АЗ СЕ ВРЪЩАМ НАЗАД...

web

Аз се връщам назад през камари от струпано време
и си търся живота, ограбен отдавна по пътя.
Колко малко за себе си някога исках да взема,
колко много неща премълчах и успях да преглътна.

Гледах вечно нагоре и в някакъв облак откривах
онова, от което човек на света се нуждае,
все нататък ме теглеше някаква муза щастлива
и в небето безкрайно намирах родина накрая.

Вече знам, ако иска земята да бъде родина,
не достигат реките, макар да са толкова бистри,
планините не стигат, макар да са толкова сини,
и пръстта й не стига, макар да е толкова близко.

И когато изсмуква от теб и последната сила,
и на твоята обич синовна отвръща с омраза,
шапка щом ти крои или готви отровното жило,
и в безумни години да бъдеш вграден те наказва...

За какво ти е? Бягай, където ти видят очите.
Но стоиш с подкосени крака като стълб и не можеш.
Няма даже кого с прималяло сърце да попиташ:
За какво ми е тоя живот, за какво си ми, Боже?