|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИСПАНСКА МУХАСтефан Попов Адил Ходжа бързаше, влачейки обутите си на бос крак калеври по главната улица на делиорманската гара Шейтанджик. Въпреки необичайно горещият пролетен ден седемдесетгодишният старец бе облечен с антерия и селски панталон от шаек, непран и негладен от години. Но не дрехите, а дългата бяла брада и увисналите татарски мустаци първо привличаха погледа към този ходжа и сюнетчия. Адил Ходжа имаше още един занаят - таен - да прави муски на ялови булки, муска за здраве, за уроки и за разваляне на магия. При него в служебната соба, долепена до джамията, от една година често ходеше тридесетгодишна бездетна кадъна. Тя работеше в кравефермата на ТКЗС-то и имаше изкусни от доенето ръце и бяла кожа, неопърлена от слънцето. Той на няколко пъти й писа на къс хартия молитви на арабски, които тя носеше в кожена кесийка, окачена на врата й, между едрите й гърди, копнеещи за мъжка рожба. С времето тя взе да сяда на коленете му и да се смее тихо, но щастливо в шепите си, когато той целуваше гърдите й и я милваше между краката по обезкосмената според местния обичай татлъ яръ - блага рана. И тя, и той силно искаха да се съединят в любовна прегръдка. Адил Ходжа се опита на няколко пъти да проникне със своя ярак в нейната татлъ яръ, но въпреки опитните й ръце, които редовно го докарваха до върховно блаженство, той не можеше да получи нужната твърдина, за да влезе в нея. Адил Ходжа спря пред аптеката и внимателно се огледа. Вътре аптекарят вече обядваше на крак със салам, кашкавал и бутилка бира, и мислеше за рейса към големия град. Аптекарят, 45-годишен човек, бе отскоро в селото и според хорските приказки бе шумналия, или от Варна, а трети със сигурност добавяха, че е от рода на прочутия партиец Желю Кънев - службогонец и келепирджия при спечелване избори преди войната с помощта на турски, татарски и цигански гласове. Адил Ходжа влезе предпазливо, поздрави по български, седна и тежко въздъхна. Явно, голям дерт и кахър имаше на сърцето си. - Сам ли сте, г-н Кънев? - Сам съм, Ходжа ефенди. - Аллах керим, г-н аптекар. Имам една голяма молба към Вас. Аз познавам баща Ви и рода Ви, и се надявам между нас да си остане. - Бъди рахат, Ходжа ефенди. И старият ходжа разправи за кротката ялова кадъна, как муска не помага, и завърши. - Илач, лекарство ми дайте, г-н аптекар. - А бе, Ходжа, не е ли късно? Тъй като те гледам не си за кадъна вече. - Късну-мръсну - илач ми намери, ама да е сигурен. Печено агне ще ти донеса. - Оладжак ески дост, илач вар, има такова лекарство, хапове йохимбин, но не е сигурно. - А-а, друго знам аз, г-н Кънев, и е сигурно - испанска муха - и моля да ми намерите. - Ходжа, това от 20 години вече го няма по аптеките. Чувам, че има при ветеринарния доктор за подлудяване жребците кога нямат ищах да качат кобилата. Иди там и попитай. - А, сакън г-н Кънев, там са все едни млади пичлемета, майтапчии, ще стана за резил на околията. Аман, де от де, намери и ми дай. Аптекарят си спомни, че неотдавна бе видят испански мухи по храстите край железопътната линия. Може би все още бръмбарите бяха там. - Оладжак, Ходжа ефенди, ела след 3-4 дена, надявам се да намеря, ама не забравяй агнето. - Лаф олмаз и хазър, сигурно е, г-н аптекар, само илачът да доди, че голям мерак и кахър ми е легнал на сърцето на стари години. - Довиждане. - Довиждане. След три дена дойде старият ходжа, изпотен, бършеше чело и врат, и двата дълги мустака, пожълтели от цигарения дим, бяха виснали като две въпросителни. - Селям алейкум. - Селям, Адил Ходжа, работата хазър, готова. От дежурната стая аптекарят извади книжно пакетче за прахове, в което бяха увити две испански мухи, сухи и зелени. - А, не бу, ами това е бръмбар - погледна и каза с недоверие ходжата. - Това е испанска муха, Ходжа, ама е силен илач и трябва да се пие по половин муха. - Как ще стане тая работа? - със съмнение в гласа каза старият ходжа. - Няма страшно Ходжа, бана бак, аз затуй съм тука, сега ще ти направя четири праха, ама се пие само по един седмично. Аптекарят взе хавана, сложи в него двете мухи, прибави една чаена лъжичка захар, стри, разбърка и раздели на четири капсули. Старият ходжа гледаше хавана и чукалото и пред очите му то се превръщаше в неговия станал отново твърд ярак и голата, леко бодяща, татлъ яръ, блага рана, на кротката кадъна. Аптекарят сложи праховете в неподпечатана книжна кесийка и Адил Ходжа ги прибра с трепереща ръка в широкия си пояс при пари, тютюн, прахан, кремък и стоманен чакмак и тръгна към близкото село, а пред очите му все още се мяркаше аптекарското чукало как ритмично влиза и излиза от хавана. Кадъната дойде, както се бяха разбрали в одаята на ходжата, прилепена до джамията. Той