|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"КАФЕНЕ ЕВРОПА" ИЗЛЕЗЕ И НА ФРЕНСКИ ЕЗИКМаргарита Серафимова "Café Europe" (2019)1 е книга с общ дух и цялостно въздействие, макар и да е писана от различни автори. Прекрасният превод, логичността на подредбата, многоликостта на текстовете, съответстваща на многоаспектността на явлението, създават усещане за богатство и пълнота. С всеки нов текст, с всеки нов автор, се добавя нов щрих към историята и географията на кафето, към неговия литературен, живописен или музикален образ, към същността му на социална практика, на ритуал, на културен текст или претекст на общуване, свързване, изява или вдъхновение. В книгата намират място много от приключенията на кафето - от съмненията в неговата стойност и прогнозите за ефимерността му като модно увлечение (Мадам дьо Севине) до колебанията дали е невинно удоволствие или грях. Ставаме свидетели на неговата спиритуализация или диаболизация, на опитите да бъде забранявано, заклеймявано, или обратно, възхвалявано и възпявано. Много европейски страни взимат участие в писането на неговата история. То създава поначало усещане за общност - от частния случай на приятелска среща до глобалния - като общ европейски рефлекс на общуване и споделяне. То обединява държави и нации, свързва Изтока и Запада, миналото и настоящето. Страница след страница виждаме различни сцени на един общ феномен, тържествуващ в кафенетата от Истанбул до Париж: в София, Атина и другите балкански столици; в Лондон и Будапеща. Кафенето става пространство на европеизацията, на принадлежност към едно общо място, към една обща практика, на приобщаване към едно културно семейство. От XVI век до днес, кафето е имало време да се настани във всекидневното, да се впише в сутрешния или следобеден ритъм на човешките дейности, да служи еднакво добре и за ободряване при усилен труд, и за отмора насаме или с приятели; да създаде множество ритуали на поднасяне, да придобие национални черти, наред с космополитните, да създаде различия в различните слоеве на обществото и в същото време да бъде демократично и достъпно за всички. Книгата ни прави свидетели на различните му проявления: бистренето на политиката около кафето, уреждането на сделки, одумването, неизменното му участие в светския живот, в дипломацията, в артистичния свят. Въпреки универсалността си, кафето никога не се банализира до степен, в която да се забрави неговата екзотична нотка и фактът, че идва от далечни страни. Названията на различните видове кафе допринасят за една особена екзотопия така, както и отиването на кафе е израз на предпочитанието и удобството на едно не-удома, което в различните епохи и за различните народи носи различен привкус, но с общия дух на дързост, автономност и избор, и - въпреки всекидневната си употреба - на парадоксално излизане от всекидневното. Неговата история е историята на едно пътуване. То тръгва от Африка, утвърждава се в Османската империя и достига до Западна Евпора, преди да се завърти в обратното движение и да стане символ на модерността, на всичко напредничаво, на авангарда. Но то представлява също и едно имагинерно пътуване на духа, начин на живот, участие в един реален или въображаем диалог на съмишленици, във философия. От една страна е самата субстанция на кафето - абсолютен феномен, който допринася за създаването на приятна обстановка и, без да бъде алкохол, развързва езиците, сближава хората, служи за претекст на срещата. Излизането на кафе е социален опит за създаване на уют извън дома, начин да се почувстваш едновременно автономен и анонимен, но и приютèн и споделèн. Свързано с понятието за свобода и свободно време, за развлечение и себеизява, то допринася за утвърждаване на индивидуалното. Кафето съпътства установавянето на граници между частното и публичното, индивидуалното и колективното - то е част от тая история, придава ѝ колорит, вкус и аромат. От друга страна, то е място. Кафенетата стават особена институция, трибуна на политиката, науката, литературата. Същевременно прилича на романен топос, място на критики, заговори, сплетни. Изгражда своя атмосфера, ражда собствени герои. Кафенето е и обикновено, и "високо" място, в което се оглежда историята, паметта на една нация, на дадено културно направление или политическо увлечение, на една епоха. Книгата с усет проследява участието му в литературните салони, сред артистичната бохема, в културния пейзаж на различни поколения творци. Кафенето се очертава като метафора, носталгично свидетелство за отминали времена. Публично място, но и неофициална зона, то кара да разцъфтят жанрове като анекдота, епиграмата, шаржа, фигурира неизменно в мемоарите, в разказите и хрониките на дадена епоха, превръща се в къща на спомена. Авторите се спират на свойствената им архитектура, на изработването на собствени декори, на създаването на специфична музика, на предпочитание към определени литературни жанрове. То функционира като ателие за художниците, като сцена на различни артисти, сцена на изяви и вдъхновение за поети и музиканти. То е място на смесване на талантите, на "сверяване на часовниците", на обмен на идеи и срещи между изкуствата. Кафето се оказва щастливо хрумване и за участниците в създаването на книгата "Кафене Европа", която, макар и водена от изследователско любопитство, историографски документирана и научно осмислена, се чете с увлекателност, свойствена за художествено четиво. Налице е някакъв особен изоморфизъм между кафето като претекст за разговори и предмета на сборника (или сюжета на книгата), едно обсъждане около кафето, в което взимат участие различни автори, различни събеседници в поредица от истории и разсъждения, нанизани с вкус и мярка. Пред себе си имаме единно произведение, писано от множество ръце.
БЕЛЕЖКИ 1. Книгата е превод на френски език с известни съкращения на публикувания под същото заглавие (Кафене "Европа") сборник през 2007 г. от издателство "Дамян Яков". [обратно]
Café Europe. Textes réunis par Raïa Zaïmova. Traduits du bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Sofia: Institut d’Etudes balkaniques & Centre de Thracologie, Académie bulgare des Sciences, 2019.
© Маргарита Серафимова
|