"ЦАРСКАТА БИБЛИОТЕКА" НА БЪЛГАРИЯ - СЛЕДИ ОТ МИНАЛОТО ДО ДНЕС

Теодора Динева

web

На 31 декември 1947 г. в "Държавен вестник" е публикуван указ, чрез който имотите на царете Фердинанд и Борис III са обявени за държавна собственост (Басмаджиян 2004: 277). Указът е достатъчен, за да бъдат конфискувани не само имотите, а и респективно всички вещи от движимото имущество на царското семейство - битови предмети, ордени, произведения на изкуството, документи, книги. Конфискуваното е разпределено по различни, предимно културни, институции.

Не всичко обаче е запазено непокътнато - това важи и за Царската библиотека. Но какво всъщност е Царската библиотека? Книги, притежавани някога от царското семейство? Културно наследство на България? Счупено огледало, чиито парченца показват изкривеното отражение на един тоталитарен режим?

Част от следите се губят безвъзвратно. Липсва документация. Колко, къде и как са били разпределяни царските книги днес можем да научим само по спомени на хора, които са имали пряк досег с тази библиотека и които са решили да споделят сведения за онова, за което официален архив никога не е съществувал.

След публикуването на указа служители от Народната библиотека са командировани, за да опишат Царската библиотека в двореца "Врана". Библиографският опис на книгите се извършва, докато библиографите са охранявани от въоръжени с автомати милиционери в една от стаите на двореца. Към днешна дата този библиографски опис не може да бъде открит (Басмаджиян 2004: 277-278).

За броя на книгите обаче можем да съдим по думите на библиотекаря във "Врана", който в онези години разкрива пред писателя и журналист Владимир Свинтила, че библиотеката наброявала близо 8 хиляди тома (Басмаджиян 2004: 280).

След като описът е направен, библиотечните служители са върнати обратно, а книгите са откарани с камиони извън резиденцията (Басмаджиян 2004: 278, 280). Накъде? Не може да се каже със сигурност. Единствено се знае, че към 1948 г. една част от Царската сбирка попада в Народната библиотека, а друга - в Централната библиотека и научните институти на БАН.

Сега в хранилището на Националната библиотека се пази Царски фонд, обозначен с буква "Ц", който според списъка със сигнатури се състои от около 1800 заглавия. Въпреки това част от сигнатурите - не повече от стотина - се повтарят или обозначават книга, липсваща в колекцията. Отделно още към 300 тома са вмъкнати с редовна сигнатура в основния фонд на библиотеката или са присъединени към други нейни тематични фондове (Басмаджиян 2004: 280).

Освен тези библиографски описани и подредени книги, стари библиотечни служители свидетелстват за наличието на книги от Царската сбирка, нахвърляни в подземното противоатомно хранилище на Народната библиотека с одрани подвързии. Същите служители разказвали, че тогавашният директор на библиотеката разрешил да одерат кожените подвързии на книгите, за да си направят от тях обувки (Басмаджиян 2004: 278).

Какво е подсказало, че захвърлените книги, макар и без корици, са именно царски? Обликът им. Златен кант, хромова хартия, екслибриси, вензели... Царските книги са наистина изящно украсени и подвързани. Благодарение на експертите от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", които се запознаха с проучването ми и бяха любезни да ми осигурят достъп до Царската сбирка, сега мога да говоря за цялата прелест на изданията от първо лице.

Тук е моментът да споделя как след преглеждането на 1800 картончета със сигнатури в рамките на близо три часа, установих, че най-старото издание в царската сбирка е от 1555 г. И тъй като не повярвах, реших да се презастраховам, като си запиша следващото най-старо издание - от 1572 г.

Изобр. 1. Гръбчето на най-старото издание от Царската сбирка в Националната библиотека, отпечатано във Венеция през 1555 г. (Снимка: автора)

Предубежденията ми не се оправдаха - изданието от 1555 г. е отпечатано във Венеция и наистина е с близо 450 години по-възрастно от мен. За възрастта му обаче не личи по нищо - върху предната кожена корица, идентична със задната, са гравирани две огледално разположени русалки с извити опашки, сякаш "изплетени" от флорални мотиви (Изобр. 2). Позлатените ръбове на книжните страници са така фино направени, без да се натрапват, че може спокойно да бъдат пропуснати от окото по невнимание. Щом разгърнах корицата, ме посрещна екслибрисът на Царица Йоанна ("ex Libris Johannae Bulgaroum Reginae") със стилизиран лъв и кръст, побрани в двете половини на една почти сърцевидна форма, над която стои корона (Изобр. 3). Възможно е книгата да е била подвързана - изключвам поставянето на екслибриса - доста след 1555 г., тъй като корицата й е изключително запазена (за сравнение изданието от 1572 г. беше с изтъркана корица и в доста по-лошо състояние - виж Изобр. 4).

