НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ СОБСТВЕНИТЕ ИМЕНА В ДВЕ ПРЕПРАВКИ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ
(РИЛСКАТА И ПОП-ЙОАНОВАТА)¹

Елена Каневска-Николова

web

"История славянобългарска" на Паисий Хилендарски е "онзи източник, от който черпят историческо знание всички преправки" и към който се добавят фрагменти от Спиридоновата История², за да се получи нова книга "сглоба" (Кръстева 2012: 196). Достигналите до нас преработки / преправки на "История славянобългарска" имат такъв компилативен характер. Както отбелязва Ил. Тодоров, "всяка преработка идва да задоволи известна обществена потребност, (...), внася нещо ново в съдържанието и формата на произведението" (Тодоров 1982: 41). Още М. Дринов пише за "четири такива преработвания Паисиевът труд", чиито съставители могат да се нарекат ученици на отец Паисий (Дринов 1871: 15). В. Златарски смята термините преправка и преработка за некоректни и предпочита названията компилация или сглоба (Златарски 1899: 738-739), но първите два термина постепенно се налагат. В писмо до М. Дринов от 1905 г. той пише, че във връзка с подготвянето на критическо издание на Историята (останало неосъществено) разполага с 10 нейни преписа (Тодоров 1971: 95); в библиографията към академичното издание на "История славяноболгарская" Й. Иванов изброява 36 преписа и преправки на Паисиевия труд (Иванов 1914: LIV-LIX); М. Стоянов дава сведения за 40 запазени преписи и преработки (Стоянов 1962); Б. Ангелов уточнява, че броят на преправките е около 20 (Ангелов 1966: 51), а според Н. Драгова до нас са достигнали около 50 преписа и преправки (Драгова 2012: 40-46). Списък на 25 преписа и 24 компилации (преработки / преправки) откриваме в публикация на М. Димитрова и Д. Пеев (Димитрова, Пеев 2012: 54-65).

Рилската преправка, ръкопис от 1825 г., създаден в Рилския манастир (съхраняван в Национална библиотека "Кирил и Методий“ под № 775), е първата преработка - "истинска преправка" (Ангелов 1966: 38), а не препис на "История славянобългарска", която се явява прототекст на следващите преписи и преправки - Поп-Йоановата преправка (Змеево, 1830), трите Харитонови преправки (Змеево, 1831; Чирпан, 1831; неизв., 1832), Пирдопската преработка (Пирдоп, 30-те год. на XIX век), Кесаревият препис (Пазарджик, 1840-41), Панагюрският препис (неизв., 40-те - 50-те год. на XIX век) и др.³ Всъщност само Рилският ръкопис от 1825 г. според Ил. Тодоров може да се нарече преработка или преправка, тъй като "всички останали са повече или по-малко точни преписи, свързани пряко или косвено с него" (Тодоров 1982: 46).

Поп-Йоановата преправка (НБКМ 1113) е най-близка по време на създаване до Рилската преправка. Относно мястото на възникването й липсва единство в научната литература поради наложилото се становище за две преработки - Поп-Йоанова и Змеевска (незапазена). В публикацията на М. Димитрова и Д. Пеев като място на възникване на достигналия до нас Поп-Йоанов препис е посочен Рилският манастир (Димитрова, Пеев 2012: 61). Ил. Тодоров пръв допуска съществуването на единствен ръкопис, М. Кръстева възприема тази хипотеза и нарича ръкописа Поп-Йоанова преправка, създадена през 1830 г. в Змеево (Кръстева 2014), а М. Куршумова аргументирано доказва това, както и авторството на ръкописа - поп Йоаникий Петкович (Куршумова 2014).

Настоящото изследване е посветено на собствените имена на българските крале, царе и светци, изброени в Рилската (РП) и Поп-Йоановата преправка (ПЙП)⁴, както и имената на градовете в раздела за четирите части на българската земя. При предаването на личните и селищните имена е направена нормализация с цел максимално доближаване до съвременната графична система при запазване на някои графеми, важни като езикови особености или като характерни отлики между двете преправки.

