ИЗТОЧНИЦИ НА КОМПАРАТУМА В УСТОЙЧИВИТЕ СРАВНЕНИЯ В ИТАЛИАНСКИЯ ЕЗИК, ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ ЧОВЕКА: ОЦЕНЪЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЕМОЦИОНАЛНИ НЮАНСИ

Недда Бояджиева

web

Настоящият материал си поставя за цел да разгледа източниците на образа на устойчивите сравнения в италианския език, характеризиращи човека. Считаме, че подобен анализ представлява интерес не само от лингвистична гледна точка, но и от лингвокултурна, тъй като очертава начините на представяне на познанията за света от страна на носителите на италианския език, посочва националните и културните конотативни значения, отразяващи различни сфери на живота, създава се възможност за разкриване на черти от манталитета на италианците.

В рамките на лингвокултурологичната интерпретация устойчивите сравнения следва да се разглеждат като стереотипни представи, т.е. като стереотипи-образи, еталони, съществуващи в националното езиково съзнание. Устойчивите сравнения са едни от най-многочислените фразеологични единици, отличаващи се с еднотипни структурно-семантични свойства. Италианските езиковеди не ги идентифицират като самостоятелен обект на изследване, а ги посочват редом с идиоматичните изрази и с паремиите или като стилистичната фигура similitudine (уподобяване), наситена с богата експресивност.

В предложения анализ устойчивите сравнения се определят като специфични устойчиви словосъчетания, представляващи образно езиково средство, което често е резултат от многовековна употреба, като начин за оценка и за осмисляне на обкръжаващата ни среда, основано на съпоставката на два предмета или две явления, с цел постигане на по-точно и по-експресивно описание на единия предмет чрез другия, на едното явление чрез другото. Устойчивите сравнения се основават на асоциации и на образното възприемане на действителността. Те представляват особена част от фразеологичния фонд на езика, при която е налице пълно или частично преосмисляне на изграждащите ги компоненти, отличаваща се с висока изразителност.

Италианските устойчиви сравнения, посветени на човека, наброяват около 1150 единици и са ексцерпирани от най-богатите италиански, италианско-руски и италианско-български фразеологични речници, посочени в библиографията. Значителният брой сравнителни конструкции е разпределен в групи по следните теми: Външен вид, Физически качества, Физиологическо състояние, Физически действия. Движение, Черти от характера: морални и делови качества, Умения и способности, Поведение в обществото и междуличностни отношения, Умствени способности и интелектуална дейност, Речева дейност и общуване, Емоционално състояние, настроение, Материално състояние: богат, беден, Възприемане на живота и житейски ситуации, в които човек може да попадне.

Подробното разглеждане на компаративните структури доведе до извода, че колоритността им е плод на сполучливия подбор на признака на сравнението, на образа на сравнението или на комбинацията между тях. Вниманието ни е привлечено от източниците на компаратума, тъй като наблюденията върху богатия корпусен материал, с който разполагаме, показва, че общовалидността на компаративните структури и националната им специфика са свързани преди всичко с образа на сравнението.

Считаните за общовалидни източници ще бъдат маркирани с по няколко примери. Тъй като за нас особен интерес представляват устойчивите сравнения, свързани с италианското светоусещане и култура, ще обърнем повече внимание на тези източници, които имат пряка връзка с носителите на италианския език. Разбира се, това деление се прави с известна условност, като в хода на изложението ще бъдат посочени и национално специфичните сравнителни словосъчетания, намерили място сред тези, определени като устойчиви сравнения с общовалиден образ на сравнението.

Сравнителните структури се посочват с техния неутрален превод. В случаите, когато идиоматизацията им е във висока степен, се отбелязва буквалният им превод, който дава представа за това, как е изразен образът на сравнението.

Устойчиви сравнения с общовалиден образ на сравнението

1.А) Образът на сравнението е зооним

Общият брой на устойчивите сравнения, при които образът на сравнението е представен от зооним, е около 200. Значителната бройка не трябва да учудва, а би могла да се обясни с факта, че човек живее редом с животните, домашни и диви, от най-древни времена. От домашните животни най-често се среща кучето (с около 33 употреби), следвано от котката (около 27 употреби). В селскостопанския двор откриваме коня, магарето и мулето, бивола, вола, гъската, кокошката и пиленцето, агънцето, всичките пряко свързани с ежедневието и с осигуряването на прехраната, напр.: еssere come il cane bastonato (посърнал съм, разочарован съм, букв. като пребито куче съм); crepare come un cane (пукам като куче); curioso come un gatto (много любопитен съм, букв. любопитен като котка); lesto come un’oca (ирон. бърз като костенурка, букв. бърз като гъска); forte come un cavallo (силен като кон), mangiare come un buffalo (ям като ламя, преяждам, букв. ям като бивол); mite come un agnello (кротък като агънце) и др.

В устойчивите сравнения се срещат още бозайници и хищници, влечуги, мекотели, насекоми, земноводни, риби, многобройни видове птици, напр.: russare come un ghiro (хъркам като шопар, букв. хъркам като сънливец); dormire come un orso (спя като пор, букв. спя като мечка); mangiare come un grillo (ям като врабченце, букв. ям като скакалец); libero come una calandra (волен като птица); fastidioso come una vespa (досаден като оса); andare come le rondini al nido (привличам силно, букв. летя като лястовица към гнездото); muto come un pesce (ням като риба); chiuso come un’ostrica (затварям се в себе си, букв. затварям се като мида) и др.

