ПЕСЕНТА НА ИМИГРАНТА

web

Името е избор
неловкост
отчуждение
и спомен.
Аз съм името си
макар и много повече от него.
Името е крехък мост към
новото ми съвършенство -
залогът за това, че ме приемате
в моята различност.
Името е вечно сбогуване,
пожълтяла пътека
и спомен...
То е обърнато време,
срязана вена,
по която се движа в есента на съня си;
то е мой двойник,
за когото всеки ден правя помен.