта до населено място и по-специално до курортно селище, етнографски комплекс, природен феномен или историческа местност, както и заобикалящата го среда и по-специално наличието на забележителни природни форми и живописен ландшафт. Най-съществено значение за туристическия потенциал на един манастир имат историята на комплекса и начинът, по който тя е съхранена и експонирана. Съобразно метода на балните оценки бихме могли да разпределим манастирските комплекси в следните четири групи:
Оценка: 3
Оценка: 2
Оценка: 1
Оценка: 0 Към така формулираните оценки в тази категория предлагам да бъдат добавени допълнителни точки при наличието на всяко от следващите обстоятелства:
По отношение достъпността на манастирските дворове влияние оказва, от една страна, отдалечеността от населено място, а от друга, наличието или липсата на изградена пешеходна или автомобилна инфраструктура. Както вече бе споменато, основната част от българските манастирски комплекси са строени в трудно достъпни планински местности, като в планината е търсена защита от най-общ характер: от една страна, от набезите на грабители и разрушители, а от друга, от изкушенията на заобикалящия свят. Днес научно-техническият прогрес е направил повечето от тези обекти достъпни и само малка част са запазили идеята за отшелничеството жива. Подобряването на комуникациите и инфраструктурата дава възможност на манастирските комплекси да се адаптират значително по-лесно към променените условия, създавайки достъпност за по-широк кръг посетители, а оттам и възможност за устойчивото им развитие с добавяне на допълнителна функция като туризъм. Положителен пример в тази посока е завършеният през юли 2013 г. проект на Столична Община за така наречената "Мала Света Гора", който предвижда, цялостно обновяване и доизграждане на инфраструктурата към околните на София манастири в рамките на 6 милиона лева. Предвижда се тези средства да бъдат достатъчни за изграждането на пътища, паркинги, пътеки и обзавеждането им с паркова мебел, като целта е тези обекти да станат привлекателни за ежеседмичния отдих на столичани и гостите на града. Същевременно проектът за този туристически маршрут бе от съществено значение за кандидатурата на София за културна столица на Европа през 2019 г. със своите религиозни, исторически и природни забележителности, и въпреки че столицата не спечели, това от своя страна ще осигури допълнителни средства от втория програмен период по ОПРР (2014-2020 г.) за реставриране, консервиране и социализиране на манастирските комплекси край София. От изложеното дотук по отношение достъпността е логично да не диференцираме манастирските комплекси по отдалеченост от населеното място, тъй като близостта или отдалечеността не определят един манастир като по-малко предпочитан и посещаван, а по-скоро го правят обект на различен тип туризъм според времетраенето (краткотраен, седмичен, дългосрочен, годишен и т.н.). Диференциация по отношение на достъпността, по скоро би трябвало да бъде направена по отношение на инфраструктурата, която я осъществява. В този аспект могат да бъдат обособени следните групи със съответни бални оценки:
Оценка: 3
Оценка: 2
Оценка: 1
Оценка: 0
Заедно с качествената инфраструктура от особено значение за развитието на туризъм в българските манастирски комплекси е и обезпечеността им с подходящ сграден фонд, и най-вече възможностите за хранене и настаняване близо или в границите на съответния комплекс. Това проличава още в ранното Възраждане, когато към манастирите започват да се пристрояват гостоприемници, а по-късно и самостоятелни поклоннически дворове, разполагащи с всички удобства за настаняване на пропътувалите значителни разстояния миряни. И въпреки че за туризъм, такъв какъвто го познаваме днес, в световен мащаб се говори от началото на XІХ в., можем да кажем, че наченки на религиозен туризъм у нас има от ХV в. Днес голяма част от тези поклоннически дворове функционират, създавайки, макар и скромни условия за настаняване в рамките на манастирския комплекс. В други манастири, след отлива от монашеството, килиите са пригодени за настаняване на поклонници (Клисурски манастир, Араповски манастир, Килифаревски манастир и т.н.), а в трети - гостоприемници и хостели се изграждат в близост до манастира (Осеновлашки манастир, Рилски манастир, Бачковски манастир, Черепишки манастир и др.). Взависимост от обезпечеността със сгради и съоръжения, създаващи възможност за туризъм, можем да групираме манастирските комплекси в следните категории:
Оценка: 3
Оценка: 2
Оценка: 1
Оценка: 0
Съвременните интервенции в най-общи линии се изразяват в дейности по адаптирането на съответния комплекс към съвременния бит. Консервацията, реставрацията и социализацията на културните ценности е системен процес, който цели предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието на комплексите, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им. Нерядко обаче сме свидетели на интервенции, нарушаващи грубо естетиката на средата и безвъзвратно унищожаващи автентичния облик на обектите. Според степента и характера на намесата, можем да групираме манастирските комплекси в следните категории:
Оценка: 3
Оценка: 2
Оценка: 1
Оценка: 0 Както се вижда оценката при предложения модел е комплексна и зависи от разнообразни показатели и критерии. Максималната оценка, която може да генерира един манастирски комплекс е 30 т.
Формулираните по-горе бални оценки по критерии и показатели, както и разгледаните по-нататък примерни обекти показват, че може да бъде формулирана следната категоризация на обектите по туристическа пригодност:
Тази категоризация е условна и отразява моментното състояние на комплекса от фактори, като лесно се актуализира, варирайки в положителна или отрицателна посока при промяна в състоянието на отделните компоненти. Анализът по отделни бални оценки дава много добра представа за отделните параметри на манастирския двор, но комплексната оценка би могла да бъде ползвана само като бегъл ориентир за състоянието на обекта и не би могла да служи като съпоставка на отделни комплекси. Именно поради това, като допълнително пояснение, и с цел практическа приложимост, резултатът е интегриран с инструмента за стратегическо планиране: SWAT, който разкрива допълнителни аспекти в оценката на рекреационния потенциал на манастирските комплекси и дава насоки за неговото развитие, генерирайки стратегии за стопанисване и управление на тези обекти.
SWOT е широко популярен метод за стратегическо планиране, разработен от Алберт Хъмфри през 70-те години на XX в. Той разглежда четири фактора (фиг. 52), които идентифицират проекта, продукта или организацията, към които са приложени, обединени в матрица (Humphrey 2005). Фиг. 52. SWOT матрица Когато тази матрица бъде запълнена, се прави списък с предложения, част от които се превръщат в стратегически цели. Различните стратегически ориентирани SWOT-страни имат различно въздействие върху организацията. SWOT-матрицата е важен инструмент за управлението, който съчетава вътрешната сила/слабост на анализирания обект с външните заплахи/благоприятни възможности и на тази основа се дефинират възможни стратегии. Взимат се конкретни силни страни в анализирания обект и благоприятни възможности и се търсят допустимите стратегии. Трябва да е ясно кои силни страни и кои благоприятни възможности ще бъдат използвани. Когато обединяваме SO трябва да търсим специфични стратегически насоки, не да използваме общи стратегии - тези стратегии не ни дават специфична насока. Фиг. 53. SWОT-матрицата като механизъм за генериране на стратегии SWOT матрицата генерира алтернативни стратегии, а не избира или определя коя е най-добрата от тях. Най-общо казано в полетата на фиг. 53 има няколко насоки: - поле 1: стратегии на използване и засилване на S (силните страни) и O (възможностите) - поле 2: използваме О (възможностите), за да минимилизираме W (слабите страни) - поле 3: използваме S (силните страни), за да избегнем T (заплахите от средата) - поле 4: намаляваме W (слабите страни) и се опитваме да избегнем Т (опасностите)
© Веселин Рангелов |