1.Б) Образът на сравнението е фитоним

Устойчивите сравнения с дясна част, обозначаваща растения или техните плодове са около 70. Присъстват както плодове и зеленчуци и житни култури, пряко свързани с прехраната, така и декоративни и полски растения, растящи навсякъде плевели, треви, дървета, напр.: antico come il prezzemolo (стар като света, букв. стар като магданоза); conosciuto come l’ortica, conosciuto come la betonica (ползвам се с лоша слава, букв. известен като копривата, известен като лечебния ранилист); crescere come i funghi (никнат като гъби); fino come un gambo di finocchio (слаб като богомолка, букв. слаб като стъбло на див копър); fioccare come pere fradicie (тупвам като зряла круша); forte come una quercia (як като дъб); ubriaco come una cucuzza (пиян-залян съм, букв. пиян като тиква) и др.

Примерите сочат, че употребените като сравняваща част фитоними са широко разпространени видове с изключение на finocchio в fino come un gambo di finocchio (букв. слаб като стъбло на див копър, фенокъл), средиземноморска култура, позната от древността, чието целенасочено отглеждане датира от 1500 година.

1.В) Образът на сравнението е хранителен продукт: хляб, кашкавал, какао, зехтин, мед и др.

От хранителните продукти правят впечатление какаото, което се комбинира с макароните и с хляба, и големият брой устойчиви сравнения, в който фигурира зехтинът (около 14 на брой), типичен продукт за Италия, напр.: cascare come il cacao sui maccheroni (идвам в подходящия момент, букв. пада като кашкавала върху макароните); essere come pane e cacao con qualcuno (неразделни приятели сме, букв. като хляба и какаото сме); fila liscio come l’olio (върви като по вода, букв. върви като по зехтин); buono come l’olio (спокоен съм, букв. добър като зехтина); cheto come l’olio (тиха вода съм, потаен съм, букв. тих като зехтина) и др.

Що се отнася до макароните, няма съмнение, че те се възприемат като символ на Италия. Според някои изследователи самото име maccheroni произхожда от macco - пюре от варивà, от глагола ammaccаre - сплесквам, смачквам (ИБР 1979: 49), както се смачква или стрива житото, за да се получи брашно. Изглежда, че храната е пренесена от арабските търговци най-напред в Сицилия и по-късно в Генуа. Около 1000 г. генуезците държат монопола за търговията с жито в Средиземно море. Първият писмен документ, в който се споменават макароните, е от 1279 г. и представлява инвентарен списък със стоки на генуезкия корабостроител Понцио Бастоне. Макароните присъстват и сред храните, които консумират героите на Бокачо в "Декамерон", като този факт се счита за доказателство, че те са били предпочитана от богатите класи храна (Сториа б.г.).

1.Г) Образът на сравнението е предмет от обкръжаващата среда или посочва занимания в свободното време

Предметите от бита, употребени като сравняваща част на устойчивите сравнения, са изключително разнообразни и е невъзможно да бъдат изброени или подредени по някакъв признак. Присъстват различни синоними на кибритена клечка, чекрък, тухла, пружина, восък, свещ, парцал, гивгир, огледало, фенер, кошница, календар, видове платове - коприна и лен, оръжие - меч, стрела, напр.: accendersi come un fiammifero (кибритлия съм, букв. паля се като кибритена клечка); magro come uno zolfanello (слаб като кибритена клечка); nuotare come un mattone (не мога изобщо да плувам, букв. плувам като тухла); pallido come un cencio (блед като платно) и мн.др.

Налице са сравнения, които отразяват любими занимания и чиито образ на сравнението води началото си от различни игри на карти, създадени в Италия, напр.: è come indovinare un terno al lotto (като да спечелиш от тотото е); essere come il matto dei tarocchi (добре приет в обществото съм); contare quanto il fante di picche (много важен съм); come i due a (di) briscola, contare come il due di coppe, contare come il due di picche (маловажен съм).

È come indovinare un terno al lotto (букв. като да отгатнеш тройка на лотария) ни препраща към lotto (лото) (ИБР 1979: 490) - вид лотария в Италия. Лото е името на една такса, въведена за първи път във Флоренция през 1530 г., състояща се в следното: всеки гражданин е получавал определен брой полици, в зависимост от финансовото му състояние; при тегленето на самите полици притежателите им са получавали награди във вид на предмети, къщи, земи (Лото б.г.). Днес най-голямата лотария в Италия се разиграва всяка година на 6 януари и носи името Лотария Италия.

В essere come il matto dei tarocchi (букв. като лудия от картите таро съм) оживява лудият в картите таро. Смята се, че картите таро са измислени в Италия в края на четиринадесети век, а някои източници твърдят, че това е станало в град Ферара през 1440 г. През петнадесети век вече са се различавали ломбардски карти таро, венециански карти таро, болонски карти таро и др. До нас са достигнали оригинални италиански тестета карти от XV и XVI век, забележителни с рисунките си (Тароки б.г.).

