КОЛКО ПАРИ ИМА В КЕСИЯТА?

Радмила Стоянова

web

Още на младини Хитър Петър и Настрадин Ходжа се прочули с остроумието си. Веселите случки с двамата шегаджии стигнали до ушите на един богат търговец, който случайно минавал през тяхното село. Той ги извикал при себе си и им казал:

- Ще дам една жълтица на онзи от вас, който успее да надвие другия с хитрост.

Хитър Петър и Настрадин Ходжа, които така или иначе обичали да се надлъгват, с готовност се съгласили. В уречения ден търговецът ги извел от селото и ги завързал за дървета от двете страни на един път, който идвал откъм града. Сетне им казал:

- Като мине някой, ще пита кой ви е подредил така. Говорете каквото си щете, само не казвайте, че съм аз. Ще победи онзи от вас, който успее да накара първи да го развържат. Нему ще дам и наградата. Разбрахте ли?

Хитър Петър и Настрадин Ходжа кимнали утвърдително с глава, а търговецът се скрил зад един голям камък и зачакал да види какво ще стане. Не се минало много време и по пътя се задал непознат селянин с магаре. Щом го видял, Настрадин Ходжа се развикал:

- Добри човече, развържи ме!

- Ако го развържеш, ще те обере и окото му няма да мигне - провикнал се Хитър Петър по адрес на своя приятел Настрадин и добавил: - Но ако освободиш мене, няма да съжаляваш. Аз съм честен и трудолюбив - всички ме знаят.

- Не го слушай! - обърнал се Настрадин към непознатия. - По-голям разбойник и лъжец от тоя отсреща няма. Освободиш ли го, горчиво ще съжаляваш. И двама ни ще посече!

- Не те ли е срам така да петниш честните хора? - отвърнал в своя защита Хитър Петър. - Цяло село е пропищяло от тебе. Ти съвест нямаш ли?

Селянинът стоял насред пътя и слушал препирните на двамата, без да може да реши кой от тях казва истината и кой не. Накрая понечил да си върви.

- Може да мине някой по-мъдър човек от мен, който ще знае как да постъпи. Хайде сбогом, момчета! - рекъл им той и си накривил калпака.

Като чул това, Хитър Петър побързал да каже:

- Моля те, добри човече, вземи поне кесията ми и я предай на жена ми да купи храна и дрехи за децата.

След това посочил с глава една поизтъркана кесия, която успял да хвърли незабелязано в тревата, преди да го завържат.

Селянинът бил милостив, съжалил Хитър Петър и му рекъл:

- Аз чужди пари не вземам! По-добре да те развържа, та сам да занесеш кесията на жена си.

Настрадин Ходжа като видял, че пръв ще се освободи Петър и че ще загуби облога, се провикнал от дървото, на което бил вързан:

- Ама как! Това е моята кесия! Мен развържи!

Селянинът, който си имал и друга работа, пък и вече губел търпение, казал:

- Момчета, който каже колко точно пари има вътре, него ще развържа. Така ще знам кой е честен и кой лъжец. Честният ще освободя да си върви, а лъжецът и разбойникът ще оставя завързан, че и аз имам жена и деца и не ща неприятности. Е, колко пари има в кесията?

При тези думи Настрадин Ходжа се умълчал, защото усетил накъде вървят нещата, а Хитър Петър рекъл:

- Вътре има само едни пет гроша, дето съм изкарал с честен труд на полето. Погледни, добри човече, и ми кажи не е ли така.

Селянинът надникнал в кесията и видял, че Петър казва истината. След това го освободил, сбогувал се и си тръгнал.

В този момент търговецът, който през цялото време стоял зад камъка и чул всичко, се разсмял и рекъл:

- Момчета, здравата ме развеселихте!

Сетне поздравил Петър и му дал обещаната награда.

- Надхитри ме, Петре. Голям дявол си! - казал с усмивка Настрадин.

- Не се сърди, Настрадине, ако съм те обидил с нещо! - рекъл Петър, докато развързвал своя приятел.

След това двамата отишли да пийнат по едно в селската кръчма и дълго се смели на случилото се.

© Радмила Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2018, № 6 (223)