Тошо Дончев е роден в Будапеща през 1944 г. Следва в Будапеща и София. Дипломира се в Университета "Лоранд Йотвьош" (Будапеща), защитава докторската си дисертация в Института по социология към БАН (1984). Председател на Кръглата маса на малцинствените и граждански организации на Унгария (1991-1994), председател на Българското републиканско самоуправление (1995-1998), председател на Управлението за национални и етнически малцинства (1998-2000). През 1991 г. основава списание "Хемус", през 1994 г. - Фондация "Pro Schola Bulgarica". От 2003 г. е почетен председател на Българския културен форум; директор на Унгарския културен институт в София (2011-2015). Носител на престижни български и унгарски държавни отличия. На български език са издадени книгите: "Българи от ново време" (2000), "Прокълнатото щастие на леля Ица" (2008), "Вълчи вой - кучи лай" (2012) и "Умната! Или петте правила на щастието" (2013). Издания в Унгария: "От все сърце. Изповеди за един българин" (2015, двуезична), "За делничните добродетели. Опит за тълкуване на уникалното българско поведение по време на Холокоста" (2016, триезична) и "Изповедите на един българин" (2014). Съставител е на "Очерци за стопанската и културната дейност на националните общности в Унгария през XIX и XX век" (2014) и редактор на сборниците, посветени на Тома Вишанов и Свети Наум. Превежда българска литература на унгарски. Член на Съюза на унгарските писатели, а от 2014 г. и на Съюза на българските писатели.

Рецензии
  Поети, венчани до живот за България и Унгария

© Електронно издателство
LiterNet, 2018