Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Ще отидем и ние по дяволите!
Без да бъдем от някого чути.
Ще потъне гласът ни във врявата
на тези бесни, разпенени кучета!
Поне да бяхме отишли на вятъра...
Да станем вятър под прозорците Божии.
Но не бяхме пък тихи достатъчно,
достатъчно, зa да отвори.
© Кольо Ст. Колев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2019, № 10 (239)
|