Брискола (в briscola (come i due a (di) briscola - букв. като двойка в брискола съм), също е италианска игра на карти. Четирима играчи по двойки играят с 40 карти. Играта е забавна и е предпочитана от семействата по време на празници и от пенсионерите, които се събират по кафенетата (Брискола б.г.).

1.Д) Образът на сравнението е явление или обект от природата: слънце, луна, вятър, светкавица, вода, камък, мрамор, скала, сняг, лед, огън, напр.: benedetto come un’acqua d’agosto (пристигам неочаквано, букв. благословен като августовски дъжд); chiaro come l’acqua (di sorgente) (ясно като бял ден, букв. ясно като изворна вода); matto come la luna (непостоянен съм, букв. щур като луната); freddo come la neve (равнодушен съм, букв. студен като снега) и др. Най-многобройни са структурите, в които сравняващата част е водата, около петнадесет, следвани от луната (8 употреби), слънцето и вятъра (7 употреби) и др. В корпусния материал фигурира само едно устойчиво сравнение, в което образът е представен от огъня, посочен с неговия характерен червен цвят - rosso come il fuoco (огненочервен, букв. червен като огън).

Общият брой на тези устойчиви сравнения не е голям. Сравняващата част е живо сребро, злато, желязо, рубин, кехлибар, напр. essere come l’argento vivo (не ме свърта, букв. като живо сребро съм); giallo come l’oro di zecchino (прежълтял, пребледнял съм, букв. жълт като чисто злато); duro come il ferro (твърд като желязо); rosso come un rubino (рубиненочервен съм); chiaro come l’ambra (ясно като бял ден, букв. ясен като кехлибар) и др.

1.Ж) Образът на сравнението обозначава професия, занаят, социално положение

Устойчивите сравнения, чиято дясна част обозначава професия или занаят, не са много на брой, като основните са: хамалин, каруцар, обущар, лекар, аптекар, зъболекар, зарзаватчия, ключар, бръснари, въглищар, коминочистач, напр.: parlare come uno scaricatore di porto (говоря като хамалин); bestemmiare come un vetturino (ругая като каруцар); ubriaco come un ciabattino (кьоркютюк пиян съм, букв. пиян като обущар); cercare il male come i medici, cercare il male come gli speziali (търся си белята, букв. търся болежката като лекарите, търся болежката като аптекарите); bugiardo come un cavadenti (лъжлив, измамлив съм, букв. измамен като зъболекар); g rasso come un ortolano (дебел като свиня, букв. дебел като зарзаватчия); nero come un carbonaio (черен като кюмюрджия); fare come i barbieri (надлъгвам се, букв. постъпвам като бръснарите); felice come un re (щастлив като цар); mangiare come un re (наяждам се като цар); stare come un papa, vivere come un papa (живея като цар, букв. живея като папа); stare come un doge (живея царски, букв. живея като дож); stare come un pascià (живея като бей); stare come un principe (живея като принц); stare come una regina (живея като царица) и др.

Изброените сравнителни структури са носители единствено на отрицателни конотации - резултат от взаимодействието на лявата и дясната част на словосъчетанията. Престижните професии на лекаря, на аптекаря и на зъболекаря също се свързват с негативното мнение, че те са измамници и некадърници. Бръснарите са възприети като лъжци, а въглищарят и коминочистачът присъстват, защото почерняват от мръсотия по време на работа.

Що се отнася до сравненията с компаратум, обозначаващ социално положение, то всичките носят идеята за благоденствие и в този смисъл са положително маркирани. Впечатление прави фактът, че сред високопоставените личности място намират и типично италианските папа и венециански дож - stare come un papa, stare come un doge.

1.З) Образът на сравнението произхожда от басни: fare come il cane di Esopo (алчен съм, букв. постъпвам като кучето на Езоп); gonfio come una rana, gonfiato come una botta, gonfiato come una botta (надувам се като жаба); fare come la rana con il bue (умирам от завист, букв. постъпвам като жабата с вола); essere come le formiche (работлив като мравка); fare come il corvo col cacio (суетен като гарван, букв. постъпвам като гарвана със сиренето); fare come la volpe con l’uva (не ще лиса гроздето, че е кисело); fare come la cicala (delle fiabe) (не спирам да бърборя, букв. постъпвам като щуреца от басните) и др.

Басните представляват неизчерпаем източник на народна мъдрост, синтезирана в устойчивите сравнения. Посочените като примери компаративни словосъчетания се определят като общовалидни и говорят за културния обмен между народите от най-древни времена.

Устойчиви сравнения с национално специфичен образ на сравнението:

2.A) Образът на сравнението е етноним

Около десет са устойчивите сравнения, в които сравняването се извършва с етноними, напр.: armato come un saracino (въоръжен до зъби, букв. въоръжен като сарацин); bere come un lanzo (lanzichenecco)¹, bere come un Tedesco (пия като донски казак, букв. пия като ландскнехт, пия като немец); bestemmiare come un saracino (псувам като каруцар, букв. псувам като сарацин); bestemmiare come un turco (псувам като циганин, букв. псувам като турчин); parlare come un cinese, parlare come un turco (говоря непонятно, букв. говоря като китаец, говоря като турчин); fumare come un turco (пуша като комин, букв. пуша като турчин); generoso come uno svizzero (ирон. алчен, стиснат съм, букв. великодушен като швейцарец); sudicio come un lanzo (мръсен като французин, букв. мръсен като ландскнехт).