залости вратата и изпи един прах. Имаше още три часа, докато дойдат познати и аркадаши, с бели бради и броеници в ръце за следобедно кафе и обичайните приказки за суетния свят и лошите модерни времена. Тя захвърли на пода басмените шалвари и блуза и двамата легнаха, както много пъти досега, голи на миндера. Скоро, докато милваше все още стегнатите й гърди, Адил Ходжа усети как неговият ярак се втвърдява, така както отдавна не бе го чувствал, в опитните й от доенето ръце. Тя седна на ръба на миндера, излегна се назад и опря рамене във варосаната стена. Адил Ходжа коленичи пред нея, а тя вдигна нагоре и встрани краката си. Той я хвана с една ръка зад таза, а с другата помогна на подмладеният си с двадесет години ярак да проникне в нея там, където досега често бяха влизали по един, или по два, всичките пръсти на ръцете му. Дали от испанската муха, или защото така много я желаеше вече цяла година, Адил Ходжа свърши много бързо, едва успял да влезе докрай в силно подмокрената й татлъ яръ. От вълнение той не успя да се концентрира във върховния момент, но въпреки това изпита удоволствие, че семето му се изля най-после в нея, а не в ръцете й, както до сега. С блажена усмивка той намери кесията с тютюна и си сви цигара. След половин час тя си отиде, като му заръча да остане и преспи в одаята, и да я чака по тъмно. Тя каза, че ще спи при сестра си. Пък и мъжът й не я търсеше. Той се бе отчаял от безплодието им, удари я на пиене вино и ядене свински салам заедно с двама-трима българи и едно младо и хубаво турче от казълбашите - художник на агиттабла и плакати текезесарски. Когато тя пристигна, той пак изпи един прах и се съблякоха. Долу, на мазания под, имаше хасър и килим над него. Краката му вече не го държаха и Адил Ходжа легна по гръб на килима, а тя до него нежно му загали с една ръка брадата, а другата пъхна между краката му. Свят му се зави, когато тя го прекрачи бавно и сложи вътре в себе си отново втвърдения му ярак. През ума му мина заръката на аптекаря - само един прах седмично, но вече бе късно. Този път блаженството не дойде така бързо. Адил Ходжа лежеше по гръб затворил очи, вдигнал брада към потона и разперил ръце на килима с дланите нагоре като за молитва. Той се бе оставил изцяло на нея, стиснат между бедрата й. Тазът й се въртеше ритмично, едновременно повдигайки се и слизайки надолу и големите й гърди го милваха по неговите слаби, обрасли с посребрени косми, ребра. Той се бе отпуснал по гръб и си представяше, че така правоверните се забавляват с хуриите в райските градини. Липсваше само музика и той сам си затананика една страстна дервишка мелодия и видя себе си отстрани, като че ли излязъл от тялото си. Видя твърдия си ярак как влиза целият в нея, усети как меките й, бели бедра го натискат по слабините, за да изтласкат навън насъбралото се между краката му семе. - Аллах е велик - прошепнаха устните му, когато безтегловното му тяло се вдигна в небесата и една гореща вълна излезе от него към нея, разнасяйки сладки тръпки до всяка жила на тялото му. Тя стана от него и легна доволна на миндера. Адил Ходжа се съвзе, започна да усеща тялото си и почувства, че нещо изтича от него, с болки силни в кръста. Едва отиде до малкото прашно прозорче с разтреперани крака, и се видя в кръв, тя изтичаше от него, лепкава и черна на лунната светлина. Той се уплаши, болките се усилваха и той усети причерняване пред очите и главозамайване. Тя лежеше с лице към стената, лунен лъч, влязъл през прозорчето, осветяваше само големият й, закръглен и бял задник. Той легна възнак със сетни сили до нея и преди да изгуби съзнание, успя само да прокара пръст по средата на задника й. Някъде виеше куче. След време тя се разбуди от дрямката, помилва го и прошепна нежни думи. Той не отговори и тя с ужас разбра, че тялото му изстива. На изток се зазоряваше. Тя бързо навлече блузата и шалварите, отвори тихо старата посивяла вратичка и се запъти към сестра си, стискайки кожената кесийка на врата си с молитва за деца на арабски. На сутринта един друг млад ходжа, дошъл за редовния урок по арабски, намери своя стар учител в необичайно положение, но дискретно го изчисти, облече и закопча. Надойдоха старци и роднини и всички казаха: - Такава била волята на Аллаха, нашият стар, любим и незабравим ходжа да умре до дувара на джамията. Погребаха Адил Ходжа набързо, завит само с един чаршаф - гол - така както и бе дошъл на този свят. Наесен, когато взеха да варят ракия, мъжът на бялата и кротка кадъна не седеше вече през нощта при казана с българи и казълбаши да опитват новата ракия. Той пушеше пред телевизора и щастливо поглеждаше наедрелия корем на жена си. КРАЙ
© Стефан Попов Разказът е публикуван в средата на 90-те години във в. "Шуменска заря". |