Владимир Георгиев - Клекнали мисли

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

КЛЕКНАЛИ МИСЛИ

Владимир Георгиев

Клекне ли човек да мисли, мама му стара, все някой ще му попречи. Я змия жена ще излезе насреща му да глади спомени или старата си кожа да рèши, или да зашива месечния бюджет с конци назаем; я пък току-виж му увеличили заплатата, без да го питат иска ли, не иска ли. Напоследък все така увеличават заплатите - без предупреждение, едностранно, тоталитарно, по усмотрение на началника. И договорите не са това, което бяха: преди все ще те питат, ей-тъй от уважение: "Искаш ли, другарю, да ти увеличим заплатата с двайсет и четири процента?" Ще те питат и ще зачакат внимателно отговора ти, за да видят колко ти е акълът. А ти няма да бързаш да отговориш, като един Хитлер пред Нюрнберг ще караш да се стиска в очакване цялата зала от шефове и директори, хилядите ти поданици, станали от съмишленици на мишленици, а после - на мишлета, най-накрая смирено ще кажеш:

- Да.

Шефът ти ще си запише отговора в тефтерчето и ще го сведе по-нататък за изпълнение:

- Увеличете му заплатата с двайсет и четири процента - ще каже. - Склони най-сетне... Да не стане сакатлък някакъв или, не дай боже, конфликт.

От времето на Апостола до ден-днешен в тефтерчета, не на друго място, се записват всякакви конфликти на интереси. После тефтерчетата ги преправят и за най-сигурно ги губят.

Такива неща се случват, когато човек клекне да се замисли.

В клекнало положение човек изправя своя ръст и мисли вертикално: сам е, наоколо няма никого, приклекнал, се издигаш бързо, а на върха е самотно. Животът набъбва в теб, коремът се свива на конвулсии, толкова много е влязло, не бива да го притаяваш, да го стискаш, отпусни се, изхвърли токсините, освободи енергията, ти си птица.

И тъкмо когато мисълта ти се е оформила съвсем и си готов да я родиш, да я дадеш на човечеството и на другата част от биологията, дето е по-съвършена от човека, баш тогава иде време да пуснеш водата. Или ако не това, поне да станеш от клека. Водата бавно се завихря и цялата ти мисъл отива бадева.