В списъка с имената на българските крале и царе в РП и ПЙП, освен 7-те крале и 33-мата царе, изброени в списъка "Тук е нужно да съберем заедно имената на българските крале и царе..." в Паисиевата История (ПИ 2012: 259 и сл.), са добавени още 19 имена на крале и 6 имена на царе (последният е княз). Прибавени са и 6 имена на светци към списъка с "имената на българските светци, които са просияли от българския народ в последно време" (ПИ 2012: 317 и сл.).

Ето имената на кралете и царете, които липсват в Паисиевата История (19 крале, 5 царе и 1 княз): Иллирик: внука Мосохова / Мосхосова; Бладилия, син Илириков; Коледа, син Бладилиев; Болга, син Коледов; Брем, син Коледов; Лила, син Болгов; Перун, син Лилов; Илирик, син Перунов; Нина, син Перунов; Тахлада, син Нинов; Будин, син Тахладов; Бардин, син Буденов; Сардалин, син Буденов; Богор, син Сарделинов; Декефал; Свиталиан; Гервелин; Орбат, син Батоев; Ликиние, малий син Ликиниев; Телерик или Илирик / Телерик, син Иллириков⁵; Роман, син Самоилов; Гавриил, син Самоилов; Тихомир, барон; Георгия Страшимир⁶, син Александров; Владислав Княз, син Йоанна Шишмана сина Александрова.

В Паисиевата История обаче е посочен Радомир, царувал след Самуил. В раздела "За българското царство" Паисий споменава за Роман, който заедно с брат му Борис бил изпратен от цар Петър в Цариград, а след смъртта на баща им двамата братя "се завърнали, за да поемат царската власт в България" (ПИ 2012: 155), но по-нататък Роман не е споменат като цар. В следващото по-долу повествование е казано, че "след Самоил се възцарил неговият син Радомир, но царувал една година и бил убит..." и че "българите изгонили Гаврил, Самоиловия син, във Влахия..." (ПИ 2012: 165). Затова вероятно Роман и Гавриил не са включени в списъка с имената на царете. Авторите на двете преправки точно преписват историческата част - така, както е у Паисий, но намират за необходимо да включат в списъка с имената на българските крале и царе имената на Роман и Гавриил, само че неправилно определят Роман като Самуилов син⁷. И Паисий Хилендарски, и неговите събратя по перо не включват името на Иванко в царствения списък, въпреки че се споменава за него в историческото изложение. При съставянето на този списък монасите преписвачи не следват строго изписването на имената на кралете и царете в Паисиевия списък: Батоя (както е в повествованието) вм. Братоя Силни, Таган вм. Тагана, Михаил⁸ (без добавката Йоан), Симеон (без добавката Лабас), Йоан, син Ааронов (без добавката Владимир, която обаче се среща при изброяването на светците), Йоан, син Александров (без добавката Шишман, която се среща по-долу след името на княз Владислав - "син на Йоан Шишман"). Соботин / Саботин в двете преправки е поставен в списъка след Селевкия (както е в историческото повествование), а не след Сабин, както е в Паисиевия списък. Смилиц е след Борил, както хронологично следват в историческото изложение ("По Борила настал Мичо или Смилец на царство..." - ПИ, "По Борила⁹ настал на царство болгарское Смилиц син Калиманов..." - РП и ПЙП), а не според реда им в списъка на Паисий - Смилец е № 24, а Борил е № 25 след него, т.е. в двете преправки са премахнати противоречията в Паисиевата История. Това потвърждава извода на Ил. Тодоров (в резултат на текстологичния анализ на преписите от Софрониевата редакция) за "все по-често обръщане към историческите извори за коригиране, допълване и уточняване на някои моменти от историята" (Тодоров 1982: 44).

Имената на светците, които липсват в Паисиевата История, са: Св. Лука братаниц Св. Йоанну; Св. Параскева Тернская / Терновская под Средец; Св. мъченица Васса девица от страны Солуна; Св. преподобномъченик Манасия Габровский, Св. преподобномъченик Игнатия Туловскы, Св. преподобномъченик Евтимия Серский.

И в двете преправки не се среща името Терапонтия - един от тримата Софийски свети мъченици, но в тях към Свети Димитрия Новы е добавено Басарбовски; изписано е Трифилия вм. Тривелия, Симон Каменски вм. Симон Петровски, Варсонуфия вм. Върсунотей, Мартиниан вм. Мартимиан.

