ЗА "СОФИЙСКИ МАГЬОСНИЦИ 2: В СЪРЦЕТО НА СТРАНДЖА" ОТ МАРТИН КОЛЕВ

Атанас Родозов

web

Предната си рецензия, посветена на "Софийски магьосници", завърших с думите "книгата е структурирана по такъв начин, че в един момент би могла да има продължение..." (Родозов 2017); ето го и него. Няколко месеца след феноменалния успех на първата част, на пазара се появява "Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа", която представлява един вид своеобразно продължение на историята, доизграждане на образите на персонажите, вмъкване на нови, още по-заплетени и спиращи дъха интриги. Жанрът, както и на първата част, може да бъде определен като "фентъзи", въпреки че на моменти се откриват и елементи на мистерията, трилъра, готиката. Българският фолклор също присъства по определен начин.

Втората част на "Софийски магьосници" среща читателя отново с някои от познатите вече протагонисти: Бриян, Иза, Тамара, Петър, Буря... вмъкнати са и нови - Варвара, лошата здрачница, сестра на Буря, Кисимов, Пламена; имената на Ванина и Свилен, изиграли съществена роля в първата част, сега се появяват съвсем бегло. В "Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа" съществено значение имат и същества, познати от българския фолклор: караконджули, змей, самодиви (една от тях е изобразена и на корицата на книгата, танцуваща върху водни лилии; отново дело да Исмаил Инджеоглу), нестинарки. Книгата не развенчава изцяло митовете, че откраднатото от змей селско момиче става непременно негова булка, напротив.

Заглавието и подзаглавието на втория роман на Мартин Колев предразполагат читателя да допусне, че "софийските магьосници" отпътуват към конкретно място: Странджа; "Сърцето на Странджа" всъщност е заглавие на магическа книга-игра, а реално пътуване до Странджа няма... или поне не по общоприетия начин с транспортно средство. Героите наистина попадат "в сърцето на Странджа", но влизайки в самата книга; всичките събития са инспирирани от Варвара - сестрата на Буреносна, която е избрала тъмната страна, т.е. е една от малкото останали здрачници след обединението между фракциите. Творческото вдъхновение на младия автор надхвърля очакванията, останали от първата част, а интересът не се губи до последната страница; краят отново остава отчасти отворен, което е индикация, че е възможно един ден на книжния пазар да се появи и трета част на историята.

Както в първата, така и във втората част на "Софийски магьосници" се откриват прилики и елементи от световни бестселъри, принадлежащи към същия тематичен жанр. Бриян, подобно на един Хари Потър, след битката при "Дъждовна" става познат на цялата магьосническа общност; вратата на Учителя Налъмов може да бъде отворена само от неговия наследник; магическият свят, който остава "скрит" за случайните¹. Ретроспективно, Бриян се връща назад във времето и вижда с очите си това, което се е случило в определен момент с неговия прадядо Налъмов и Буреносна, учителката, при която чиракува. Обгорялата му ръка след "битката при Дъждовна"² напомня отчасти за белега на Хари Потър, останал му след срещата със злия магьосник Волдемор. Наред с фикционалното, в книгата отново присъстват важни столични топоси - Президентството и жълтите павета, НДК, "Александър Невски", Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"; Колев остава отчасти ангажиран и с българската поп и рок музика: в началото на историята се споменава за група "Остава", Стефан Вълдобрев, Ирина Флорин...

Интересно за читателя е "изкривяването" на някои ежедневни думи и фразеологизми: "милиционерите" са "магиционери", "панаирът" е "панагир", а вместо "по дяволите", протагонистите употребяват "по демоните"; и въобще Колев умело жонглира и си играе с езика. Критиките към "Управата" също са аналогични с общите виждания и светоглед на съвременния българин; критики ежедневно биват отправяни към българските управници; селата, като това в Странджа, са почти обезлюдени и преобладава застаряващото население. "Доброто никога няма да познае велик триумф" (с. 303) е част от житейската философия на по-голямата част от българското население днес.

Втората част на "Софийски магьосници", подобно на първата, отново може да бъде адресирана към различни аудитории. Изящното перо на Мартин Колев би заинтригувало всеки; младият автор има усет за това по какъв начин да конструира историята, за да не се загубва интересът или да се предугади напълно финалната развръзка. Четивото запленява с остроумие, въображение, а любовта между младите безамулетни магьосници Бриян и Пламена, случваща се на фона на зловещи и непредсказуеми събития, би допаднала и на по-романтично настроените читатели. Финалът не изяснява напълно какво се случва с персонажа, инспирирал почти изцяло събитията - здрачницата Варвара; вероятно това ще стане ясно в следваща (евентуална) част на "Софийски магьосници"; не се хвърля изцяло светлина и върху други събития, случили се в даден момент от книгата, а част от образите на персонажите не са докрай изградени, което може да се отчете като минус. Въпреки това продължението на фентъзи-романа "Софийски магьосници" е написано изключително увлекателно, с много свежи идеи и заслужава да бъде прочетено.

БЕЛЕЖКИ

1. В "Софийски магьосници 2", хората без магически сили се назовават като "случайни", а в поредицата за Хари Потър - мъгъли, които също не подозират за наличието на магически паралелен свят. [обратно]

2. За "Битката при Дъждовна" може да се прочете в първата книга "Софийски магьосници". [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Родозов 2017: Родозов, Атанас. За "Софийски магьосници" от Мартин Колев. // Електронно списание LiterNet, 25.12.2017, № 12 (217) <https://liternet.bg/publish31/atanas-rodozov/martin-kolev.htm> (07.10.2018).

© Атанас Родозов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.10.2018, № 10 (227)