Словосъчетанията показват как носителите на италианския език възприемат отделни народности и отношението им към тях. Компаративните структури са отрицателно маркирани, т.е. повечето са свързани с пороци - пиене, пушене, ругаене, скъперничество, нечистоплътност. Фактът би могъл да се обясни с непосредствения сблъсък на населението на Апенинския полуостров със сарацини, турци, немски наемници - завоевателите през различни епохи и естественото недобро отношение към тях. Лексемите "араби, сарацини, маври, турци се използват без никаква разлика и обозначават мюсюлмански войници, които в началото на VII век започват да кръстосват Средиземно море и да плячкосват източните и западните му брегове" (Капасо 2006). Единствено сравнението armato come un saracino не е носител на отрицателна конотация, а отчита доброто въоръжение на врага, което му дава сила в агресивното му поведение.

Сравнението generoso come uno svizzero също изразява недоброто отношение към швейцарците, с които италианците граничат.

Посочените устойчиви сравнения илюстрират красноречиво как носителите на италианския език използват езиковите средства, за да обрисуват неприятеля или непонятното.

2.Б) Образът на сравнението обозначава герои от римската или от гръцката митология: rosso come un Bacco (кървавочервен съм); essere come le tre Grazie (1. ирон много красив съм; 2. неразделни сме за жени, които се държат превзето); essere invasata come una menade (бясна съм); secco come un’arpia (слаб като клечка); sporco come le stalle di Augia (мръсен като Авгиевите обори); essere come Ercole al bivio (нерешителен съм, колебая се); forte come un Ercole (силен като Херакъл); еssere come Pilade e Oreste (1. неразделни сме; 2. шег. намек за хомосексуална връзка); essere come i due dioscuri (като неразделни приятели сме) и др.

В rosso come un Bacco (букв. червен като Бакхус) сравнението се прави с бога на виното в римската митология Бакхус.

В италианските устойчиви сравнения идеята за красотата се градира и достига връхната си точка със споменаването на Трите Грации (essere come le tre Grazie), присъстващи и в гръцката и в римската митология. Тези богини на грацията и красотата, и заедно с това символ на доброто и на вечно младото начало на живота, олицетворяват радостта от него и вдъхват възторга от природата в сърцата на смъртните. Заедно с преклонението пред красотата, устойчивото сравнение essere come le tre Grazie има и друго, много по-човешко и земно значение - употребява се и иронично за жени, които са неразделни и демонстрират неестествено и превзето поведение.

Essere invasata come una menade препраща към гръцката митология. Лявата част essere invasata означава обзета, обладана съм (ИБР 1979: 461), а менадите са беснеещите жени от кортежа на бог Дионисий. Историята им е твърде любопитна. Според това, което разказва Антонин Либерал² в произведението си "Метаморфози", менадите са трите работливи дъщери на царя на Орхомен, които не проявявали никакъв интерес към култа към Дионисий. Този факт бил причина за неговия гняв и затова той докарал момичетата до лудост. Разказът завършва с намесата на Хермес, който преобразява жените в прилеп, кукумявка и бухал. Компаративната структура е джендър маркирана, тъй като се отнася само за жени.

От древногръцката митология не са подминати:

харпиите - secco come un’arpia (букв. сух като харпия), богини на вихъра и смъртта;

Херакъл - essere come Ercole al bivio (букв. като Херакъл на разклона съм), за когото Продик от Кеос³ разказва, че, когато бил на прага на юношеството си, бил заведен на един разклон, от който тръгвали два пътя - единият бил пътят на удоволствието, вторият - пътят на добродетелта. Момчето, след известно колебание, избрало втория;

Орест и Пилад в еssere come Pilade e Oreste (букв. като Пилад и Орест сме), също персонажи от гръцката митология. Орест е син на Агамемнон и Клитемнестра и брат на Електра и Ифигения. След като Клитемнестра убива Агамемнон, Електра успява да го спаси и го изпраща при Строфий, цар на Фокида, където той израства с принца Пилад. Между двете момчета се поражда силно приятелство, те са неразделни и това е причината сравнението да намеква за хомосексуална връзка;

- Диоскурите⁴ в essere come i due dioscuri, Кастор и Полидевк, синовете близнаци на Зевс и Леда.

Присъствието на римски и гръцки митични герои в сравняващите части на устойчивите сравнения подчертава показва колко близки са били римската и гръцката цивилизации и какво огромно влияние са оказали върху италианската култура.

2.В) Образът на сравнението обозначава религиозни представи, църковен бит, суеверия, религиозни празници: bello come un angelo (красив като ангел); bello come un Dio (красив като Бог); essere come l’anima del limbo, essere come un’anima nel limbo (изпитвам безпокойно чувство, несигурност); allegro come una Pasqua, contento come una Pasqua, felice come una Pasquа (много радостен и доволен съм); magro come la Quaresima (мършав съм); magro come il cavallo dell’Apocalisse (мършав като кранта); lungo come la processione, essere come la messa del Venerdì santo (продължителен и много скучен съм); essere come la fabbrica di San Pietro, essere come la fabbrica del Duomo (безкраен, нескончаем съм) и др.