В раздела за славянските учители в двете преправки рождените имена на Методий и Кирил са Михаил и Костадин / Костандин, докато в ПИ се използват само монашеските им имена Кирил и Методий. ЛИ Костантин (с елизия на първия съгласен н) в Паисиевата История се среща за назоваване на цар Константин Шишман (ПИ 2012: 196 и сл.). В двете преправки се използват фонетичните варианти Костандин (със замяна на т с д) и Костадин, което е побългарената форма на гръцкото лично име - явно била е в употреба в говоримата реч.

Откриват се твърде много графични различия при собствените лични имена и презимена между двете преправки - Рилската и Попйоановата:

ы > и: Михаил Тѐрновскы / Михаил Тѐрновски; Басарбовскы / Басарбовски, Нына / Нина (но: Тахлада, сын Нынов);

ы > ïй: Пимен Зогравскы / Зографскïй;

ïи > ы: Йоан Владимѝр Тѐрновскïй / Йоан Владѝмир Тернòвскы (но: Давид Тѐрновскы) - разлики и в ударенията;

ïи > ïй: Тѐрновскïи / Тернòвскïй, Охридскïи / Охридскïй (но: Климента архиепископ Охридски), Лѐсновскïи / Лѐсновскïй, Пшинскïи / Пшинскïй, Сарандопòлскïи / Сарандопòлскïй, Дивѝческïи / Дивйческïй;

ïа > ïй: Теодосïа / Теодисïй;

ïа > ïѧ: Трифилïа / Трифилïѧ и Тривелïа / Тривелïѧ; Евтимïа / Евтимïѧ - 2 пъти, но и Евтимïа (при изброяването на Зографските мъченици, изгорени от латините); Сергïа / Сергïѧ, Йоаникïа / Йоаникïѧ, Игнатïа / Игнатïѧ; Бладилïа / Бладилïѧ, Телезвïа / Телейзïѧ, Селевкïа / Селевкïѧ, Георгïа / Георгïѧ, но и Георгïа (Георгïа Софийскïй)¹⁰;

0 > òв: Параскева Тернскаѧ / Тернòвскаѧ;

е > а: Меглѐнскïи / Маглѐнскïй;

е > и: Бỳденов / Бỳдинов (но и Бỳденов), Селѐвкиев / Силевкиев;

о > а: Соботѝн / Саботѝн;

а > ъ: Александра / Александръ;

с > з: Косма / Козма и з > с: Козма / Косма;

зв > йз: Телезвïа / Телейзïѧ.

По-последователна е графиката в Рилската преправка - съчетание ïа в краесловие и в средисловие, докато в ПЙП се среща както ïа, така и ïѧ, а еднократно и ïй; завършекът на притежателните прилагателни е ïи, само в 5 случая е графема ы, а в ПЙП са регистрирани графеми и, ы и преобладаващото съчетание ïй; ударението е постоянно, докато в ПЙП в една и съща дума варира: отначало върху първата сричка, както е в РП - Тѐрновски, Тѐрновскы, а след това върху втората - Тернòвскы, Тернòвскïй. Разлика в ударението се открива и при ЛИ Владимир - в РП е върху третата сричка, а в ПЙП - върху втората. В ПЙП графемата а (без надредна чертица) в Маглѐнскïй и Саботѝн явно е използвана за предаване на гласния звук ъ - М. Куршумова привежда примери с а с надредна чертица за вокал [ъ], което според нея "е усвоена писмена практика от поп Йоан" и "едно от графичните решения за вокала [ъ] през втората четвърт на ХІХ в." (Куршумова 2014), така че със или без надредна чертица буквеният знак а се използва и за гласния звук ъ. Фонетичната промяна е > и в неударена позиция - Бỳденов (РП) / Бỳдинов (ПЙП), Селѐвкиев (РП) / Силевкиев (ПЙП), може да се приеме за редукция, която, както е известно от диалектологията, е характерна източнобългарска диалектна особеност.

