IV

web | Жената - грешната и святата

Душата ми отново посети
и в есента Великден ми донесе!
И свeтъл звон в тъмата се разнесе, -
крило на херувим над нас лети.

И домът ми с дъхът си освети,
Раздигнаха се тъмните завеси,
и мъртва в мене радостта възкресе:
във нея бяхме само аз и ти.

В една целувка се души ни сляха,
и пролет цъфна, птичките запяха,
събудиха градинските цветя.

И във мълчанието от бяла свила,
загърнала ме твоята закрила,
на тихото й аз крило летя.