ЗА КНИГАТА КАТО ЛЕКАРСТВО

Йордан Нанчев

web

Поредната книга на Тони Зарев "Отрезвяваща история... и други истории" свидетелства за трайните интереси на този стриктен и интересен автор към неосветените и умишлено засенчвани фрагменти от нашата история. Тя ги прояснява, фокусира внимание към тях и с това, естествено, провокира официалната историография, като я дописва, а нерядко, и опровергава.

С артистична лекота изследователят, който е медик по образование, а книжовник и пътешественик по дух, добавя новооткрити от самия него факти и документи, колкото неизвестни за повечето от нас или "забравяни" по нечия зла воля, толкова и достоверни, същностни и наистина "отрезвяващи". Но, уви, по-скоро за трезвомислещите и май не толкова за "опиянените" от своите академични познания и политически мотивирани тези представители на родната историческа наука. Защото уж познатите на всички ни личности и събития от миналото тук сякаш вече не са същите. В книгата на Тони Зарев те придобиват нови измерения, стават логически понятни и намират истинското си място в историческото време и пространство.

Колкото и да ни "отрезвяват" обаче такива книги, уви, като че не са в състояние сами да променят с години налаганите и официално проповядвани постулати. Но във всеки случай си струва да бъдат прочетени и разбрани, осъзнати като онази обогатяваща и вдъхновяваща човешкия дух и опасна за всяка власт истина, от която за десетилетия обществото ни бе съзнателно лишавано, а комай и днес не са малко онези властимащи, които се страхуват от нея. Защото тя окрилява българина, учи го на родолюбие и жертвоготовност.

В наистина отрезвяващите истории, разказани от Тони Зарев, проблясва точно тази истина, внезапно оживяват, възкръсват герои и факти от новата наша история, очистени от плесента на гузното премълчаване и политическата конюнктура. Опазени в текстовете и фотографиите отпреди век-век и половина, съхранени като по чудо и прочетени отново днес, те свидетелстват за безкористните дела, за родолюбието и свободолюбивия устрем на предците, за еховития отглас и искрената симпатия, която те пораждат и в европейското обществено пространство. Защото чрез своите усърдни кореспонденти на Балканите лондонското списание "The Graphic" и парижкото "Le monde illustre" отблизо следят и документират героиката и трагизма на онези бурни дни, на борбите за просвещение, за независима църква и национално освобождение. Както и породеното от погрома на Априлското въстание съчувствие, приятелската помощ и материалната подкрепа за пострадалите българи от страна на личности като лорд Пърси Странгфорд и неговата съпруга, американецът д-р Алберт Лонг, Уилям Гладстон...

"Отрезвяващата история" ще ни припомни и за забравените дела, за имената и лицата на заслужили за народа си българи като Димитър Горов, Иван Кишелски, Марко Балабанов, Драган Цанков, Генчо Влайков...

Ще научим повече за началото на Руско-турската война и за формирането на българското опълчение, за Шипченската епопея и боевете при Плевен.

Наред със сравнително по-известния кореспондент на "The Daily News" Джанюариюс Макгахан сега застават непознатите ни досега французи Иван дьо Вестан и Дик дьо Лонле, които не по-малко от него обичат България и пишат със същия патос и вдъхновение за нерадата участ на народа ни. Все в този дух на преоткриване е и споменаването за книгата на военния кореспондент на "Вестник Европы" Евгений Утин, в която освен героичното се вижда и отблъскващото лице на войната, свързано с прекомерните руски претенции към българите, с корупцията във военното снабдяване на руската армия и калпавото медицинско обслужване.

По различен начин в новата книга на Тони Зарев е показана Сръбско-българската война. В нея не са пропуснати описанията от преките наблюдатели на военните действия Антони Пьотровски и Артур фон Хун. А обликът на младия български княз Александър Батенберг е разкрит обективно и без екзалтация. Както и превратът за детронирането му, извършен от офицери-клетвопрестъпници под давлението на руския император Александър III - отявлен българомразец и враг на българската независимост. На вдъхновената от него мисия на руския генерал Каулбарс също е посветена отделна история.

В подобаваща ярка светлина и с достойна почит е показан образът на българската царица Елеонора с две нейни писма до министър-председателя Васил Радославов. В други няколко, също така публикувани за първи път, писма на Васил Кънчов до лидера на опозицията Петко Каравелов пък е засегната темата за съдбата на българите от Македония и техните неволи. Те дават любопитни сведения за важни събития от бурната история на прочутата Солунска българска гимназия и за ключовата просветителска мисия на това незагасващо огнище на българска свяст и патриотизъм.

Ролята на Екзархията и борбите за църковна независимост също са изтъкнати като елемент на българщината, от една страна, но и на престъпната незаинтересованост на част от нашите, както винаги, зависими и подвластни на своята себичност и чужди интереси, държавници, от друга.

Различно от тривиалното е и описанието на Балканската война. То е показано през погледа на руския професор по патентно право Александър Пиленко в книгата му "Около болгарской войны" (1913) и на Н. Шевалие в записките му на военен кореспондент, озаглавени "Правда о войну на Балканах" (1913).

Но историите на Тони Зарев не са само чисто исторически. В тях се разказва и за литература и по-специално за войните в творчеството на Иван Вазов, Елин Пелин и Кирил Христов. Ранното творчество на Христо Смирненски също е обект на изследване в книгата.

Не са малко и страниците, посветени на прекараните в България години на съвсем неизвестния днес, но твърде заслужил в миналото приятел на нашата страна и радетел на македонската кауза, Болеслав Тахауер - журналист, писател и дипломат.

Интерес будят също така и публикуваните немалко писма на Нобеловия лауреат Андре Жид до българската му кореспондентка и приятелка Стоянка Сърмабожова. В тях той откровено споделя свои интимни размисли и преживявания.

Макар патриотичните мотиви да бликат от всяка страница на новата му книга, Тони Зарев откровено споделя, че не е и не може да бъде "националист", както това понятие сега масово се внушава от медиите и политиците. "На мястото на този бяс - пише той - аз ще предлагам моята Отрезвяваща история. Нейният прочит ще подейства ободряващо като добро лекарство на болен, като укрепващо средство на духа, като излизане от тресавището на -измите".

И наистина днес всички ние се нуждаем не от идеологически мантри, а от историческо познание, което да ни избавя от някогашните увлечения и грешки. Скромна част от това познание са тази и другите книги на Тони Зарев. Нерядко в тях авторът с тъга и разочарование констатира колко сходни са предишната и днешната наша действителност, как бързо се забравят грешките от миналото и колко лесно е те да се повтарят пак и пак, та чак до наши дни от невежите български политици. Затова и една от заявените цели на книгата е този омагьосан кръг да спре да ни завихря, да има и днес наистина достойни българи и просветен народ, който да им отдаде заслуженото.

Нека си пожелаем както самата книга, така и тези редове поне мъничко да спомогнат "отрезвяващите" истории на писателя Тони Зарев да стигнат до повече и жадни за истината читатели. Защото днешната "цензура на мълчанието" понякога се оказва наистина по-страшна и подавляваща от доскорошните лъжи и инсинуации.

Хасково, 1 октомври 2020

© Йордан Нанчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2020, № 10 (251)