Географското описание на българските земи с нейните 4 части и градовете в тях се появява най-напред в Рилската преправка - според Б. Ангелов "по всяка вероятност тази глава е съставена от автора на компилацията" (Ангелов 1966: 46). Това описание се включва и в следващите преправки - Поп-Йоановата и трите Харитонови. Списък на градовете в четирите части е включен и в Кесаревия препис (КП 2012), а в Панагюрския - списък на градовете в трите части на България (според "Опис на славянските ръкописи", т. IV, 1871). Разделът за четирите части на българската земя за пръв път цялостно е цитиран от Вл. Ив. Ламански (1869: 122 и сл.), а две години по-късно и от М. Дринов (1871: 19-20). Явен е стремежът на всеки преписвач "да постигне и да внуши представата за Голямата България и Голямото българско" (Кръстева 2012: 179).

В Рилската преправка са изброени 136 селищни имена, а в Поп-Йоановата - 135 (градовете всъщност са с един по-малко, тъй като Тетово и Калканда назовават един и същи град).

Разликата на лексикално равнище между двете преправки е, че в РП в част трета - Македония, се среща селищното име Алïстра (написано наклонено, сякаш добавено между Неврокоп и Меомия¹¹). СелИ Палчѝк (Балчик) също е добавено и е написано наклонено след Айтос в част втора - Тракия, а би трябвало да е в първата част - Мизия (на предишната страница). В ПЙП, както и във Втората Харитонова преправка (Чирпан, 1831), наричана още Чирпански и Геров препис, също в част втора - Тракия, се среща СелИ Палчѝк (ВХП 2012: 151; вж. и Дринов 1871: 20), а в Кесаревия препис - Балчѝк (КП 2012: 229). Тези ръкописи явно са имали за основа Поп-Йоановата преправка, в която липсва СелИ Алïстра. Представлява интерес използваното "трикрачно" т при неговото изписване в РП - то било употребявано от Паисий Хилендарски (Тодоров 1971: 105), останалите СелИ са с "еднокрачно" т. Различава се изписването и на буквата р - с по-малка вертикална чертица в сравнение с другите графеми р. Освен това името е написано с друго мастило и по-тънък писец, което показва, че е добавено от друг преписвач, а може да е взето и от друг стар източник.

Първата част на българската земя в РП и ПЙП е назована Мисиния или Задгорие¹² - тя обхваща земите "между Стара планена и Дунай: от Черное море до Ветисла". Ето списъка на 33-те града в тази първа част: Бѐлиградчик (Белоградчик); Нѐготн (Неготин); Фетѝсла¹³; Берковица; Кутловица¹⁴; Видин; Враца; Урѧову (Оряхово); Лома (Лом); Лович (Ловеч); Никопòл; Севлиюво (Севлиево); Плевен; Свищов; столный град Тернову (В. Търново); Руссы¹⁵; Арбанас; Родостолъ¹⁶; Селистра (Силистра); Рѧову¹⁷; Разграда (Разград); Мачѝнъ¹⁸; Жумàѧ¹⁹; Шумен; Козла²⁰; Кесакову²¹; Пазаржик²²; Преслава (Преслав); Баба²³; Тулча; Каварна; Варна; Кòзложа²⁴.

Втората част - Тракия, включва 44 града "между Стара планена и Трача планена: от Черное море и от Адрианову до Ныш". Ето списъка на градовете във втората част: Созòву (Созопол); Бабайскы²⁵; Сàра²⁶; Нона²⁷; Адриан²⁸; Бургас; Айлò²⁹; Месеврѧ³⁰; Айтòс; Палчѝк, Малотѐрнову (Малко Търново); Карнобат; Жеравна; Узунжову; Аскюю³¹; Чирпан; Зàхра³²; Загорà³³; Iàмбол (Ямбол); Сливен; Котел; Казанлàк (Казанлък); Карлово; Етрополы (Етрополе); Филибе³⁴; Стѐна³⁵; Пазарджик; Самоков; Ихтиман; Златица; Пещера; София; Радомир; Дупница; Жумаѧ³⁶; Кюстандил; Банѧ (Сапарева баня); Брезник; Тран³⁷, Пирот; Вранѧ (Враня); Лескòвиц (Лесковац); Ниш; Круша (Крушевац).

