|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПИСАНЕТО НА ЕСЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗАД ГРАНИЦАИлина Дойкова Въведение Темата на настоящата статия е продиктувана от срещаните проблеми в една сравнително нова ситуация - обучението по роден език и култура в образователния процес и социалното развитие на български билингвални ученици, растящи в чуждоезикова среда. Терминът билингви в настоящата разработка се разглежда в широк аспект и включва както ученици, усвоили два езика едновременно от рождение, така и ученици, придобили вторична езикова компетентност в детско-юношеска възраст (късни билингви), които са изложени на влиянието на две култури и владеят балансирано и в еднакво висока степен поне два езика. Терминът билингви (двуезични ученици) не би могъл да обобщава и кореспондира със специфичната ситуация в райони с етнически смесено население в България, където децата също са носители на два езика. Българското училище зад граница В българското училище зад граница терминът билингви има особено съдържание, тъй като обхваща деца от смесени бракове и от семейства на емигранти, но и деца от малцинствен произход с различен образователен статус и отклонения от нормите на българския книжовен език. Тази категоризация има пряка връзка с организацията на учебния процес, тъй като децата се разпределят в групи/класове по възрастов признак, но често и по степен на езикова компетентност. Групите не са еднородни и това изисква специфични методически помагала, както и различен от практиката в българското масово училище образователен подход. Идентичност Отчитане особеностите на манталитета на билингвалните ученици в езиковото обучение е задължително условие за запазване на емоционалната връзка на децата с българския език и българската им идентичност. От изключителна важност е родният език да заема по-предна позиция в скалата на езикова компетентност в езиковия паспорт на отделно взетата личност, въпреки че дългосрочни прогнози дали детето ще се завръща в българската образователна система, или ще продължи да живее и да се образова в чужбина, не са възможни. Езикова компетентност Билингвизмът традиционно се свързва с изостаналост, липса на самоопределеност, ниска езикова култура, дори недостатъчен морал, но всъщност е и модерна форма на социално битие, която има своите предимства за развитието на личността. Някои от съществените характеристики, с които преподавателят по БЕЛ зад граница неминуемо се съобразява днес, са многоезичието при младото поколение и фактът, че не винаги българският език е този, който личността владее най-добре писмено и говоримо като стандарт за грамотност (в съответствие с критериите на Общата европейска езикова рамка). Така първият език по компетентност най-често става друг в случаите, когато цялостното образование и социализацията на личността се осъществяват в чуждоезикова среда. Белият лист Билингвизмът има две лица - от една страна, отразява двойния потенциал на учениците билингви по отношение на техните умения и способности, а от друга страна, подсказва двойна нужда от грижа и индивидуализиран подход в обучението. Наблюденията ми като учител зад граница върху емоционалното състояние на подрастващите в процеса на адаптация към новата среда (в случаите на късен билингвизъм) се изразяват в понятия като изолация, самота, игнориране, езикова несигурност или некомпетентност и свързаните с тези състояния прояви на потиснатост, смълчаност, нервност, безпокойство или агресия, криене на езика на който се говори вкъщи или на националната принадлежност на ученика. Есето като писмена форма на общуване заслужава особено внимание в обучението по БЕЛ в горен гимназиален курс на училищата зад граница като средство за съхраняване идентичността и потенциална възможност за преодоляване на психо-социалните проблеми на учениците зад граница. С оглед на тези предварителни уточнения ще бъдат представени две взаимосвързани стратегии в областта на стилистиката и семантиката, които са прилагани за повишаване езиковата компетентност на гимназистите и индивидуализиране на работата с тях в Българското училище в гр. Хамбург.
