Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Жената - грешната и святата
Когато първи път сърце ми клето
Съдбата нарани без жал,
Аз дълго, дълго лях сълзи, догдето
Удавих първата печал.
И ето, днес до смърт сърце ми пак ранено,
А ни сълзица не пролях,
И само с болка сетих как студено
На устни ми беззвучен трепна смях.
Да бих могла пак сълзи днес да лея,
Бих плакала до кърви аз!
Да бих могла без болка да се смея
До плач, как звучно смяла бих се с глас!...
© Екатерина Ненчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2018
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019
|