Третата част - Македония (изписана Макидòнïѧ), обхваща земите "между планена Дѐспота и между Грецïа / Грецыѧ" - 38 града според РП, а според ПЙП - 37: Новàй³⁸; Козястена³⁹; Скеча⁴⁰; Гюмюрджина⁴¹; Смилѧн⁴²; Захнà⁴³; Просѐчена⁴⁴; Драма; Филиопус⁴⁵; Неврокоп⁴⁶; Алистра⁴⁷ (само в РП), Меомѝѧ⁴⁸; Банѧ⁴⁹; Меленѝк; Сѐра⁵⁰; Демирисар⁵¹; Жумаѧ⁵²; Дòхрѧн⁵³; Петрѝч; Рàдовиш⁵⁴; Вѝйница⁵⁵; Струмница⁵⁶; Щип; Кòчани; Паланка (Крива Паланка); Кратово; Комàнову⁵⁷; Тиквиш⁵⁸; Вѐлѧс (Велес); Телерѝс⁵⁹; Скòпѣ (Скопие); Балжа⁶⁰; Водин⁶¹; Новгрàд⁶²; Нѐгош⁶³; Катраница⁶⁴; Вардàр⁶⁵; Прищина.

Четвъртата част е Дардания - "крайна венецианом: то е западная страна болгаром", с 21 селищни имена, назоваващи 20 града: Охрид старая столица болгаром; Бытола (Битоля); Прилип (Прилеп); Нòвипазар; Дïакову⁶⁶; Призрѧн (Призрен); Тетову⁶⁷; Калканда⁶⁸; Елбасан; Шкодра; Рѣка⁶⁹; Дѐбра (Дебър); Ужеца⁷⁰; Горнарекà⁷¹; Долнадѐбра⁷²; Скендер⁷³; Крушовица⁷⁴; Кораб⁷⁵; Новосело⁷⁶; Плѧсову⁷⁷; Бер⁷⁸.

Някои от по-важните графични разлики при имената на градовете в двете преправки - Рилската и Попйоановата, са:

а > е: Просѐчана / Просѐчена;

ѧ > а: Софѝѧ / Софïа;

ѧ > я: Кòзѧстена / Козястена;

лн > нл: Казалнак / Казанлак.

Появата на графемата я в Поп-Йоановата преправка, както и замяната на краесловните буквени начертания -ѝѧ с -ìа, т.е. -ия са доказателства за "якав" изговор на ѣ и ѧ - това, заедно с регистрираната редукция при ЛИ, потвърждава тезата за възникването на ръкописа в източнобългарските земи, а не в Рилския манастир (вж. Димитрова, Пеев 2012: 61).

Разнописането в двете преправки може да се обясни най-напред с различното място на създаването им. Рилската преправка е съставена в Рилския манастир, което предполага спазване на църковнославянския канон, докато Поп-Йоановата преправка е направена в Змеево (Дервент), Старозагорско, където по-силно изразена е тенденцията към доближаване до народния говор - източнобългарския. На второ място - авторите на ръкописите са с различна подготовка и качества. Дали Рилската преправка е дело на монаха таксидиот Паисий Николаевич Рилски, както смятат Б. Ангелов и Ил. Тодоров (Ангелов 1966, Тодоров 1982: 45), или на Спиридон Габровски според хипотезата на Ив. Радев, явно става дума за "изложение, издаващо школувано историографско мислене", "познания и историческа осведоменост, които са във възможностите поне на книжовници от ранга на Паисий или на Спиридон" (Радев 2012: 25). Б. Ангелов определя преписвача на Рилската преправка като "книжовник с практика" (Ангелов 1966: 50). За преписвача на Поп-Йоановата преправка не може да се каже същото - непоследователността в графично отношение и несъзнателните изменения като пропускане на отделни думи (напр. Задгорие след съюза или преди изброяването на градовете в първата част на българската земя) говорят за недостатъчно добра подготовка, за небрежност и недоглеждане.

