ИЗ "УЕБСАЙТ"

Емил Кръстев

web

1.

А в града скитат глутници от подивели кучета, ама не някакви кльощави помияри, дето побягват само да се наведеш уж да вземеш камък да го запратиш по тях, не, това са расови екземпляри, гледали са ги в къщи и апартаменти и са ги обичали като най-добри приятели, почти като роднини, водели са ги на ветеринар, хранели са ги с пържоли и шунка, мама ги е разхождала в градината, къпела ги е и е решела козината им, вечер са седели до татко с глава на коляното му, а дечурлигата са ги целували по муцуната, но нещастието на расовите кучета е, че живеят по-дълго от амбициите на стопаните си и когато мама и татко решат да търсят по света нов живот за дечурлигата, на домашните любимци им остава глутницата, където няма гребен, няма коляно, няма целувки, затова пък не се страхуват от хората и обикалят града да показват жълти зъби, и не само да ги показват, а синът все ми правеше забележки да не наричам Джони с това селско име Дончо, Джони е чистокръвен доберман, татко, с паспорт за произход и награди в рода му, но един ден се съгласи най-после с жена си, че и заради най-добрия приятел, и заради най-близкия роднина нямаш право да проваляш бъдещето на децата си, а след паспортната проверка на летището ми повтори за кой ли път: и добре да се грижиш за Джони, той ни е най-близкият приятел! - и аз всяка сутрин го извеждах на двора, и вечер, а той понякога си лежи на тротоара пред блока и само мърда уши и отпускам каишката му, завързал съм я за лявата си китка да не гони котки и гълъби, но той внезапно хуква подир колата, която профучава по улицата, и аз подтичвам след него, въпреки подаграта, два-три пъти дори се овъргалях в снега, зимите напоследък се случват мразовити, пътеките между сградите замръзват, фучат виелици, затова синът, когато дойде да прекараме заедно седемдесетия ми рожден ден, каза, че ми е трудно да се качвам с Джони по два пъти на ден до осмия етаж, асансьорът все не работи, и е уредил да продам апартамента и да си купя гарсониера на партер в чудесен жилищен блок, останалите пари щели да стигнат за първия семестър в университета за големия ми внук, а в деня преди да се нанесем в гарсониерата, заведе Дончо в Западния парк и се прибра сам - да си тича свободно между дърветата, тате - макар че какво е виновен Дончо, че кучетата живеят по-дълго от стремежа на хората за по-висок стандарт, но той все пак намерил пътя до дома, новите собственици обаче не знаеха къде съм се преместил, а на мен ми се стори един следобед, че го мярнах в глутница от някогашни най-добри приятели с жълти зъби и няколко изпусталели песа с увиснали опашки, и те предишни любимци на мамита и татковци, и когато за седемдесет и петия ми рожден ден синът ми изпрати маратонки за чудо и приказ - този път не успя да дойде, момчетата му започвали свой бизнес и трябвало да им помага, - аз вече трудно изкачвах четирите стъпала до входната врата, затова сега обувам маратонките, хващам патериците и излизам на тротоара да чакам глутницата, Дончо ми е запазил място в нея, а вие не се безпокойте, аз пазя вашето място при нас.

2.