Изобр. 2. Предната корица на книгата от 1555 г. с флорални мотиви и огледално разположени русалки (Снимка: автора)

Изобр. 3. На форзаца: "ex Libris Johannae Bulgaroum Reginae" - екслибрисът на Царица Йоанна (Снимка: автора)

Изобр. 4. Корица на издание от 1572 г. в Царската сбирка, която е във видимо по-лошо състояние (Снимка: автора)

Съдържанието на тази старопечатна книга също се оказа доста любопитно. Написана е на италиански език от автор на име Панфило ди Реналдини (Panfilo di Renaldini). Заглавието на самото произведение е "Innamoramento di Ruggeretto, figliuolo di Ruggero Rè di Bulgaria", което грубо преведено ще звучи като "Влюбването на Руджерето, син на Руджеро, крал на България". От историята знаем, че крал Руджеро Български не съществува, още по-малко около XVI в., когато българските земи са били под властта на Османската империя, затова вероятно става дума за измислен персонаж. А на въпроса защо точно от България, че и "крал" на фона на всичко останало, не бих могла да отговоря. В структурно отношение книгата е разделена на песни - Canto Primo; Canto Ventesimoottavo и т.н., написани в мерена реч. Всяка нова част (песен) е придружена с илюстрация и орнаментирана заглавна буква. В началото на книгата има и посвещение на Франческо Медичи.

Изобр. 5. Заглавният лист на книгата "In namoramento di Ruggeretto, figliuolo di Ruggero Rè di Bulgaria" (1555 г.) от Panfilo di Renaldini (Снимка: автора)

Изобр. 6. Посвещение на Франческо Медичи в "Innamoramento di Ruggeretto, figliuolo di Ruggero Rи di Bulgaria" (1555 г.) (Снимка: автора)

Изобр. 7. Вътрешна структура на изданието "Innamoramento di Ruggeretto, figliuolo di Ruggero Rи di Bulgaria" (1555 г.) (Снимка: автора)

От цялостния поглед върху Царската сбирка в Националната библиотека проличава големия брой чуждоезични издания, повечето от които на немски, френски и италиански език, а по-малко - на чешки, испански, португалски, гръцки, турски, албански език. Има няколко произведения на български език, предимно от Иван Вазов и Йордан Йовков. Тематиката е разнообразна - пътеписи, очерци, мемоари, биографии, църковни и исторически книги, художествена литература, кореспонденции, история на авиацията, орнитоложки книги (известно е, че Фердинанд е бил любител-орнитолог) и други. Изданията датират от средата на XVI в. до първата половина на XX в., като превес имат заглавията, издадени малко преди и малко след началото на XX в.

Другата голяма институция, приютила царски книги, е библиотеката на Българската академия на науките. Особеното при царските издания в библиотечната система на БАН е, че те не са дошли единствено от резиденция "Врана". В действителност заглавията - десетки хиляди - са от Царския манеж (Басмаджиян 2004: 279). Първоначално Царският манеж представлява сграда, в която царят, принцовете и висшето офицерство се обучавали в езда. След Първата световна война (1914-1918) правителството на Александър Стамболийски превръща сградата в изложбена галерия. През 1939 г. Царският манеж е съборен и на негово място се изгражда новата сграда на Народната библиотека, която приема името "Васил Коларов" (Манежа 2009), днес - Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий". В Царския манеж е имало книги, които също можем да разпознаем като "царски", тъй като и те притежават отличителни екслибриси, водни знаци, гербове, позлатени ръбове, щампи, а на началните страници на някои от книгите има и посвещения.

Книгите от Царския манеж се намирали в бараки, разположени в днешната градинка зад Националната библиотека. Твърди се, че именно от тези бараки царските книги са постъпили в БАН през 1948 г., като в рамките на три месеца библиотечните работници, повечето от които жени, пренасят на ръка около 15 хиляди тома от въпросните помещения (Аргирова-Герасимова 2004: 262-263).