БЕЛЕЖКИ

1. Изследването е по проект ФП17-ФЛФ-004 / 16 май 2017, финансиран от НПД на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". [обратно]

2. "История во кратце о болгарском народе словенском" от Спиридон Йеросхимонах, написана 1792 г. [обратно]

3. За генеалогията или родословното дърво на преписите и преработките на "История славянобългарска" вж. Тодоров (1982); Димитрова, Пеев (2012). [обратно]

4. Дигитални копия на ръкописите ми бяха предоставени от ръководителя на проекта доц. д-р Мила Кръстева. [обратно]

5. След него следва Телерик Втори, докато в Паисиевия списък (ПИ) е само един Телерик. [обратно]

6. В историческото повествование на Паисиевата История се споменава Страшимир като един от синовете на цар Александър, изпратен да управлява Видин и околността - той обаче не намира място в царствения списък. В двете преправки към Страшимир е добавено името Георгия, а при изброяването на синовете на цар Александър е посочен като първи син с името Георгия деспот. [обратно]

7. Така е и във Втората Харитонова преправка (ВХП 2012: 147). [обратно]

8. В историческата част и на трите ръкописа се говори за Муртагон, стъпил на престола след смъртта на брат му Крун - след кръщението става цар Михаил. [обратно]

9. В Поп-Йоановата преправка е написано Бориса. [обратно]

10. ЛИ Ангеларïà, Димитрïà, Манасìà, Варсонуфïà, Мартинïàн, Кипрïàн, Антонïà, Домитïàн, Партенïà, Свиталïàн, Алусïàн са еднакво изписани в двете преправки. [обратно]

11. В изданието на Рилската преправка на "История славяноболгарская" Б. Ангелов е поставил Алистра след Сера (Ангелов 1966: 134). [обратно]

12. Лексемата Задгорие е изпусната поради недоглеждане след съюза или в Поп-Йоановата преправка. [обратно]

13. В Кесаревия препис - Фетислам (КП 2012: 229). Старият град Фетислам в Кладово (дн. Сърбия) е паметник на културата - според историческите извори и археологически разкопки, крепостта Фетислам най-вероятно е построена върху основите на древна крепост, а именно средновековната Новиград. [обратно]

14. Дн. Монтана. [обратно]

15. В Кесаревия препис - Руссчук (КП 2012: 229). [обратно]

16. Вероятно Доростол - една от най-първите големи византийски крепости, които Аспаруховите българи завзели и още от 681 г. преминали в границите на Първата българска държава, като редом със столиците Плиска и Преслав били най-значителните градове крепости. [обратно]

17. Ряхово - село в Северна България. [обратно]

18. Мачин е административен център в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния. Град Мачин, при устието на Дунава, е цветущ град през XI-XII в. До 1940 г. Мачин е с преобладаващо българско население, което се изселва в България по силата на подписаната през септември същата година Крайовска спогодба. [обратно]

19. Джумая - старото име на Търговище. [обратно]

20. Козлуджа - село в окръг Кюстенджа, Северна Добруджа, Румъния. До 1940 година в Козлуджа има българско население, което се изселва в България по силата на подписаната през септември същата година Крайовска спогодба. [обратно]

21. Кесаково е или Кюстенджа или Черна вода - град с антично име Аксиопол. [обратно]

22. Нови пазар. [обратно]

23. В Кесаревия препис - Бабадаа (КП 2012: 229). Бабадаг е град в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния. Името на селището е турско и означава "Планина на Отеца". Счита се, че "Отеца" е сунитският дервиш Баба Саръ Салтък, който през 1261 е духовен водач на група огузи при настаняването им в Добруджа от Михаил VIII Палеолог. [обратно]

24. Козлуджа е дн. град Суворово - на 34 км северозападно от град Варна, на 56 км югозападно от град Добрич и на 59 км източно от град Шумен. [обратно]

25. Бабаески е град в Източна Тракия, Турция, околийски център във вилает Лозенград (Къркларели). [обратно]

26. В Кесаревия препис - Сараи (КП 2012: 229). Сара е вероятно Малък Самоков - град и административен център във вилает Лозенград (Къркларели). [обратно]

27. Вероятно Енос - град и административен център във вилает Одрин. [обратно]

28. Одрин, със старо име Адрианопол. [обратно]

29. В Кесаревия препис - Анхпал (КП 2012: 229). Това показва, че става дума за Анхиало - античното селище, намиращо се до днешния град Поморие. [обратно]

30. Несебър. [обратно]