Буквалното значение на вариантните словосъчетания essere come l’anima del limbo, essere come un’anima nel limbo е чувствам се като, съм като душа в преддверието на ада, в чистилището. В католическата религия il limbo е мястото, където душите на мъртъвците, опетнени единствено от първородния грях (напр. деца, починали преди да бъдат кръстени), очакват деня на Страшния съд, за да отидат в Рая. Il limbo не означава страдания, той символизира очакването и временната неспособност да си далеч от Бога, без да имаш вина за това. Неспокойното чувство, породено от неизвестността кога ще може да се радва на блаженство и Божие съзерцание, внася смут и напрежение в душата на религиозния човек.

В allegro come una Pasqua, contento come una Pasqua (букв. весел, доволен като Великден) и във варианта felice come una Pasqua (букв. щастлив като Великден) присъства най-светлият религиозен празник за християни и евреи - Великден, който се асоциира с радостно чувство и с ликуване.

Сравнението magro come il cavallo dell’Apocalisse (букв. мършав като конника на Апокалипсиса) препраща към Библията (Апокалипсис, VI-то откровение, 8), където четвъртият конник на Апокалипсиса, който символизира Смъртта, язди немощен кон, а magro come la Quaresima (букв. мършав като Великите пости) красноречиво говори за това, какво се случва с човек след четиридесет дни гладуване; продължителната, протяжна ситуация се оприличава на църковната служба на Разпети петък в essere come la messa del Venerdì santo (букв. дълъг и скучен като църковната служба на Разпети петък), а в lungo come la processione (букв. дълъг като процесия) се прави алюзия с църковните процесии, често пъти дълги, защото са многобройни и бавно придвижващи се.

Устойчивите сравнения essere come la fabbrica di San Pietro (букв. като строителството на "Св. Петър" съм) и essere come la fabbrica del Duomo (букв. като строителството на Миланската катедрала съм) също са тясно свързани с църковни дела. Институцията "La fabbrica di San Pietro" датира още от 1500 година, когато папа Климент VIII основава официално учреждение, което да се грижи за строителните работи в базиликата и за нейната поддръжка. "La fabbrica del Duomo" сe основава през 1387 година с цел доброто стопанисване и опазването на миланската катедрала. Двете институции функционират и днес.

Наличието на устойчиви сравнения със сравняващи части, тясно свързани с християнската религия, може да се обясни с факта, че "векове наред тя е единственият общ белег за италианската общност и единственият обединяващ елемент на полуострова, единственият наистина ‘италиански’ елемент", който играе огромна роля в определянето на италианската идентичност, като оказва влияние върху народните обичаи, върху ежедневието на народните маси, върху поведението на ръководните класи и определя основните представи за света, за живота и за морала" (Гали дела Лоджа 1998: 44-45).

2.Г) Образът на сравнението е библейски герои или библейско събитие: pieno come un San Lazzaro (мръсен, дрипав съм); essere come le cavallette, fare come le cavallette (ненаситен като скакалец); vecchio come Noè (стар като Ной); vecchio come Matusalemme (стар като Метусалем); cattivo come Satana (зъл като дявола); nero come l’anima di Giuda (имам черна, нечиста душа); nero come l’Inferno (зъл като нечестивец); fare come Ponzio Pilato (измивам си ръцете като Пилат Понтийски); fare come San Pietro (лъжа безсрамно); еssere come San Tommaso (като Тома Неверни съм); essere come i soldati del re Erode (събрани от кол и въже); accogliere come il Messia (посрещам с отворени обятия); essere atteso come il Messia (дългоочакван съм); fare come il corvo di Noè (скитам се); essere come l’ebreo errante (като скитника-евреин съм); аndare ramingo come Caino (бродя немил-недраг); falso come Giuda (лицемерен като Юда); restare come la moglie di Lot(te) (вцепенявам се); povero come Giobbe (беден като Йов) и др.

В pieno come un San Lazzaro човекът е дрипав и мръсен като прокажения Лазар от библейската притча за Лазар и Богатия, Лазар е описан като парцалив просяк с множество рани по кожата; еssere come le cavallette и fare come le cavallette (букв. като скакалци съм, постъпвам като скакалците) предизвиква асоциации с описаното в Библията осмо бедствие, което Господ изпраща на Египет, за да накара фараона да разреши на еврейския народ да напусне страната и да се отправи към Обетованата земя. Огромно ято скакалци унищожава и малкото останала реколта след предходните седем напасти.

В vecchio come Noè и vecchio come Matusalemme обектите на сравненията са почерпани от Стария завет: Ной построява своя голям кораб-ковчег, за да се спаси от Потопа, той самият, според Библията, умира на 969 години, а по времето на построяването на кораба е на 600 години; Метусалем също достига преклонната възраст от 969 години (Куарту 1993: 550).

Сатаната (cattivo come Satana) и Юда (nero come l’anima di Giuda) са еталон за човешката злина и коварство в много култури, включително и в италианската, а душевната разруха се оприличава на Ада (nero come l’Inferno).

Fare come Ponzio Pilato напомня за показното измиване на ръцете на Пилат Понтийски, след като той е произнесъл присъдата над Христос, отразено в Евангелие от Матей, XXVII, 24 (Лапучи 1984: 179).