Обработката на 17 108 тома царски екземпляри започва през 1949 г. и продължава до 1953 г. (Аргирова-Герасимова 2004: 263). Датировката на изданията се простира в периода от XVIII в. до 40-те години на XX в., а тематичният им спектър е изключително обширен (Аргирова-Герасимова 2004: 268). Специалисти библиотекари от БАН разпределят томовете по филиалите на академичната библиотека според тематиката - книгите в областта на естествените науки се предават на библиотеката при Зоологическия институт и на Института по ботаника, тези по изкуство - на Института за изобразително изкуство. Значителна част от изданията се предоставят на научните институти, които изграждат библиотечни фондове в областта на историята, географията, литературата и други (Аргирова-Герасимова 1991: 82). Общонаучната част е пренесена в Централната библиотека на БАН, където се подрежда и каталогизира, а друга част (около 3000 тома) се организира във фонд редки книги (Аргирова-Герасимова 2004: 268). Разпръскването на книгите (на един притежател) в различни академични фондове според тематиката е политика на БАН, а не изключение. Затова тези 17 108 тома не са били обособени заедно в отделен фонд. Така единственият начин, чрез който може да се проследи царският им произход понастоящем, остава екслибрисът.

Дали в системата на БАН са получени книги от личната Царска библиотека в резиденция "Врана" обаче няма как да се потвърди. Днес в Централната библиотека на БАН има близо 1800 тома, обособени като Царска сбирка, но това не включва всички останали томове, разпределени някога в общия фонд или в библиотеки към научни и културни институции.

Историческата библиотека към Военната академия "Г. С. Раковски" също е дом на част от Царската сбирка, като изданията там са главно с военна и историческа тематика и наброяват около 400 заглавия. Дали обаче са от "Врана" или от Царския манеж (а защо не и от двете?), е невъзможно да бъде изяснено.

Достъпът до царските книги не е ограничен в нито една от споменатите институции. Често тези книги дори се вадят от архивите, свалят се от лавиците и се представят във временни изложби, където повече хора могат да се насладят на тяхната красота и да се докоснат до миналото.

След като повървях по пътя на 8-те хиляди книги от Царската библиотека от "Врана" и на онези 17 хиляди царски книги от Манежа, уверено смятам, че тези томове никога няма да бъдат събрани на едно място, никога няма да бъдат обединени в автономно хранилище с надпис "Царска библиотека". Те са така разпръснати по библиотеки и институции, част от тях безвъзвратно използвани за обувки и унищожени или приватизирани за нечия лична колекция, че не виждам как биха се върнали с цялото си великолепие в единен фонд. За мен винаги ще си останат парченца от счупено огледало.

Знам обаче, че онези, разпределени по различни библиотеки, книги все пак са дали стабилна основа на част от българските културни институции. Знам и друго. Че трябва да вярваме в библиотекарите. Във всички онези хора, които срещнах по пътя - отдадени на книгите, пазители на наследството, готови да помогнат. Не видях нито една раздразнена физиономия, не чух нито едно "А вас какво толкова ви интересува тази Царска библиотека, нямате ли си друга работа?" и ако случайно не можеха да отговорят на някой от въпросите ми, това беше единствено защото и те самите не знаеха отговора.

В ръцете на тези хора парченцата може би са счупени, може би дори липсват някои от тях, но огледалото е там, за да погледнем отражението на едно минало, което не сме познавали, да обходим стъпките на един монархически завет, да проследим следите на собствената си история.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Аргирова-Герасимова 1991: Аргирова-Герасимова, Мария. Царската сбирка в единния библиотечен фонд на Българската академия на науките. // Библиотекар, 1991, № 7-8, с. 82-84.

Аргирова-Герасимова 2004: Аргирова-Герасимова, Мария. Книжната колекция на царската фамилия в библиотечните фондове на Българската академия на науките. // Царските колекции в българските музеи, архиви и библиотеки. Съст. Цв. Кьосева. София: Български бестселър; Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, с. 261-176.

Басмаджиян 2004: Басмаджиян, Арманд. Из история на царската библиотека. // Царските колекции в българските музеи, архиви и библиотеки. Съст. Цв. Кьосева. София: Български бестселър; Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, с. 277-284.

Манежа 2009: Манежа, Царски Манеж. // Арт Енциклопедия, 2009 <http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=657> (06.06.2017).

© Теодора Динева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.06.2017, № 6 (211)

Други публикации:
(Не)забравените. Учебен сборник на Катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" към ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Съст. Георги Александров. София, 2017.