Глава І Специфика на жанра есе От 2006 година, когато поех обучението на учениците от 5. до 12. клас, се налага да отговарям на въпросите: 1. Как се пише хубаво есе?, 2. Не мога да пиша есе, значи ли, че съм неграмотен? и 3. Защо трябва да пиша есе на български, като е толкова трудно? Част от отговора на първия въпрос се крие в урочните статии за 10. и 11. клас, разясняващи есето като тип аргументативен текст, обобщените стратегии за писане на есе с цел информиране и убеждаване, постигането на свързаност и кохерентност на текста, както и припомнянето на изучените лексикални и синтактични средства за изразяване на отношение и оценка. В спецификата на самия жанр - неговия синкретизъм и относителна свобода откъм предварителни предписания и структуриращи модели - се съдържа и ползата от този писмен елемент в обучението. Съдържанието на есето има връзка и отношение към духовния и интелектуалния живот и към нравствеността на младата личност. То е морално-етично и може да разглежда философски, етични, биографични и други проблеми. Най-често в училище темата на есето е провокирана или подсказана от изучаваните литературни произведения, от урочните статии по география или история на България, от цитат в художествена творба или актуално събитие. Основен принцип при търсенето и излагането на аргументи е асоциативността, когато една мисъл (емоция, представа) спонтанно извиква друга, с която в момента се открива връзка по някакъв признак. Изложението има индивидуално стеснена перспектива или зрителен ъгъл към проблема, както и елементи на непредвидимост. Подчертаната образност, емоционалност и експресивност, многозначността и метафоричността, субективността и индивидуалната му неповторимост превръщат есето в мисловен експеримент. Есето носи наслада от изразяването в изцяло индивидуален стил. Тези особености на есето едновременно притесняват учениците, но и предоставят възможност за изява. Относителната свобода на формата и текста е първото основно изискване за есето. В смислов и структурен план не е необходимо да се следват задължителни схеми и господстващи стандарти на тълкуване. Езикът е естествен и неотежнен откъм категориален и терминологичен апарат. Втора особеност на есето е неговата имплицитна диалогичност във формата на настоятелното търсене на контакт с възприемащия. Пишещият споделя върху белия лист свои размисли, защитава тези, оборва възражения, търси отговори. Тази особеност провокира изключително високата степен на субективност на ученическия текст, свързана е с представянето на лично мнение, заявяване на съпричастност или заемане на позиция. Третата особеност на есето е изискването за оригиналност, разбирано преди всичко като индивидуален поглед към проблема, постигане на неповторимост и уникалност на текста. Последното условие произтича от изискването за емоционална експресивност на текста и е свързано с образността, с познаването и владеенето на стилистичния арсенал на българския език, за да се постигне ефект на въздействие чрез начина на изразяване. Така абстрактно формулирани, изискванията към есето поставят трудности на всички езикови равнища и предполагат сериозна практика. Композицията на есето и неговите формални белези, описани в учебното съдържание се оказват лесни за усвояване на теория. Но езиковото изграждане, гъвкавостта на фразата, богатството на похвати и изразни средства, владеенето на езиковите норми и регистри са причината за задаването на втория въпрос (2. Не мога да пиша есе, значи ли, че съм неграмотен?). Няма друг жанр, в който личността на автора да се разкрива по-директно, по-изразително и по-убедително. Следователно есето е проява на цялостната личност и отразява такива нейни характеристика като начетеност, чувствителност, морал, социална осъзнатост, склонност към анализ, тълкуване и оценка. Отговорът на третия въпрос (Защо трябва да пиша есе?) изисква заемане на позиция и е свързан с начина на мислене и манталитета на младите хора, които търсят своята идентичност. Есето предполага аналитично мислене и определяне на гледна точка (перспектива). Това е процедура на установяване на причина и следствие, посочване на основания, съпоставка по сходство или несъвместимост и класифициране на собствения Аз. Перспектива на изказа Определянето на перспектива е основен принцип в когнитивната лингвистика. Пишещият избира да се самоидентифицира езиково като субект (Аз) в обичайното 1-во лице или като обект на изказа (не-Аз) чрез употреба на 2-ро или 3-то лице. Изборът на Аз-перспектива би следвало да е традиционно първи. Изборът на не-Аз перспективата предоставя повече свобода и възможност за разкриване на личността чрез мнението или нравствената