Науката е море, в което аз съм нагазил само до коленете, и тази мисъл е на един от най-големите учени, Аристотел или Нютон, или Айнщайн, а вашата задача, ученици, е да потърсите в интернет кой е авторът на това признание, но сега можем да направим извода, че ядрото на всички знания е Еволюцията, която е изкарала живота от морето на сушата и постижението й изглежда чудесно както всяка нейна приумица, но ако се взрем в резултата, ще видим, че този път Еволюцията е избързала и вместо да променя живите организми в продължение на милиони и милиони години както обикновено, решила да свърши работата на две, на три, само за няколко еволюционни секунди, през които хрилете на рибите се превърнали в бели дробове, перките и опашките - в крайници, люспите по тялото - в косми, но станало така, че майсторството им с едно трепване на опашката да се стрелкат във водата и да се притаяват сред коралите, за да не ги налапа някоя по-едра риба, еволюирало в навик да се заключват вечер с десет катинара и да се молят селските бандити да не нахлуят в къщата и да ги заколят за пет лева от пенсията им, да уцелват момента, в който ще притичат по пешеходната пътека, без да ги разпарчатоса автомобилът на дрогиран малолетен шофьор, да се усмихват, когато им се плаче, и да убиват, когото обичат, макар че им се ще по-скоро да убият себе си, докато новият свят, в който ги изпратила Еволюцията с най-добри намерения, се превърнал в лудница, а знае се, че ако оставиш лудите без контрол, най-малкото ще избягат, затова Еволюцията се погрижила да еволюират и надзиратели, които са по-луди и от пациентите, но не ги тревожи необходимостта да се усмихват, когато им се плаче, и да убиват, когото обичат, и се оформила лудница с две категории луди, което не било точно това, което била замислила Еволюцията, ученици, но Еволюцията е космическа сила и никога не се отказва от започнатото, затова оставила лудите да стават все по-луди, а надзирателите - по-надзирателни, докато лудите и надзирателите станали едно и ще продължава все така, но кой знае, някой ден може на Еволюцията да й дойдат до гуша щуротиите на сухоземните и да ги прати обратно в морето, дробовете на сегашните бозайници обаче няма да станат отново хриле, ръцете и краката им - перки и опашки, космите им - люспи, защото навикът им да се заключват с десет катинара и да се кръстят, преди да стъпят на пешеходната пътека, ще ги е научил да се усмихват, когато им се плаче и да убиват, когото обичат, и белите дробове, крайниците, космите този път ще еволюират в хриле със смартфони, перки с лакирани нокти, люспи с прически, а ендемитите, които са се скрили и не са се върнали във водата, защото са искали да се смеят, когато им е весело, и да плачат, когато ги боли, да обичат, когото обичат, и да убиват само когато се наложи, ще се гушат между страниците на Червената книга и ще се молят Еволюцията да я отвори някой ден, да се ядоса на непослушковците и да ги изхвърли в космоса, като ги остави този път да се оправят сами и рано или късно и те да нагазят поне до глезените в морето на познанието и да разберат, че тя не им е мислела злото, просто такива са законите на еволюцията, но за великите учени вие ще ми разкажете утре, след като прочетете за тях в интернет, понеже сега чувате звънеца как си дере гърлото да ни зарадва, че Еволюцията и днес доведе делото си докрай и учебният час свърши.

3.

И ще се сбъдне мечтата на човека да постигне безсмъртие, но винаги има едно “но" и този път то е мънкането на геронтолозите, че безсмъртието ще бъде един вид временно безсмъртие, защото човек ще губи безсмъртието си при автомобилна катастрофа или като го наръгат с нож, или по още хиляди причини, а песимистите писнаха, че такова безсмъртие ще разруши обществото. Рано или късно на някого ще се наложи да жертва безсмъртието си, за да не се заледи завоюваната вечност, а кой ще се отказва от подобен бонус, и ще се разрази битка на живот и смърт между безсмъртните, оптимистите обаче ги оборваха, че вярно, този избор ще отнема безсмъртието на някои, други ще се превръщат в хипохондрици, неврастеници, шизофреници, маниаци, но ще ги затварят в лудници и безсмъртието им ще бъде гарантирано, къде в лудниците автомобили и ножове. Философите пък, да не останат по-назад, нададоха вой, че геронтолозите искат да накажат човечеството с най-тежката присъда - възможност да разсъждаваш вечно върху безсмислието на живота, затова пък физиономиите на бизнесмените станаха още по-доволни, виж ти каква далавера се отваря. Богатите ще стават вечно по-богати, а вечно по-бедните бедни ще си мълчат, защото ще се надяват някой ден да спасят света от заледяване и да се отърват от постигнатата мечта да седят безсмъртно дълго на тротоара пред празни консервни кутии и да чакат някой от безсмъртните, които няма да са чували за заледяването, да им пусне левче, нека се сбъдва по-скоро мънкането на геронтолозите!

4.

