СИРИУС

web

Родих се сляпа. Вързаха ми панделка - розова - за да съм кучка.
Другите си имаха въженца.
И ги събраха в нещо мокро.
Не ги видях.
Подуших майка. Разкъса ми ухото.
И повече не проговорих. Викаха ме едносрично -
Бързобег, Сириус, накрая Ус, че се изговаря лесно.
Лесно и се чува - като лай или като въздишка.
Кръгло е, скриптящо, страшно даже -
първо бягах и от него, после му посвикнах.
Научи ме и да разкъсвам, но тогава ме наричаха
пo-дълго - Си-ри-ус(ъ).
Викат, че било подходящо
за зайци, за коне... на мечки не ме пуснаха.
"Гони кентаври, ти си бърза!
Късай им сухожилията, Ус!"
И се раждах.