Теа Маргинова

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ЖИРАФ

Теа Маргинова

Първият й спомен - същинска сюрреалистична картина. Площад пред театър, разчертан в огромни лъскави квадрати, непреодолими за миниатюрното й, днес би го нарекла, тяло, но тогава - само бяла точица в една от фугите. Помни в картини - гледа си в краката, по върховете на обувките й са полепнали конфети. Дясната й ръка стои разперена, като че прави навес някому. Жирафът до нея гордо извисява шията си. Ръката се раздвижва. Продължават.

Точно както в електронните игри, от първите, отдавна не играе. Ако се движиш прекалено дълго все направо в определена посока, се отдалечаваш от играта. Разработената част е само в центъра на изградената действителност. Излезеш ли от рамката, в търсене на нещо друго или по-често - от скука, обречен си. Озоваваш се по средата на нищото. Всъщност не можеш да си сигурен, че е среда, но знаеш, че не е начало и продължаваш да вървиш напред, в търсене на краища. За миг помисляш да се върнеш, но бързо правиш път на идеята да те подмине. Вървял си двадесет, може би дори тридесет минути. Още толкова, за да изминеш пътя наобратно, и после какво? Все същото? Не те устройва. Щом веднъж си тръгнал, няма връщане. Наситил си се, знаеш всичко - мисии, шорткъти, победил си всички босове, взел си де-що има бонуси, на скритите мини игрички си по-добър от административна служителка на пасианс. Продължаваш напред. Ето те, по средата на нищото, поне се надяваш да е среда. Щракаш неудържимо бутона на джойстика. Нагоре. Нагоренагоренагоренагоре! Човечето-точица дори не помръдва, стои точно в средата на екрана. Около него се смъква фоновата картина, един единствен мотив, мултиплициран в бекграунда. Ти си центърът на света и вървиш измежду квадратите.

Ето я, бялата точица върви до жирафа. Валяло е, мисли си той, на нея й е твърде студено, само върви. Толкова бавно, а дори няма вятър. Нито хора, с които да се блъскат. Сигурно е сутринта след някой празник, постапокалиптично празно е, а и това обяснява конфетите. Струва й се, че е на 10 тогава, но май не говори. Дори с жирафа. Само вървят. Един до друг. Тя го води, но той понякога избързва и я дърпа лекичко, да й помогне.

* * *

Танцува с дишането си по ритъма на песента и нежно гали корема си. В стаята е твърде топло и крайниците й са изтръпнали в лека болка. Оглежда се наоколо. Официалните й дрехи, овесени на закачалки върху вратичката на гардероба, четката й за коса - цялата обрасла в косми, плюшените пантофи до краката на стола... Някой някъде отваря прозорец и слънчево зайче минава през стаята. Той се приближава зад гърба й и на игра закрива очите й. Издишат в усмивка. Точно в средата на снимката.