ГАРА

web

Три гарови липи сантиментални;
до сажди, масло и желязо - корен.
Свиват гнезда от думите прощални
врабчета. Не гледаме нагоре.

Ни пролет, ни есен. Несподелена
си изтича водата от чешмата.
В очите търсим топлина спасена
и зъзнем, и се гушим в палтата.

Пуша. Зад облачето дим се крия.
А накриво цигарата изгаря.
И прозореца единствен трие
със дъх жената на железничаря.

Нетърпелив, локомотива свири,
иска да събуди нещо важно.
Дума, освен дима ще го сподири,
която не успяхме да си кажем.

1975 г.