Сидония Йорданова Пожарлиева е родена в Плевен в семейство на учители, живее в София. Завършва Езикова гимназия (Ловеч) и френска филология в Софийския университет. Журналистка, преводачка от (и на) четири езика, поетеса. Публикувала е петнадесет поетични книги (вкл. хайку), първата - "Гневна нежност" (1992), а от 2003 до 2017 г. излизат книгите й с хайку: "Бисери небесни", "Светове", "От Далнини към Безкрая", "Para o Infinito", Португалия, "(Не)Обичайни неща", "От мъката до усмивката", "Крила на духа", "Многоцветен свят", повечето от тях с превод на два и повече езици. Автор е на книга с литературна критика - "Моя Любов", Лузо, Португалия (2014). Нейни стихотворения са представяни в български и чуждестранни антологии, сборници, алманаси. Превела е 56 книги от френски, португалски, испански, български (първата е "Монахинята" от Дени Дидро, 1967, с пет издания, в сътрудничество със Стефанка Димова), а последната й преводна книга е: "Сянката и Слънцето" от Руи Белу (2012, от порт.). Носител е на национални ("Славейкови дни", 1974 и др.) и международни награди, вкл. "Европейска награда за поезия" (Лече, Италия, 2007), Награда "Гийом Аполинер" на ХХ Цветни игри над Пиринеите (2012), European Kukai (2014). Член на СБЖ (1975), СНБП (1990), Български хайку съюз (2003) и Френската асоциация ХайкУЕСТ (2010).

ПОЕЗИЯ

Накъсо
  Тристишия - 1

© Електронно издателство
LiterNet, 2017