Кольо Ст. Колев - И на рамото ми после да притихва..

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

И НА РАМОТО МИ ПОСЛЕ ДА ПРИТИХВА...

web

Тя не подозира, може би изобщо,
колко всъщност е красива!
Как лицата се изопват
на мъжете, щом я видят.
Как очите й, големите, ги карат
да загубят ум и дума.
А пръсти през косите си прекара ли,
стават цели похот и възбуда.
Тя не подозира, може би изобщо,
но и аз, когато я видях,
стомахът ми се сви на топка
и на всекиго безимен завидях,
който някога е бил със нея -
тази малка красотица!
И помолих се на провидението:
- Боже, нека да ме заобича!
За мъничко поне да се докосна!
За мъничко... до нежните извивки
на тялото й голо, нощем
и на рамото ми после да притихва...