Мишо Хаджийски е роден на 27.11.1916 г. в с. Инзовка, Ногайски (сега Приморски) район. Публицист с ярко изразено българско самосъзнание, той публикува десетки статии, репортажи и разкази в периодичния печат. Най-хубавите му белетристични творби излизат в сб. "Мост", "Разлив" и "Нощите край Лозоватка". Идва в България на 13.05.1942 г. В изд. "Хемус" публикува сборника си с разкази "Пуста чужда чужбина" (1943; 1994), превърнал се в литературно явление. С разказите му в българската проза навлиза образът на патриархалния таврийски българин. А с цялата си дейност като родолюбец, загрижен за съдбата на българите от Бесарабия и Таврия, той успява да стане притегателен център за голяма част от българските интелектуалци и да ги зарази с идеята си за защита на българите от тези краища и за връщането им в прародината България, което и се случва за 1500 таврийски българи, водени от него и заселени в Добруджа. След преврата, още на 26.09.1944 г., е арестуван и изтезаван в Дирекцията на полицията. Самоубива се в Белоградчик на 07.12.1944 г. в резултат на политическия тормоз от страна на новата комунистическата власт.

ПРОЗА

Разкази
  Старият Цанко

* * *
Критика за Мишо Хаджийски

© Електронно издателство
LiterNet, 2017