Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РИЛСКИ ЕЗЕРА
web | Жената - грешната и святата
I
Ветреца със паунови пера
се къпе в езерото при нозете
на рилските скали хилядолети.
И сред затихналите му недра
оглежда се старинен някой град
усмихнал се под лилиите бели.
И трепнала там двойка, танц подела,
и люде, като че от други свет,
в пъстри свилени одежди - низ -
стоят пред дверите на църква стара. -
С рисунки миналото заговоря...
Къде потъна онзи бряг скалист,
с градът на някогашните ми дни, -
и двойката блажена де изчезна?
Нощта сега оглежда светла бездна
в окото на лазурни глъбини...
II
Недей въздиша, не тъжи!
Не е ли всичко песен?
Не опетнявай радостта
на пламналата есен.
Несетно тя се тук провря,
през зъбчест връх поглежда.
На Рила в сините очи
усмихва се надежда.
И пеят хиляди уста
на камъните в храма:
Навсякъде царува Бог
и никъде го няма...
© Мара Белчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2018
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019
|