оценка на общността или съответно дистанцирането от такава. Вследствие на това личността може да приема и различна от своята собствена гледна точка като неидентифициращото "те", колективистичното "ние", индивидуализиращото "аз" или сближаващото "ти". Изборът на гледна точка се свързва със съпоставката на ценностната система на индивида с друга или с търсенето на коректив на индивидуалната самооценка. Така съпоставката с "другия" регулира отношението към себе си и отваря възможности за моделиране на личното поведение и за пътища към личностно развитие. Манталитет и идентичности Манталитет е понятие с огромно съдържание, но по-обобщено може да се определи като културно и исторически обусловен начин на възприемане на действителността или поглед върху света, базиращ се на полученото от човека познание. Представата за света е исторически насложена в съзнанието на колектива и се отразява чрез езика като начин за концептуализация на действителността, т.е. езикът съдържа манталитета на говорещия. Изучаването на взаимовръзките между манталитет и език е основно направление в развитието на лингвистичната наука. Съпоставени са някои особености на българския манталитет с тези на "другия" (в случая немския) манталитет и отражението им в писмените текстове както на учениците с първи език български, така и на учещите български като втори език в двуезична среда зад граница. Жанрът есе не е характерен за традициите на литературата ни от Освобождението до края на ХІХ век. От началото на ХХ век тенденциите в развитието на българската литература поемат модерни пътища, но есето остава незасегната територия. Дори в контекста на съвременността за българския ученик есето има ореол на някак "твърде интимен" и "ненужен" текст. Въпреки уроците за запознаване с компонентите на есето и привеждането на достатъчното примери преди пристъпване към самостоятелна творческа работа, това отношение към есето остава устойчиво в съзнанието на съвременните ученици. Следователно създаването на собствен есеистичен текст би останало непреодолима трудност, ако се придържаме към определената рамка и композиционна структура. Допускането на отклонения обаче може да се отнесе към онази особеност на българския манталитет, свързана с незачитането на правилата и неформалността като отношение към живота. И така, една характерна черта на българския манталитет - неговата неформалост - спомага за създаването на ученическото есе. Когато есето не е с цел постигане на оценка, а за удоволствие и себеизразяване, то картината рязко се променя. Тогава пишещият трябва да докаже, че неговата теза е вярна и пише от позицията на своя опит, в името на истината или справедливостта, както ги разбира. Друга отличителна черта на българския манталитет е ролята, отредена на понятието съдба, което може да има различни лексикални проявления (жребий, късмет, орис, неволя) и намира изражение в множество безлични изрази, възвратни конструкции, неопределителни или обобщителни местоимения и генерализации. Така полагащото се централно място на личността подсъзнателно се заменя с подчинителна позиция или положение, върху което индивидът няма власт и следователно не следва да носи отговорност (по отношение на изложените мисли в текста). Не на последно място като особеност на българския манталитет е страхът от открито изразяване на собствено мнение, който исторически дълго време е живял в душата на българите и все още манифестира открито в медийното пространство, въпреки демокрацията, свободата на словото и други достижения на съвременното общество. Интересното е, че за учениците с български като втори (чужд) език, това наблюдение не важи. Напротив, в усилието да преодолеят препятствието по написването на есе, те се съсредоточават върху формата и езиковото изразяване като неусетно преодоляват сдържаността и директно изразяват своето отношение по поставения проблем. Иначе казано оръжието на чуждия език ги извежда от ограниченията на собствените им културни стереотипи като сдържаност, безпристрастност и др. Обособяват се две групи ученици: с български като роден и с български като втори чужд език. Всяка разлика в манталитета на тези две групи може да бъде обърната в тяхна полза. Овладяването на навиците по създаване на есе се оказва по-трудна задача за учениците с български като първи език, за които есето може да се представи и като възможност да се сложи маска или да се облече театрален костюм, т.е. като игра по нови правила и вживяване в чужда роля. Още повече, че излагането на собствено мнение е стандартна задача, която се поставя не само в часовете по роден език в българското училище зад граница, но и в основното (немско) училище.
