Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КНИГАТА
web
крачи бос влачи краката си
подгизнали от дъжда на макондо
вали четири години единайсет месеца и два дни
днес е последният ден
насреща му мелкиадес който напусна смъртта
защото не можа да понесе самотата
вървят един срещу друг разменят посоките
по средата се разпознават поспират за миг
ще се завърнат и другите сочи циганинът през рамо
ще ме последват обратно ремедиос красивата
хосе аркадио буендия урсула и всички до седмо коляно
по твоя воля прокълнати да не могат
самотата да понесат
но първо ще те дочакат да те прегърнат и
сметка да ти подирят габриеле гарсия
защото на тъга обрече света и я нарече макондо
напомня името на свещената индианска змия
анаконда
като нея тъгата е златнозелено мъдро влечуго
изпънало бляскавия си меридиан
опасва света на човеците и
заклинателно съска: самотата е дарба
принуждава ни да заминаваме да се завръщаме
да се завръщаме да заминаваме
и всеки път да намираме тук и отвъд
самота и тъга самота и тъга във макондо
© Керана Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.03.2017, № 3 (208)
Други публикации:
Керана Ангелова. Леванте. Бургас: Знаци, 2014.
|