Епизод от Библията оживява и в fare come San Pietro - букв. постъпвам като Св. Петър, т.е. отричам се, отказвам се от човек, религия или идеали, както постъпва Св. Петър при залавянето на Христос. Разпознат като един от последователите на Христос, той бива запитан дали го познава, но Св. Петър на три пъти излъгва, че не го познава.

Essere come San Tommaso черти мъдрост от Евангелието от Йоан, където се разказва за това, как апостолът Тома не повярвал на разказите за възкресението на Христос, докато не видял със собствените си очи раните от гвоздеите и от копието в ребрата на Христос.

В essere come i soldati del re Erode (букв. като войниците на Ирод сме) се има предвид цар Ирод Велики и неговите войници, изобразявани в живописта като зле облечени и зле въоръжени, въпреки че историците не споменават подобно нещо.

В accogliere come il Messia и essere atteso come il Messia (букв. посрещам като Месия, очаквам като Месия) срещаме помазаното лице - цар или първосвещеник, които са имали мисия, познати от Стария завет. В късната еврейска литература лексемата месия присъства със значението на освободител и спасител, изпратен от Господ, за да установи неговото царство. Част от евреите идентифицират по-късно Спасителя с образа на Иисус от Назарет и приемат, че предсказанието се е сбъднало. От лингвокултурна гледна точка месията се е превърнал в символ на човека, от когото чакаме решението на проблема, благоприятния обрат на събитията, хубава и важна новина.

Fare come il corvo di Noè (букв. постъпвам като гарвана на Ной) се базира на библейския епизод за потопа и за Ноевия ковчег. След дълго плаване Ной пуска един гарван, за да провери дали водите са се отдръпнали. Гарванът полетял, но не се завърнал.

В основата на essere come l’ebreo errante (букв. като евреина-скитник съм) лежи средновековната християнска легенда, в която се разказва, че когато Христос носел кръста си към Голгота, изнемогвайки под тежестта му, решил да поспре пред дома на евреина Ахасфер, за да отдъхне. Ахасфер обаче го прогонил безсърдечно с думите "Върви си!". Тогава Христос отсъдил евреинът да скита по земята само с пет пари в джоба, завръщайки се по същите места на всеки сто години.

Според Библията (Битие IV, 3-6) Каин, първият от синовете на Адам и Ева, убива брат си Авел от завист, тъй като Господ предпочитал неговите дарове, преценявайки ги като безкористни. Господ проклел Каин да се скита из земята, измъчван от угризения. Скиталчеството на Каин оживява в устойчивото сравнение аndare ramingo come Caino.

Юда, персонажът от Новия завет, който предава Христос на фарисеите и свещениците от Синедриона за 30 сребърника, превърнал се в нарицателно за предател, присъства и в falso come Giuda.

Чрез сравнението restare come la moglie di Lot(te) (букв. оставам, вцепенявам се като жената на Лот) в съзнанието ни изплува епизодът, свързан с разрушаването на градовете Содом и Гомор. Бог изпратил двама ангели да предупредят Лот, че се готви да унищожи Содом и Гомор, за да накаже покварените им жители. Ангелите приканили Лот да вземе жена си и двете си дъщери и да бяга. Трябвало да бягат бързо, за да спасят живота си, без да поглеждат назад. Но жената на Лот не послушала заръката на ангелите и, след като се отдалечили малко от Содом, се спряла и погледнала назад. Тогава се превърнала в статуя от сол. В ливгвокултурен план съпругата на Лот се явява символът на тези, които губят време да гледат назад, докато спасението налага да се гледа единствено напред.

Povero come Giobbe препраща отново към Библията, която, както вече имахме случаи да отбележим многократно, присъства осезаемо в живота на носителите на италианския език и е чест източник на мъдрости. Йов е богат и праведен човек, който се страхува от Бог и се уповава на него. Сатаната оспорва почтеността му и искреността му и Бог решава да го остави в ръцете на дявола. Вследствие на изпитанията, на които го подлага Сатаната, Йов губи цялото си имущество, здравето си, децата си.

2.Д) Образът на сравнението води началото си от римската история: onesta come Lucrezia (невинна съм); essere come la moglie di Cesare (извън всякакво подозрение съм); fare come le oche del Campidoglio, strillare come un’oca (del Campidoglio) (вдигам много шум, крещя).

В оnesta come Lucrezia (букв. честна като Лукреция) Лукреция е легендарна фигура в историята на Римската република. Епизодът, за който се намеква в устойчивото сравнение, е отбелязан от Тит Ливий в произведението му "От основаването на града", посветено на основаването и на историята на Рим. При изпълнението на военна мисия Секст Тарквиний, син на последния седми цар на древен Рим Тарквиний Горди, отсяда в дома на римския консул Луций Тарквиний Колатин, който в момента отсъства. Неговата съпруга Лукреция посреща подобаващо госта, който обаче, през нощта, се вмъква в спалнята й, заплашва я с нож и я насилва. На следващия ден Лукреция отива в дома на баща си, разказва му за злочестата случка и забива кинжал в гърдите си (Таногабо б.г.). Разказва се дори, че изнасилването, на което става жертва Лукреция и последвалото нейно самоубийство, са непосредствената причина за падането на монархията и установяването на Римската република. Сравнението е джендър маркирано посредством женското собствено име Лукреция - образ на сравнението, и това му придава още по-специфична експресивност.