Глава ІІ Темата за "манталитета" от позицията на преподавателя Културните стереотипи се отразяват на постройката и съдържанието на есето, т.е се прехвърлят както върху оригиналния писмен текст, така и върху текст, създаван на изучавания чужд език. Текст, мислен на български и написан на немски, и съответно текст, мислен на немски и написан на български, могат винаги да се разпознаят. Мислен на български текст би бил лошо структуриран и неизгладен в езиково отношение на немски. Съответно формулиран на немски текст, но написан на български съдържа освен езиковите и стилистични грешки и изкривени послания (поради грешно кодиране на езиковото съобщение и невъзможност за правилното му дешифриране). Есетата (вж. Приложение 1) са създадени от един смесен клас ученици в Българското училище и онагледяват тези два начина на мислене, които условно ще наречем С1 и Б2 в съответствие с нивата на езикова компетентност на всяка група. Грешно кодираните послания са отстранени при редакцията им и примерните есета следва да се разглеждат само като отражение на начина на мислене на учениците, а не стилистично да се съпоставят. В българското училище зад граница трябва да следваш правилата на родния език, а те се оказват в основата на проблема "писане на есе" и за двете групи в един и същи клас. Твърде много правила? Група С1 първоначално е готова да остави своите мисли и идеи несподелени, предпочитайки да не пише есе, защото не приема правила и не иска идентичност. Добре, светът ще се размине и без тяхното мнение и дори няма да забележи. Група Б2 ще отдаде уважение на изучавания език, защото го възприема като бъдещо преимущество (богатството на многоезичието) и ще залегне над граматиката. Профилите на учениците характеризират своеобразието на смесена група С2 + С1 + Б2 (ученици от 10. и 11. кл.) и са огледално отразени в създадените от тях есета. Нивото на владеене на български език за всеки ученик е измерено в съответствие с изискванията на Европейската езикова рамка и посочено по стандартите за Европейския езиков паспорт:
Нивото на владеене на език е в съответствие със стандартите на Европейския консорциум за сертифициране на езици. Група с изграден двуезичен манталитет и владеене на български и немски с еднаква степен на компетентност засега не съществува. Характерна за горен гимназиален курс е високата степен на владеене на български език (като роден) поради постъпване в училището зад граница в късна възраст след прехвърляне от училище в България и една интеграционна година в немски клас. Тези ученици имат най-силна мотивация и най-успешно завършват обучението си по български език. Понижаването на нивото на владеене на езика пропорционално съответства на намаляването на мотивацията и на желанието да се завърши пълния курс на обучение. Учениците, постъпващи на късен етап в училище владеят слабо български език и най-често преминават едно- или двегодишно обучение като предпочитат чисто езиков курс, а не изучаване на български език и литература, история и география на България. Работа в смесена група (С1/2 + Б2) "Смесените граждански чувства" на съвременните млади българи намират адекватен израз в невъзможността за намиране на собствената идентичност, както и често в липса на групова принадлежност. Когато устоите на българската култура са подронени, е трудно да се намери стимулираща тема за есе. Демографските характеристики, бедността и поляризацията в обществото, алкохолизмът и дрогата, престъпността, субкултурите и вулгаризацията на книжовния език в медийното пространство, липсата на солидарност и готовност за взаимопомощ стават неоспорими статистически факти с разрушителен ефект по отношение на националната ни идентичност. Оптимистичните жизнени планове за бъдещето могат да се чертаят само в рамката на по-голямото семейство и наднационалната (в случая европейската) идентификация (Кр. Байчинска). Готовите жизнени схеми на консумативното общество обаче едва ли са най-подходящи за копиране. А доброволното обвързване с "българското" като обект на познавателно-оценъчна активност от страна на учащите остава най-сложната задача за преподавателя. Следователно заниманията по българска култура трябва да се базират не върху ученето на българска история, география и литература като за матура, а на запознаването с българската култура и емоционалното съпреживяване на родното. Писмената форма на общуване съчетава на практика процесите на възприемане (четене) и възпроизвеждане (писане), формирани в гимназиалното обучение. В идеалния случай при езиковото обучение би следвало да се стремим към едновременен модел на двуезичие и изграждане на своеобразни лексико-семантични ядра и единна система от понятия и мисловно-речеви механизми на производство и възприятие на речта (писмена или устна), които работят координирано в индивидуалното съзнание на обучаемите, т.