31. В Кесаревия препис - Хаскюв (КП 2012: 229), дн. Хасково. [обратно]

32. Вероятно Стара Загора. [обратно]

33. В Кесаревия препис - Енизагора (КП 2012: 229), следователно Нова Загора. [обратно]

34. Пловдив. [обратно]

35. Станимака, дн. Асеновград. [обратно]

36. Благоевград. [обратно]

37. В Кесаревия препис - Трън (КП 2012: 229). [обратно]

38. В Кесаревия препис - Новаир казласи (КП 2012: 230). С неясна идентификация и локализация. [обратно]

39. По всяка вероятност Рудозем заради Козник - средновековна крепост, построена югоизточно от днешния град Рудозем, вдясно от река Арда. [обратно]

40. Ксанти. [обратно]

41. Комотини. [обратно]

42. Смилян - голямо село в Смолянска община. Това СелИ, посочено в турски дефтер от 1676 г., се свързва от българските историографи със славянското племе смоляни, но може да се изведе от ЛИ Смил, което заедно с негови производни е застъпено в региона (вж. Кръстанова и кол. 2010: 211; Каневска-Николова и кол. 2015: 95-97). [обратно]

43. Зъхна през средновековието е административен и епископски център на историко-географска област в Егейска Македония. [обратно]

44. Просечен е село в Гърция, център на дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Името си селото дължи на Ружденския проход между Боздаг и Змийница, в чието подножие се намира - на 15 километра западно от град Драма. [обратно]

45. Филипи - между Драма и Кавала. [обратно]

46. Гоце Делчев или Като Неврокопи. [обратно]

47. В Разлог има ФИ Алистаров. Вероятно старо селище близо до Разлог. [обратно]

48. Мехомия е старото име на град Разлог. Етимологията на името Мехомия е неясна, като то вероятно е тракийско. Народната етимология го свързва с мех, тъй като с мехове са пренасяли добивания в Мехомия катран. [обратно]

49. Баня е село в община Разлог, област Благоевград. [обратно]

50. В Кесаревия препис - Серес (КП 2012: 230). Сяр или Сер (Σέρρες) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. [обратно]

51. Демирхисар е турското име на Валовища, град в Гърция, дн. Сидирокастро. [обратно]

52. Долна Джумая или Серска Джумая е градче в Република Гърция, Егейска Македония, център на едноименния дем Долна Джумая (Ираклия) в област Централна Македония. [обратно]

53. Дойран (варианти Дорян, Догрян) е бивш град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война. Днес името Дойран носят 3 села. [обратно]

54. Радовиш е град в Република Македония, общински център. [обратно]

55. Виница е град в Република Македония, общински център. [обратно]

56. Струмица е град в Република Македония, общински център. [обратно]

57. Куманово е град в Република Македония, общински център. [обратно]

58. Тиквеш е историко-географска област, разположена в южната част на Република Македония. Богдан Филов, посетил този край през 1916 г., изказва предположение, че в миналото на левия бряг на Ресавска река, близко до брега на Черна, е съществувал значителен град. Според него селяните наричали това място Тиквеш, което е било и името на този град. [обратно]

59. Търлùс или Тарлùс (до 1927 Τερλίς) е село в Република Гърция, дем Неврокоп на област Източна Македония и Тракия. Според Макс Фасмер името на селото се извежда от славянското *Trьlěsje от lěsú, тоест Три гори, а Йордан Заимов смята, че е *Търлиш, от търло, кошара и наставка -иш, като в Мъглиш, Черепиш и подобни или изцяло от търло и гръцкото -is. [обратно]

60. Балджа (Μελισσοχώριον, до 1926 г. Μπάλτζα) е село в Гърция, област Централна Македония, на 16 км северно от Солун. [обратно]

61. Вòден (на местния говор Водин), (Έδεσσα, до 1923 г. Βοδενά, на турски: Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 километра западно от Солун. [обратно]

62. Нов град (Βέγορα, до 1926 г. Νεογράδ) е село в Егейска Македония, Гърция. [обратно]