Историята на essere come la moglie di Cesare (букв. като съпругата на Цезар съм) е разказана от Плутарх в "Животът на Цезар": преоблеченият като жена Публий Клодий Пулхер отива в дома на Цезар с намерението да се срещне със съпругата му Помпея, но бива разкрит. Цезар веднага пропъжда жена си, но, когато трябва да свидетелства в съда по време на развода, заявява, че не знае нищо за случилото се. Думите му прозвучават толкова странно, че съдията го пита защо тогава е пропъдил жена си. Отговорът му гласи: "Защото мисля, че съпругата ми не бива дори да бъде подозирана". В действителност Цезар премълчава това, което му е известно, поради политически причини.

Свещените римски гъски, оставили незаличим белег в историята, спасявайки с крясъците си града от галите през 390 г. пр.Хр. оживяват в fare come le oche del Campidoglio (букв. правя като капитолийските гъски) и в strillare come un’oca (del Campidoglio) (букв. крещя като капитолийските гъски).

2.Е) Образът на сравнението води началото си от италиански литературни произведения, от произведения на изкуството, авторски устойчиви сравнения

Водят началото си от произведения на италиански автори сравненията essere come il gatto e la volpe (като неразделни приятели сме) и essere come Taddeo e Veneranda (живея в мир и съгласие).

В essere come il gatto e la volpe срещаме Котката и Лисицата от произведението на Карло Колоди "Приключенията на Пинокио", които ходят все заедно и все заедно лъжат и мамят; в essere come Taddeo e Veneranda Тадео и Венеранда са неразделните герои от новелата в стихове "Спокойна любов" от Джузепе Джусти.

Едно-единствено устойчиво сравнение води началото си от произведение на изкуството - essere come la vergognosa di camposanto (ирон. привидно благочестива съм, букв. като свенливата от гробищата съм), което се употребява за привидно свенлива жена. Словосъчетанието извиква в съзнанието ни фреските на Беноцо Гоцоли (1420 -1497) в монументалното гробище в центъра на град Пиза. Той изобразява жена, вдигнала ръка към очите си, за да не гледа голото тяло на пияния Ной, но всъщност го наблюдава внимателно през пръстите си.

Авторски устойчиви сравнения, атестирани като такива във фразеологичните речници са: camminare come sulle uovа (стъпвам като в паници); gagliardo come una spada (храбър като лъв); occhi come due cavalli bizzarri (имам живи очи); fare come i capponi di Renzo (карам се без причина); rosso come un pinocchio (червен като рак); serio come uno svizzero (много сериозен и сдържан съм).

Camminare come sulle uovа (букв. ходя върху яйца) е употребено в полемиката "Contra Iohannem Hierosolymitanum" от Свети Йероним. Той е роден в Далмация (347 г.), починал е във Витлеем (420 г.), но е учил в Рим, бил е преводач на Библията от гръцки и от еврейски език на латински. Той е един от отците на църквата и е доктор на католическата църква.

Създател на gagliardo come una spada (букв. храбър като меч) е Николо Макиавели, чийто възрастен герой Никомако се влюбва в госпожа Клиция от комедията "Клиция". Любовното чувство е толкова силно, че го кара да се чувства смел като лъв (Макиавели 1971: 45).

Сравненията occhi come due cavalli bizzarri и fare come i capponi di Renzo се свързват с произведението "Годениците" от Алесандро Мандзони. Occhi come due cavalli bizzarri се отнася за изразителните очи на отец Кристофоро (Мандзони 1975: 47), а в fare come i capponi di Renzo (букв. постъпвам като кастрираните петли на Ренцо) се пресъздава епизодът, в който един от главните герои в романа, Ренцо, отива при адвокат Адзекагарбульи с намерение да му изложи безизходното положение, в което са изпаднали той и неговата годеница Лучия. За да покаже уважението си към адвоката, му носи четири живи петли. Ренцо е възбуден, жестикулира, и докато размахва ръце от гняв и от отчаяние, висящите с главата надолу и вързани за краката петли започват да се кълват помежду си. Мандзони е един от създателите на модерната италианска литература и има пряко отношение към влиянието, което флорентинският диалект оказва върху италианския език.

С устойчивото сравнение rosso come un pinocchio писателят Елио Виторини описва смущението на героя си в романа "Червеният карамфил". Rosso come un pinocchio (букв. червен като Пинокио) има особено значение за носителите на италианския език, тъй като всички те растат със забавните истории за Пинокио, описани от Карло Колоди в "Приключенията на Пинокио". Пинокио е дървената кукла, известна по-скоро с това, че й се удължава носът при всяка изречена лъжа. Виторини обаче привлича вниманието ни към нейната дрешка - дълга риза, която куклата носи върху панталонките си. В първото издание на романа през 1883 г. илюстраторът Енрико Мацанти облича Пинокио в дреха от шарена хартия. При следващото издание за дрехите на куклата той избира "червения цвят за ризата и зеления цвят за панталонките, т.е. цветовете на италианското знаме, за да посочи, че тосканското дървено човече е истински италианец" (Граделини 2002: 206). А лицето на героя на Виторини придобива от стеснение цвета на ризата на Пинокио (Виторини 1965: 109).