е. синхронно двуезичие. Това се постига чрез постоянно и активно ползване на двата езика, а актуализацията им в различните сфери на общуване се мотивира и тренира систематично. Подобен психо-лингвистичен и културологичен подход към българи, изучаващи български в чуждоезикова среда изисква наличие на двукултурна среда и изработване на експериментални учебни системи с включени упражнения за отработване на речевите навици като възстановяване на деформирани текстове, прав и обратен превод и др. В случая българското неделно училище зад граница обучава два други типа ученици - вторични билингви, научили двата езика едновременно, но в един социален и културен контекст и билингви от зависим/подчинен тип, научили единия език посредством другия, най-често в класната стая. В тази ситуация "родният език", който и да е той от двата, задейства когнитивните механизми на манталитета, а вторият език предлага готови стратегии за справяне със стресовата ситуация по изграждането на писмения текст. По този начин Език 1 се превръща в език за изразяване на емоционалните преживявания, вътрешния свят на личността, а Език 2 - на преноса и превода. Като следствие от това мотивацията за учене на български език зад граница се определя или от желанието учениците да се идентифицират с "българското" и да познават корените си, или от чисто "практически" причини и ползи. Разбира се, първият тип позитивна мотивация се оказва по-устойчива в дългосрочен план. Да си дадеш позволение да бъдеш спонтанен, да имаш свободата да използваш символния свят за изразяване на своето задоволство или неудовлетвореност, мечти или очаквания е в съответствие с нуждите на група С1/2, но се явява и стимулиращ механизъм за доказване владеенето на езика, показване на характер и обществена ангажираност за група Б2. Според модела на практическата идентичност, представен от К. Корсгард, "схващанията за практическа идентичност включват такива неща като роли и връзки, гражданство, принадлежност към етнически и религиозни групи, каузи, призвание, професия и служба". Субективната преработка на тези компоненти оформя една нова идентичност, която се самоопределя като европейска по предпочитание. Колективистично ориентираните ценностни категории (традиции, родови ценности) за този тип ученици намаляват своята значимост, а насочените към личните постижения и успехи са определящи характеристики на индивидуалистичната нагласа. С оглед на казаното дотук от нагласата да се разчита на собствените сили може да се постигне промяна в мисленето "по български" и активно вписване на младите хора в обществения живот. Есето се превръща в психо-социален конструкт с компенсаторно действие срещу дифузията на идентичността (за С1/2). Образът на "желаното Аз" съдържа имплицитно в себе си и образа на "другия" като съпоставка и оглеждане в отсрещните очи. Човек става морален не сам по себе си, а със и чрез другите. Формиращите личността фактори не са субективни концепции и откъснати от съществуващата ценностно-нормативна система практики. Есето отключва специфични когнитивни сценарии и емоции както за група С1/2, така и за група В2, които се превръщат в провокиращи заглавия. Провокативно
"Паметта на Времето", "Мъдростта на Миналото", "Колелото на Времето", "Цената на свободата"; "Ако ми обещаят вечността, бих...", "Съвършеният свят", "Моят дом е моята крепост", "Парице-сестрице", "Доверието", "Какво е да съм гражданин", "Зависимости", "Отесняла дреха", "Преклонена глава сабя не я сече", "За какво се умира днес", "Незавършен герой", "Спомени и още нещо за един малък град".
"Съвършенството", "Да победиш себе си", "Моят рай и моят ад", "Заповед № 9 "Не лъжи", "Силата на слабия пол", "Приятелството", "Какво бих написал в едно завещание", "Блянове и мечти", "Защо му е на българина да учи на Запад" (по "Криворазбраната цивилизация"), "Европейци сме, ама не съвсем" (по "Бай Ганьо"), "Измислена история на моя народ" (по "Записки по българските въстания"), "Слепотата" (по Й. Йовков), "Личното ми иго", "Моят образ на България" (по Ив. Вазов), "Собствените ми примирения със света" (по Хр. Ботев), "Стихията музика" (по Лилиев), "Модерна приказка за стълбата" (по Хр. Смирненски).
"Българските символи", "Моята родина"*, "България в моите мечти", "Моята България и моят свят", "Българските митове и легенди: нашето наследство в световната съкровищница" и др. * Най-трудната тема, тъй като няколко ученици стигнаха до извода, че имат две родини, а това е логически и практически невъзможно. Примерната структура на модулно занятие по БЕЛ "Създаване на есе" Занятието е структурирано на модулен принцип и е разделено на четири етапа, които се изпълняват в рамките на 5 учебни часа. Етапи на работа: І. Подготвителен теоретичен етап:
ІІ. Определяне на тема
Етапи І и ІІ се осъществяват под ръководството на учителя в ролята на лектор на етап І и ментор на етап ІІ. Занятието се провежда еднократно в рамките на 3 уч. часа. ІІІ. Творческо писане Написването на собствен текст изисква:
Първоначалните опити за писане на есе се поставят като домашна задача. ІV. Проверка на изпълнението
