Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВРАТАТА НА РАЯ
web
Ето влакът за рая внезапно пристига,
с теб сме двама на гарата в мъртвия град,
свит от студ следобядът уплашено мига,
изгоряхме от жажда, умряхме от глад.
Ето влакът за рая внезапно пристига,
запокитен от Оня могъщ господар,
но за само единия мястото стига,
през прозореца мрънка кондукторът стар.
И ръцете ни рухват - разстреляни птици
и умира в очите копнежът ни луд,
озверелият вятър ни шиба пестници
и удавя вика ни - от Оня нечут.
Ще те блъсна във влака сред ангелски звуци,
ще те пратя прекрасна в прекрасния край -
но ще молиш, ще удряш вратата с юмруци,
да те върнат при твоя един Николай.
© Николай Ризов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.10.2017, № 10 (215)
|