Пиеро Киара характеризира главния си герой като serio come uno svizzero (букв. сдържан като швейцарец), т.е. като "човек с твърди принципи, сдържан, скъп на думи и откровения" (Киара 1964: 11)⁵, рисувайки швейцарците като сериозни и сдържани хора.

Посочените устойчиви сравнения са национално специфични за носителите на италианския език и могат да бъдат разбрани само от тях, тъй като са им известни литературните произведения. А самите автори са с подчертано значение не само за италианската литература и култура, но и за световната.

Разгледаните устойчиви сравнения са ярко доказателство за стремежа на човека да обвърже всичко, което го заобикаля, със собствените си възприятия, представи и знания. Езикът не трябва да се възприема просто като знакова система, а като културен феномен, отразяващ националния манталитет, предаващ културната информация от поколение на поколение, осигурявайки приемствеността между тях. Езикът не само пресъздава действителността, но я интерпретира, като създава своеобразна реалност, в която живее човекът. Езикът на културата е абстрактен, но този на хората е здраво свързан с конкретни образи и реални факти. Човек ги опознава и претворява в сравнителните словосъчетания, като ги насища с емоционален заряд. Устойчиви сравнения, които отразяват светогледа на носителите на италианския език, обрисуват различни фрагменти от езиковата картина на света, като всичките заедно свидетелстват за културно-историческия им опит.

БЕЛЕЖКИ

1. Трекани: lanzo (ant. lanzi ) s. m. [abbrev. di lanzichenecco, oppure del ted. Lanzmann (per Landsmann, paesano, compaesano)] - немски наемни войници през епохата на Възраждането.

2. Антонин Либерал е древногръцки писател, граматик и митограф от II век сл.Хр. Единственото му запазено произведение е "Метаморфози".

3. Продик от о-в Кеос (V в. пр.Хр.) е един от най-известните софисти по времето на Сократ (вж. Продико б.г.).

4. В превод от гръцки - синове на Зевс.

5. "Dopo un anno di questa vita senza alcuna variante, la fama di Emerenziano Paronzini era fatta: un uomo sodo, cioè serio come uno svizzero, di poche parole e di nessuna confidenza" (Киара 1979:12).

БИБЛИОГРАФИЯ

Брискола б.г.: Briscola. // Treccani <http://www.treccani.it/enciclopedia/briscola> (30.11.2017).

Виторини 1965: Vittorini, Elio. Il garofano rosso. Milano: Mondadori, 1965.

Гали дела Лоджа 1998: Galli della Loggia, E. L’identità italiana. Bologna: Il Mulino, 1998.

Граделини 2002: Gradellini, A. L’abito di Pinocchio в Le avventure di Pinocchio. Tra un linguaggio e l’altro a cura di Isabella Pezzini e Paolo Fabbri. Roma: Meltemi, 2002.

ИБР 1979: Кавалето-Петрова, М., Бертоли-Симеонова, М., Иванов, Н. Италианско-български речник. 3. изд. София: Наука и изкуство, 1979.

Капасо 2006: Capasso, A. Quando i Saraceni sbarcarono sulle nostre coste. // Scene illustrate sul web. 05.04.2006 <http://www.scenaillustrata.com/public/spip.php?page=anteprimastampa&id_article=1271> (30.11.2017).

Киара 1964: Chiara, P. La Spartizione. Milano: Mondadori, 1964.

Куарту 1993: Quartu, B. M. Dizionario dei modi di dire della lingua italiana. Milano: Biblioteca universale Rizzoli, 1993.

Куарту, Роси 2012: Quartu, B. M., Rossi, E. Dizionario dei modi di dire della lingua italiana. Milano: Hoepli, 2012.

Лапучи 1984: Lapucci, C. Modi di dire della lingua italiana. Napoli: Vallardi, 1984.

Лото б.г.: Lotto. // Treccani <http://www.treccani.it/enciclopedia/lotto> (30.11.2017).

Макиавели 1971: Machiavelli, N. "Clizia" in Tutte le opere, a cura di Mario Martelli. Sansoni: Firenze, 1971.

Мандзони 1975: Manzoni, A. I promessi sposi. Milano: Garzanti, 1975.

Продико б.г.: Prodico. // Wikipedia <https://it.wikipedia.org/wiki/Prodico> (30.11.2017).

Сториа б.г.: Storia dei maccheroni. // TaccuiniStorici.it <https://www.taccuinistorici.it/ita/news/medioevale/pasta-cereali/maccheroni-piaceri-nobili-e-plebei.html> (30.11.2017).

Таногабо б.г.: La leggendaria Lucrezia. // Tanogabo <https://tanogabo.com/la-leggendaria-lucrezia> (30.11.2017).

Тароки б.г.: Tarocchi. // Treccani <http://www.treccani.it/enciclopedia/tarocchi> (30.11.2017).

Тонкин 2004: Тонкин, И. Италианско-български фразеологичен речник. София: УК "Романистика", 2004.

Трекани б.г.: Трекани <http://www.treccani.it> (30.11.2017).

Черданцева, Рецкер, Зорко 1982: Черданцева, Рецкер, Зорко. Dizionario fraseologico italiano-russo. Москва: Русский язык, 1982.

© Недда Бояджиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2017, № 12 (217)