Продължителността на занятието до т. 3 е в рамките на 2 уч. часа поради малките групи и поставянето на ограничения за обем на съдържанието и времето за представянето му. Етап ІV има повторителен характер. Следващото творческо занятие е следствие на тематиката на художествените произведения по литература или е базирано на дебат, породен от урок по география или история, а понякога и "отдушник" от задължителната програма (по тема, която никога не е случайна). Приложение 1 съдържа писмени текстове на ученици от 10. и 11. клас в Българското училище в Хамбург, послужили като база за направените наблюдения. Някои от есетата са наградени в литературен конкурс "Стефан Гечев" на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Технологична прагматика (корпусите като помощно средство) В тази заключителна част от анализа на работата в смесени групи по български език са включени корпусите на българския език, тъй като анализът на грешките и по-детайлното вглеждане в текстовите компоненти се постига и чрез модерните технологии, които заемат сериозно място в чуждоезиковото обучение. Въпросът е не дали, а кои от тях и как да използваме ние, обучаващите. Относно обучението по български език няма ясна представа доколко технологиите подпомагат учителя за по-ефективен процес на езиково обучение или как учениците използват технологиите в социо-културната си среда. Компютърната лингвистика използва корпуси отдавна, за да разработва приложения и програми, станали неизменна част от ежедневието - от простите проверки за правопис и автокоригиращите опции на компютъра до сложните програми за машинен превод и езиковите банки. Много от съвременните речници от ново поколение са електронни и съставени на база корпусни данни. Корпусите се прилагат за разграничаване значенията на многозначните думи, откриване на граматични свойства и най-вече за наблюдения върху комбинативните възможности на лексикалните единици. Основната информация за търсената дума се съпътства от примерни изречения от автентични текстове, които представят употребата в реален контекст. На пазара на чуждоезиковото обучение съществува все по-голям брой учебници и граматики, основани на корпуси. През последните десетилетия броят на корпусите на различни езици, които могат лесно и безплатно да се ползват от всеки потребител на интернет лавинообразно нараства. В това отношение изучаването на български език е значително ощетено откъм готови продукти, но съставянето на специализиран корпус, съответстваш на нуждите на обучението по БЕЛ не е невъзможна задача. Това не предполага компютри във всяка класна стая и обучение по корпусна лингвистика на учениците. Тук преподавателят е активната страна, а отговорите на въпроси за най-подходяща или правилна дума, фраза, конструкция, лексикална или стилистична грешка са в компютъра. Следователно обучаващите се могат да извлекат полза от корпусите по три начина:
Осъществянането на първата възможност изисква творчески колективи и проекти. Втората и третата възможности предполагат учител, компютър, конкорданс инструмент с опция за български език и ентусиазъм.
Приложението и ползата от конкордансър в областта на лексикологията може да бъде например свързана с разбиране на съдържанието на твърде широки и абстрактни понятия, илюстриране на явленията многозначност, синонимия и антонимия, изменението на значението при заемките, комбинативните възможности и употребата на думите в контекст. Друг пример е положителната или отрицателна конотация на думите като езиково явление, което системно убягва на изучаващите български зад граница. Каква е "аурата" или "окраската" на прилагателното наивен? Кога е положителна, неутрална и кога отрицателна характеристика за личността? В областта на синтаксиса - какъв словоред или кой предлог е най-подходящ в дадена конструкция; в морфологичен план - как се комбинират темпорални и модални форми, формите на "ти"- и "ние"-изложението, реализиращи присъщата на есето ориентация към обобщеност на наблюдението; в стилистичен план - техниките за аргументиране, метафоричният потенциал на езика, емоционално-експресивната лексика (поетизми, битовизми, архаизми, турцизми и др.), ролята на ключовите думи, повторенията и т.н. Отговорите на подобни въпроси се съдържат в текстовете и извличаните от тях колокации. Някои от изброените възможности ще бъдат онагледени по-долу. Конкордансите като примерни изречения фокусират вниманието върху поведението на определена дума, подчертават нейната "компания", разкриват съдържанието на значението и обхвата на употребата й. Те илюстрират поведението на думата в контекста и в този смисъл допълват стандартния урок като разширяват същестуващите знания за езика с автентични примери. Типичните грешки при употребата на предлози, представки и наставки, словообразуването и фразеологията (*в май, *обаждам се на телефона, *комуницирам с, *сладкости вм. сладкиши, предвижа/придвижа; *ях вм. ям, *петелченце вм. петле или петленце) постепенно се преодоляват в писмените задачи. От конкордансите учителят автоматично може да извлече и необходимата лексика за работа по определена тема. Ако ще говорим за море напр. необходими глаголи за движението на водата са разбива, разлива, бушува, пени се, бучи, приижда, приплясва и др., прилагателните за описание на неговите състояния и нюанси - сурово, тихо, гладко като стъкло, безбрежно, надиплено, прозрачно, потръпващо, разлюляно, бляскаво и др. Такива извадки от автентични текстове могат да се включват като "гърнето с идеи" при въвеждането в темата или да съдържат всички термини от новия урок:
Таблица 1. Изречения от собствен литературен корпус към тема за есе "Моето море" Единственият недостатък на езиковите корпуси е нуждата от съставянето им в достатъчно голям обем, за да се осигури разнообразие от примери и представителност на извадката или да се използват малки специализирани корпуси (напр. журналистически статии за изследване на публицистичния стил; исторически корпус, базиран на понятията от учебника и др.). Конкордансът - отговор на ученическите затруднения За да бъде извършена проверка за конотацията на определена дума (наивен) или за нейната употреба, се налага справка със съществуващите корпуси за български език (The Brown Corpus of Bulgarian, БАН), а в случая и със специално съставен корпус от литературни произведения на български език от преподавателя. Съпоставката на резултатите от търсенето за прилагателното наивен в двата корпус-ресурса показва, че изреченията от литературния корпус по-добре илюстрират употребата на думата, тъй като комбинацията "наивен и глупав" подчертава отрицателния смисъл:
Прилагателното брутален също е проверено в двата корпуса, защото в примерно есе № 2 за зависимостите, компютърните игри са определени като "брутални". Възможна ли е подобна употреба на български?
В този случай примерите добре разкриват смисъла на прилагателното, а добавените от литературния корпус изречения илюстрират възможните синоними:
Конкорданс-изреченията и кратки извадки от литературния корпус могат да послужат за въведение в теми като Търпението, Свободата, Самотата.
Самотата може да засяда като бучка, да се споделя, да се мрази или обича и следователно предлага безкраен диапазон от възможни състояния. Примерите разкриват, че въпреки значението, което предполага основно свързване с отрицателни състояния, самота може да променя своя смисъл според думите с които се комбинира и е многопластова и неутрална:
Думата *сладкост (вм. сладкиш) много често се употребява от учениците, вероятно поради сходството й със сладост и типичната наставка -ост за образуване на съществителни имена. Търсенето показа на учениците не толкова правописа, колкото други възможни употреби:
Следващото примерно упражнение от областта на стилистиката илюстрира функцията на повторението в текста. Подготовка за писане на есе и въвеждане на тема "Нетърпението":
Задачи за самостоятелна работа: Нетърпението 1. Открийте ключовите думи, които внушават основната идея в есето "Нетърпението" на Георги Марков:
Нетърпението, Г. Марков 2. Кои изреченията точно разкриват основната идея на есето? (възможни са повече верни отговори):
3. Формулирайте сами и според своето разбиране основната идея на есето.
4. Перифразирайте изречението:
Всички примерни изречения в упражнението са ексцерпирани от литературния корпус и съответстват на идеята на текста.
Заключение Всеки индивид е мрежа от рефериращи една към друга и взаимосвързани идентичности, които се проявяват в различните жизнени ситуации. Обучението по БЕЛ акцентира върху ценностите и нормите в индивидуален, колективен и национален план не произволно. Във форматирането на задължителното учебно съдържание са заложени теми, които провокират запознаването с моралните и културни норми на българската нация. Тези теми могат да послужат като регулатори на индивидуалното поведение и "сглобяването" на младата личност за пълноценно включване в живота на обществото. Познаването на българската национална идентичност предполага запазването и развитието на моралните ценности на българския народ чрез "етическите лостове за въздействие" (Е. Маринова). В настоящата разработка приемаме художествената литература като проекция на културата на една нация и предметите история и география на България за тематичен извор, съдържащ провокации към мисленето, ценностната система и личния избор на индивида, които могат да се превърнат в средство за индиректно възпитание в ръцете на учителя. Така по пътя към същността на европейската идентичност, основаваща се на баланса и умереността, кооперацията и съгласието и възпитавана в основното училище, бихме могли да поддържаме и "родната" идентичност. Стратегиите за приобщаване към нея изискват индивидуализиращ подход при преподаването на българския език в чуждоезикова среда. Създаването на есе и работата с корпуси са два примера, които дават положителни резултати в обучението на ученици по български език в горен гимназиален курс зад граница.