След стотици хиляди опити орнитолози, дерматолози, травматолози, кардиолози, офталмолози, невролози и така нататък стигнаха до извода: най-сигурното средство да се удължи животът е шопинг терапията или, казано популярно, безразборното харчене на пари за скъпи и ненужни вещи, с което целим да покажем, че и ние участваме във Вселенската хармония, а познати и приятели да губят съня си от завист. Шопинг терапията намалява оксидантите в кръвта, регулира кръвното налягане, премахва пердето на окото, нормализира храносмилането и ускорява перисталтиката, не допуска кариесите, стопява шиповете и целулита, изглажда бръчките, отдалечава деменцията, измъква ни от стреса и ни спасява от още десетки и десетки заболявания, но задължително условие е шопинг терапията да се провежда в големи бутикови, фестивални и курортни центрове. Търговската среда трябва да бъде безкрайно разнообразна и възможностите за шопингуване да са неограничени, затова най-важни са трите опорни точки: комбинацията от пет локации, в които се провежда лечението, степента на шопингуване и честотата му, а оттам следва и изводът за месечния цикъл. Веднъж в месеца шопингуване ти подарява един месец повече живот, два пъти в месеца водят до три месеца удължаване, шест месеца шопингуване - три години и така нататък в геометрична прогресия, но както при всички психосоматични процеси и в този случай дребните детайли играят огромна роля. Ако за европееца комбинацията Париж - Рим - Лондон - Виена - Брюксел удължават живота със сто точки, за шопингуване в Лос Анжелис - Шанхай - Сидни - Сингапур - Ню Йорк например се дават сто и трийсет точки. За жителите на Америките и Далечния Изток пък е обратното и медиците правят извода, че шопингът в локации, до които се стига с два часа летене, дава четиринайсет на сто по-нисък ефект в сравнение с дестинация от дванайсет часа. Главното е, че шопинг терапията гарантира живот най-малко сто години, както утвърждават познавачите на билки, минерали и скъпоценни камъни, на слънчевите протуберанси, особените състояния на духа, автогенния тренинг, нирваната и законите на пазарната икономика, но слънцето неизбежно хвърля и сянка. Отрицателните страни на шопинга са, че на пациента му става скучно, затова лекарите съветват - не се състезавайте помежду си по брой локации, степен и честота на шопингуване, защото идва момент, когато се заривате под планина от шопингирани рокли, костюми, ризи, обувки, чорапи, кърпички, шапки, ръкавици, шалове, парфюми, браслети, бижута, картини, шедьоври на компютърната техника и автомобилостроенето и с прекалено седмично шопингуване вместо да удължите живота си до сто години, може да умрете от скука.

5.

Тежък е животът, господине, хората станаха едни!

Ще паднеш на улицата и няма да те погледнат.

Не ги интересува инсулт ли си получил, или си пукнал от глад, а аз от седем часа чакам и все да ми дойде редът, да ми дойде и се обаждам, че ме пререждат, няма да си мълча.

Докторката излезе преди малко да ме нахока, че реда го определя тя и на когото не му отърва, да си търси друг лекар.

И отново вкара свой човек.

А вие защо сте тука?

Нещо с главата ли?

Ами че ние пред тази врата всички сме заради главата и не че щях да търкам вече цяла седмица този стол, но ми дойде до гуша да ми виси на врата свекървата.

Не знам защо Господ държи такива хора и не ви познавам, но свекървата е на деветдесет и пет, а Господ не я прибира.

Какво толкова съм съгрешила, че мъжът ми почина преди двайсет години и ми остави на ръцете бабичката?

Пък иначе от кръста нагоре нищо й няма, нито сърце, нито дробове, поне да се закашля, че да се задави и хайде към гробищата.

А то виждате, мене ме докара до чакалнята на невроложката.

Не можела да стане сама, ами не ставай, лежи си там и не се обаждай, а тя на двайсет и седем се развела.

И оставила моя Димчо петгодишен без баща.

Сега аз да я гледам, но защо ви занимавам с моите ядове.

Трябва да тичам до вилата, шейсет и четири квадрата, на три етажа, с овошки и зеленчукова градина.

От моя Димчо ми остана, наследство от баба му.

А вие от какво сте болен?

Като ви гледам, доста блед изглеждате.

Тука сте по работа ли?

Какво, мъките ми са свършили вече?

Де да беше така, ама онази вещица ме чака вкъщи.

Чак не ми се прибира.

Щяла да почине след няколко минути?

Господ да ви поживи!