63. Нèгуш (Νάουσα) е град в Гърция, център на дем Негуш в област Централна Македония. Римското му име е Nova Augusta, а гръцкият му вариант - Неа Августа (Νέα Αυγούστα). През Средновековието името се променя в Нягуста (Νιάγουστα) и Нягуса (Νιάγουσα), откъдето се появява и българският вариант Нѣгушъ със западнобългарски рефлекс в Негуш. [обратно]

64. Катраница (Πύργοι, до 1928 г. Κατράνιτσα) е село в Егейска Македония, Гърция. [обратно]

65. Ениджè Вàрдар (Γιαννιτσά, до 1926 г. Γενιτσά, на турски: Yenice, Йенидже) е град в Егейска Македония, Гърция. [обратно]

66. Дяково е село в Западна България. [обратно]

67. Тèтово (на турски: Kalkandelen, Калканделен) е град в Северозападната част на Република Македония, в подножието на Шар планина. Според местна легенда градът е наречен на легендарния юнак Тето, който изчистил мястото на днешния град от змии. Всъщност името на Тетово произлиза от стб. дума хтѣти - ща, искам, Хтѣтово - желано място, добро място за заселване. [обратно]

68. В Кесаревия препис - Калканделен (КП 2012: 231). Това е турското название на град Тетово. [обратно]

69. Вероятно град по поречието на река Дрин или Мала река (приток на Радика) в Република Македония. [обратно]

70. Ужице - град, административен център в Западна Сърбия (споменава се като български град може би заради присъединяването на земите на Войновичи със столица Ужице към владенията на княз Лазар). [обратно]

71. Вероятно град по поречието на река Бели Дрин или на река Радика в Република Македония. [обратно]

72. Долен Дебър - Пешкопия (на албански: Peshkopia) е град в Република Албания, център на община Дебър и на административна област Дебър. [обратно]

73. Круя (на албански: Krujë или Kruja) е град в Албания, най-добре познат като родния град на националния герой Скендербег. [обратно]

74. Крушево - село, разположено в областта Гора, Косово, или град в Република Македония, център на Община Крушево. [обратно]

75. Вероятно град в землището на Кораб - гранична планина между Република Македония и Албания. [обратно]

76. Ново село е село в Албания, община Кукъс. [обратно]

77. Във Втората Харитонова преправка - Блѧсово (ВХП 2012: 152). Пляса е село в Албания, област Корча. [обратно]

78. Бер или Верия (Βέροια) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на едноименния дем Бер в административна област Централна Македония. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов 1966: Ангелов, Б. Рилска преправка на "История славянобългарска". Увод и бележки от Боню Ст. Ангелов. София: БАН, 1966.

ВХП 2012: Втора Харитонова преправка на "История славянобългарска" (Чирпан, 1831). Първо фототипно издание. Пловдив, 2012.

Димитрова, Пеев 2012: Димитрова, М., Пеев, Д. Из историята на Историята - преписи и преработки на Паисиевия текст. // Научни трудове на Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", том 50, кн. 1, сб. А, 2012 - Филология. Пловдив, 2012, с. 50-72.

Драгова 2012: Драгова, Н. Пред-уведомление за онези читатели, които искат да придружат научните търсения между двете чествания: 200-годишнината на "История славянобългарска" в 1962 и "Четвъртхилядолетието" й - предстоящо за 2012. // Везни, № 5, с. 40-46.

Дринов 1871: Дринов, М. Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество, г. I, № 4. Браила, 1871, с. 3-26.

Златарски 1899: Златарски, В. Към въпроса за тъй наречените преправки на "История славянобългарска". По повод един новооткрит препис от тия преправки. // Периодическое списание на Българското книжовно дружество в София, № LIX. София, 1899, с. 723-757.

Иванов 1914: Иванов, Й. История славяноболгарская, собрана и нареждена Паисием йеромонахом в лято 1762. Стъкми за печат по първообраза Йордан Иванов. София, 1914.

Каневска-Николова и кол. 2015: Каневска-Николова, Е., В. Кръстанова, М. Петрова, М. Михайлов, Н. Томова, М. Ламбова. Селищни имена от Смолянско. Смолян, 2015.

КП 2012: Кесарий поп Василев. Летопис славяно-болгар. Кесаревият препис на "История славянобългарска". В. Търново, 2012.

© Елена Каневска-Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2017, № 10 (215)