|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТВЪРДЕ КРАТЪК РАЗКАЗМариета Йовчева Строежът напредваше бързо и всички работеха със страхотно въодушевление. Крепостните стени вече се извисяваха внушително над морето. Бойните кули бяха могъщи и здрави. Отдалеч крепостта не изглеждаше много голяма, но отблизо човек ахваше от размерите и красотата ѝ - точно като замък от приказките. Главният строител изправи плещи за миг и се огледа наоколо щастлив. Това определено беше най-доброто му произведение, дълго щеше да се говори за него. Оставаше само да се довършат някои от островърхите вътрешни кули на кралския дворец. В този момент откъм морето се появи страшна заплаха. Двама прочути морски разбойници връхлетяха с цялата си мощ върху недостроения замък. Защитниците от брега показаха чудеса от храброст, но те все пак бяха доста по-малки и накрая славната крепост беше срината до основи. В този момент Големите се намесиха, избърсаха кръвта от носовете на Главния строител и единия Страшен разбойник, утешиха разплаканата Прекрасна принцеса и ѝ обещаха утре да ѝ построят още по-хубава крепост. След това всички си тръгнаха, защото наближаваше време за обяд. От крепостта остана само купчина мокър пясък с отпечатък на нечия подметка и една стърчаща полуразрушена кула, която бързо изсъхваше и се ронеше при всеки полъх на вятъра. Накрая се срина и тя. В края на краищата това беше само детска игра, крехка пясъчна крепост. Песъчинките в нея обаче помнеха много стари времена, когато бяха част от истински, огромни камъни в древната крепост на същия този бряг. На тях тази игра им беше позната в друг вариант.
© Мариета Йовчева |