А вие откъде знаете?

Такава ви е работата?

Хубава работа!

Но това не се научава предварително.

Все пак Бог да ви благослови.

Много сте любезен.

Рядко ще срещнеш вече човек да те успокои.

Ей така, без нищо.

Дори кошница с кайсии да не ти поиска.

И как ще пукне дъртофелницата?

Две седмици не била ставала от леглото?

И не била яла нищо?

Че да си сготви.

А тя да знаете колко яде!

За цял трамвай бабички се тъпче.

Какво, трябва да вървите, че ви чакат още хора?

Вървете, вървете, хората не бива да чакат.

Като пред този кабинет.

Че стигнат ли до тука, цял живот чакане ги чака.

Да дойда с вас ли?

Благодаря, но цялата къща ми е на главата.

Да я изчистя, че вещицата я направи на клозет, а стаята й е пълна с кашони.

Едни такива прашни, вехти, явно, са от много години.

Докато можеше да става, току клякаше при тях и бърникаше вътре.

Крие нещо дъртата, казвах си, но ще дойде и моето време.

И дочаках.

Залежа се и аз веднага отворих най-големия кашон.

За да разбера заради каква глупачка съм се трепала.

Или каква глупачка съм била аз да очаквам поне шепа злато.

И на спестовна книжка щях да съм благодарна.

А то книги!

Всяка подвързана с целофан.

Бързо се сетих, нали моят Димчо работеше в печатница.

Оттам ги е отмъквал, ама защо са му били?

Че и с целофан!

И да не ми каже!

Аз зиме се чудя с какво да разпалвам печката на вилата, а тя да си мълчи, гнидата, сякаш не аз я храня.

Но Бог е милостив, той чува молбите на вярващите и ще си я прибере.

Ще крие тя разпалките за печката!

Не разбрах, къде да отида?

По пътя ще ми разкажете?

Кой сте вие да ми говорите така!

Веднага ви отгатнах що за стока сте, с този костюм!

И черни очила.

Не ги свалихте дори тук, в чакалнята пред кабинета на докторката.

Правите се, че четете.

От това тефтерче.

И косата ви вързана на плитка.

А отначало ми се сторихте солиден човек.

Трябва да ме вземете и мене ли?

Със свекърва ми?

Че защо, аз да не би да съм се залежала от четири години?

Я ме вижте каква съм здрава, сама прекопавам градината.

Не ви разбирам, било ми отредено да прекарам тука, докато е жива дъртата?

И като хвърлела топа, нямало да има нужда от мене?

Защо не са ми казали?

Свекървата се чувства отлично, от кръста нагоре е като спортистка.

Както се грижа за нея, ще живее още трийсет години.

Щяла да умре от глад ли?

Нещо не сте разбрали, препълнила съм хладилника.

Пилешко и кисело млекце, сиренце, масло, доматки от градината на вилата.

А и какви краставици отглеждам!

Черешите са колкото сливи.

Вие изглеждате интелигентен човек, ще ви дам от най-дебелите книги.

Дето ги пазя за зимата.

Топлят здраво и знам какъв стана светът.

Ще паднеш на улицата и няма да те погледнат.

Шефът ви не обичал да чака ли?

Имал добра душа?

Но бил претрупан с работа?

Не съм му била само аз на главата?

По света имало милиони като мене ли?

И всичките ни търпял, докато били живи свекървите ни ли?

После пращал вас?

Затова нервите му били опънати?

Ами вие пред точния кабинет сте попаднали.

Знам какво ще ви посъветва докторката - да подшушнете на шефа си, че му е нужно спокойствие.

Да не се преуморява.

А аз ще ви го кажа по-ясно.

За да си почине, да направи най-простото - да обърне нещата.

Нека свекървите да са живи, докато снахите се грижат за тях.

Така майката на моя Димчо ще изкара до сто и петдесет.

А вие няма да търчите от снаха на снаха.

За вашето не се безпокойте, то не се губи.

Какви домати растат в градината, какви чушки!

И на шефа си ще занесете от черешите, само да не бърза.

© Емил Кръстев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.01.2018, № 1 (218)

Други публикации:
Емил Кръстев. Уебсайт. София: Гея Либрис, 2017.