Диан Киров - Предтеча

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ПРЕДТЕЧА

Диан Киров

По онова време на деня обикновено сядах край масата в двора. Понякога добре подредена, друг път не... Впрочем с всеки изминал ден шансовете й да остане там завинаги се увеличаваха. Една от причините е, че се отличаваше от предишните (или другите) маси. По нещо, което и останалите бяха забелязали. Тази прилика с вечността на дворните маси й отреждаше положението на доминиращ предмет. По средата на двора, по средата на сенките, една дворна маса се сдоби с чекмедже, после с ментешета и пирони. Не че предните нямаха, но нямаха точно такива, нямаха юлски ментешета и пирони. Никога не са имали такива, а онакива. И когато сядах там, за да отпечатам поредния план, обикновено към два и нещо, започваха да слагат съдовете. Някой беше убеден, че аз помагам на яденето да изстине по-бързо. "Аз единствено и само отпечатвам, уважаеми приятели, аз не помагам на яденето да изстине по-бързо". Ще пиша някога за това, дай Боже.

Та, едната дъска на дворната маса била гладка, когато я сковавали, (събирали я дъска по дъска) намерили една лакирана, суха-сухеничка. И така ми беше удобна, че я превърнах в огледало за цифрите. Не знаех дотогава какво представляват огледалните цифри. Колко са представителни и как като едни светулки могат да се стрелкат над листата... И как подобна маса да не получи шанса да остане там завинаги?

Сковавали я дъска по дъска, а огледалната дъска турили по средата. Юлските ментешета и пирони купихме от магазина. Когато я внасяха, беше преди два и половина, се наложи да напъдим козичката в задния двор. Тя беше застанала на мястото й, а копитцата й бяха потопени до половината в калта. Козичката жално изблея, после сама се изгуби в тази съчинена прерия.

Някъде към два и половина поставих чертежа върху масата. Изписвах цифра след цифра, до момента, в който не се появиха съдовете. А късно вечерта една пиянска свада разгони светулките.

Един съсед увисна на оградата към два и половина и започна да гълчи масата. Сега тя беше виновна, не козичката. Това се подразбираше. Искам да те питам нещо, бате. Ами питай... Не, не, аз искам да те питам нещо... И желанието му продължаваше да прелива в неравните тонове, доста след два и половина. Ще те питам, ама после...

Послето се оказа неопределено време. Докато не изплю камъчето. Трябваше да се приближа до самото му ухо, за да ми стане по-ясно. Та това беше. М.Р. (така се казва съседът, Мокър Полумокър, тоест) щял да посреща още гости и му трябвало парфюм, за да направи едно добро впечатление.

Той каза парфюм, но му дадох одеколон, защото не носех парфюм в себе си. Трябваше вече да остави оградата на мира, когато проблясна една светулка. После хвърли капачката настрани и почна да пие одеколон. Не капка по капка, а глътка след глътка. Последното, което видях, преди да затворя очи, е как оставя светулката на мира. Аз трябваше да извикам, че светулката тръгва след него. Риеше онази ми ти прерия с такава лекота, с такава убеденост в яснотата на предназначението си, с такава честност, че спонтанно извадих часовника и започнах да го сверявам.