Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
И пак ний под питафето покрито
со здравец, карамфил и жълт шебой,
и пак, до мене братчето ми свито,
провираме се пак и пак - безброй -
и дето шествито спре; блажени
кога то приближи до наший праг...
Очи горящи, личица червени
- свещици трепнали в светия мрак.
© Мара Белчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.09.2016, № 9 (202)
Из неиздадената стихосбирка на Мара Белчева "Венеца на дните". Подг. на текста: Людмила Хр. Малинова.
|