Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАЙ. НАЧАЛО. КРАЙ. НАЧАЛО.
web
Капките на есенния дъжд
се държат за жиците
като удавници за сламка.
Даже от напрежение блестят.
Отнейде идва вятър
и раздухва
атавистичната им страст към движение.
И те, в наивността си,
чисти като капки,
хукват по жиците.
Блестящият старт
на първата капка
повлича всички останали.
Обаче изпреварването
по тази писта е невъзможно.
Настигат се и се сливат,
може би с надеждата да станат море.
Но натежават и започват да падат.
А във всяка капка е побран целия свят.
Боже, пропада светът.
Разбива се в калта.
И тя го поглъща.
Това е краят. Но и началото.
Нали все пак и Адам е направен от кал.
17.10.1967 г.
© Ангел Русков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2019, № 1 (230)
Други публикации:
Ангел Русков. Дим. Пловдив: Хермес, 2018.
|