Въпреки определени резултати (учебници, работни тетрадки, тестове), съставени по методиката на Общата европейска езикова рамка, все още няма разработени програми за цялостен цикъл на обучение по българския език като чужд за различни възрасти и за различни цели като фактор в поддържане на стандарти в обучението и изпитите за европейски сертификати. Създаването на текст, освен с усвоените езикови норми и правила, се свързва с индивидуалното съзнание и манталитета на личността и от това произтича огромното значение на езиковата култура като цяло. Писането на есе е насочено към мисленето, а не към възпроизвеждането. При трансформирането на когнитивните структури в езикови експлицитно се изразява само известна част от когнитивния модел, а другите му части присъстват в имплицитен вид. На тази особеност се базират ефектите на речевото въздействие, които всеки ученик според убежденията си, светоусещането и уменията си насочва по определен начин. Така върху белия лист с думи винаги рисуваме себе си. Възниква необходимост от културоведски ориентирана методика, насочена не само към системата от функции на феномена език (комуникативна, познавателна, кумулативна, смислооформяща, естетическа, фактична и др.), но и разглеждаща БЕЛ като предмет, който изгражда мирогледа на обучаваните, влияе върху формирането на техния манталитет и на представата им за езиковата картина на света. Такава методика служи като проводник на националната култура и спомага за трансформиране личността на подрастващите, за превръщането й в носител на българската култура.
БИБЛИОГРАФИЯ Бакрачева, Байчинска, Савова 2009: Бакрачева, М., Байчинска, Б., Савова, С. Статуси на психосоциална и национална идентичност, ценности и субективно психично благополучие в юношеска възраст. София: АИ "Проф. Марин Дринов", 2009. Barrett 2001: Barrett, M. The development of national identity: a conceptual analysis and some data from Western European studies. // Development of National, Ethno linguistic and Religious Identities in Children and Adolescents. M. Barrett et al. (eds.). Moscow: Institute of Psychology, Russian Academy of Sciences (IPRAS), 2001, с. 16-58. Димчев 2010а: Димчев, К. За търсенията в съвременната методика на обучението по български език. // Методика на обучението по български език. Реалности и тенденции. Велико Търново: Знак ’94, 2010. Димчев 2010б: Димчев, К. Лингвометодически и социокултурни аспекти на езиковото обучение. // Димчев, К. Езикознание. Езиково обучение. Методика на езиковото обучение. София: БУЛВЕСТ 2000, 2010. Kachru 1999: Kachru, Y. Culture, context and writing. Culture in Second Language Teaching and Learning. Cambridge, 1999. Карагьозова 2007: Карагьозова, С. Субективност, оценка и идиолект. Шумен: Litermedia, 2007. Кенарова, Кенарова 2000: Кенарова, К., Кенарова, М. Есето. Един опит, без който не можем. София, 2000. Korsgaard 2009: Korsgaard, C. Self-constitution. Agency, Identity and Integrity. New York: Oxford University Press, 2009. Маринова, Миков, Неделчева и др. 2010: Маринова, Е., Миков, И., Неделчева, Т., Петрова, Е., Станков, Д. Морал и национална идентичност. В. Търново: Фабер, 2010. Phinney 2000: Phinney, J. Identity formation across cultures: The interaction of personal, societal, and historical change. Human Development, 43, 2000, 27-31. Стаменов, Димитрова, Алмалех 2004: Стаменов, М., Димитрова, Ст., Алмалех, М. Език и манталитет. София: Военно издателство, 2004. The Brown Corpus 2015: The Brown Corpus of Bulgarian. // ИБЕ - Секция по компютърна лингвистика <http://dcl.bas.bg/cgi-bin/concord.pl> (26.08.2016).
Приложение 1: Примерни ученически есета № 1. Съпоставката е неизбежна (авторски текст, поощрителна награда, ДАБЧ)
Петър, 11. клас, ниво С2 № 2. Мадарският конник (авторски текст, поощрителна награда за 2013 г., ДАБЧ)
Емилия Станева, 10. клас, С1 № 3. България - каквато я обичам (ІІІ награда, ДАБЧ)
Ела, 10. клас, ниво С2 № 4. Колелото на времето
Елена, 10. клас, ниво С1 № 5. Хъшовете - мъченици и герои
Михаил, 10. клас, С2 № 6. Селото
Глория, 11. клас, ниво С2 № 7. "Всичко българско и родно любя, тача и милея"
Даниел, 10. клас, ниво В2 № 8. Самотата
№ 9. Съвършенството
Деница, 11. клас, ниво С2
© Илина Дойкова |