ПИЯНСТВАТА НИ

web

На чардака под асмите
сърбам си чорба от зеле
и хортувам с бяла Рада,
къпана в геран сред двора.
Потна-потна я опипвам,
чак ума докле ми зайде.
После идва със сърмите
дядо Петко червенушко,
отлежал в избата-тайник,
дето крила е хайдути.
И подир апостол някой
като комка го раздавал
наший род да опиянчи
с кървава напивка свята.
А фитилът е канелка
с тънка струйчица пенлива.
Палвай го и хай в балкана!
Десет деня да лудуваш
с мисълта, че имаш царство.
(Горко на рая препила!)
После кърви ще повръща
с махмурлука на събуден.
Тъй до сетното пиянство,
дето се избистря днеска.
Пълни тъпани, ушите:
дум-дум! Бият и събират
цяло село на мегдана,
на мегдана, на хорото.
До момите, до момците
накървен мустака суча.
Сущий змей съм се разпалил,
та кога въстане робът,
прислонил се под софрата,
да си найда и аз гробът.